Некултурен повод
Във връзка с интервюто "Апостолова - Нончев" в брой 5&6 от тази година на официоза списание "Театър", бих желала да изразя убеждение за напредък на цивилизацията ни. Няма личности, няма положен човешки труд, а все пак интервю има. Все в тази връзка изразявам съжалението си за проявената от мен старомодност да предоставя последната от триптиха "абсурдни" пиеси на Маргарит Минков за публикация в издание с толкова театрално ръководство, че като жена на драматурга за малко щях да се излъжа, че в интервюто, посветено на "Втора сряда", играят два персонажа: Тя - добрата, а Той - лошият. Баснята в него, обаче, е нещо много по-високо и ме поучава до сентенциозност: Лошият ум винаги се съчетава с Лошата страст, все едно дали ще я открие вътре или вън от себе си. И, изглежда, само лоша страст може да допусне лош ум да излезе в официоз.
Да вземем маркер и да подчертаем цитатни извадки от него:
Нончев: "Спрямо текста на Маргарит бяхме абсолютно почтени."
Три изречения по-долу: "Нас не ни интересуваше голямата почтеност спрямо един текст..."
Кое от двете?
Апостолова: "Николай Ламбрев дописвал ли е?"
Нончев: "Николай Ламбрев нищо не е дописвал..."
Апостолова: "Вие само съкращавахте ли?"
Нончев: "Ние само съкращавахме... Разбира се, има някои неща, които са добавени..."
Кое от двете се разбира?
На мястото на многоточията не стои некоректността ми към цитатите. Напротив, ще ги изнеса специално.
Нончев: "Аз споделям мнението, че това е един страхотен текст, страхотна златна мина за правене на театър и никак не е пиеса."
Кое от двете?
Златна мина за театър ли е или никак не е пиеса? Понеже не помня театър "Зад канала" да е адаптирал златен разказ на Маргарит Минков. А може би блестящ официоз-критик някъде е казал второто, та Нончев го споделя? В такъв случай под такова интервю приляга да има указател на източниците. Сега разбирам само кой мълчи блестящо върху споделеното.
Това, обаче, е само бегъл преход на маркера. Разбрахме, че текстът е страхотен и е някаква си мина.
По-долу, Нончев: "Материалът всъщност беше тържество на словоблудството."
Кое от трите? - бих попитала "на живо" и със страст, която би се охладила единствено от факта, че интервюто е на маса и за редакция, а не е в ефир.
Старомодно. Цивилизационното е: Което събереш от масата - направо го изтупваш в печатницата.
"Шесто" чувство ми подсказва, че интервюто иска нещо да ми каже и че лошите страсти искат да ме въведат в картината на задължителния лош отговор. По принцип аз съм разговорлив човек и имам минимум изисквания към отсрещните - да знаят значението на думите. В случаите, в които това не е така, задълженията ми в диалога отпадат. Въпрос на старомодност. Защото като жена на абсурдист, винаги съм мислила, че интервюта се провеждат в диалогична форма. Авангардизмът в конкретния случай сериозно ме надвишава. Никакъв диалог, нито един въпрос "на живо", нито един неотрепетиран отговор.
Такива като нас, дами и господа, "не разбират" от такива неща. Ние умираме от тях. Малко старомодно, малко на гнило-универсална датско-българска основа.
А вие "излъчвате полезност" - скромен цитат от "Втора сряда". Плаха е и амбицията ми да се изравня с амбицията на интервюто, но ще се опитам с плах хипотетичен въпрос, с който се надявам да съм ви полезна. Как мислите, че гений като Шекспир, който сте признали в интервюто, би прочел вашия материал? Имам хипотеза - дори умрял, би умрял от смях. Така завиждам на констатацията ви, че се изкушавам да се приобщя към нея със свои думи... В XVII век, на 53 години да си отидеш от този свят, като оставиш драматургия, която си говори с Бога... и за най-великите значения... И да завариш ценители три века по-късно, които... не знаят думите. Не е ли смешно?
Лош е въпросът ми за Шекспир. Понеже е "на живо", простете. Може би е по-полезно да попитам: А как, според вас, би погледнала на факта Ана Хатауей? Имам хипотеза: Бихте я разплакали... И защо ли би й трябвало да плаче със свои думи, щом би могла и с тези: "Ако ви трябват трупове да ви се трупат", ще имате и моя.
Но дотогава не можете да бъдете полезни без помощта на речник, та със свои думи да маркирате гениалността на автора.
Цитат от интервюто:
Нончев: "Уважението към Маргарит малко върви на българска основа - да го обявят за гениален. Той беше много добър автор и последната му пиеса доказва, че той ставаше все по-добър, но той не е нито икона, нито Шекспир."
Цитатът има значение на толкова умилително поощрение, че хипотетично мисля, че към живи хора не сте така щедри.
Тази умилителност ме поощрява като жена на драматурга да се обърна към вас с молба, която в знак на почит към паметта му съм сигурна, че ще уважите: Не се обръщайте към него по стари навици на първо име, моля. Защото от драматурга и от никак-драматургията му съм се научила на навик - дори в най-приятелските текстове, какъвто е и вашият, да внимавам за абсурдна фамилиарност.
И да не ме разберете криво... Разбира се, че не беше гениален.
Цитат от "Втора сряда": "Той не беше просто гениален, той беше необясним."
Затова, охладете страстите, ако не пред него и пред смъртта му, то поне за архива и за пред тези, за които ще остане официозното ви слово. А за да стане то такова, вместо плахо-полезни интервюта, правете по-смели и необясними хипотези.

Ина Минкова