Еврейските чичовци
Всеки,който си спомня българската литература, изучавана в десети клас, би могъл да направи подобно сравнение. В книгата на космополитния писател-евреин Албер Коен оживява духът на българската чичовщина, така остроумно разказана от Иван Вазов. Разбира се, имам предвид духа на еврейската чичовщина. Героите на Коен са евреи, които живеят на гръцкия остров Кефалония и така очевидно носят балкански белези в своя характер, нищо, че са пристрастени към въображаемата активност да общуват с големите европейски и американски политици на своето време. Това впрочем правят и нашите родни чичовци; наивистичната комунална непосредственост е тяхна обща черта. Атмосферата на книгата е блестящ и неуморим парадоксален хумор, различен обаче от англоамериканския вариант, който познаваме; въпреки мегаломанските си характеристики еврейските чичовци излъчват интимно-провинциалната топлота на балканската битовост. Хуморът до голяма степен е съсредоточен в езика, в дискурсивните конструкции на романовото внушение. Макар че роман може би не е най-подходящото определение за неуловимия жанр на книгата. Самият автор възкликва с носталгично томление: "Ах, защо не мога да напиша книга, в която да не е необходимо да проследявам действието - безкрайно бих разправял неустрашими историйки без връзка една с друга." Носталгията изобщо е скритият механизъм на книгата: Албер Коен е роден в Корфу и след това прекарва живота си в Западна Европа, между Марсилия, Женева и Лондон, където заема много сериозни дипломатически и юридически постове. Литературните му пристрастия (седем романа) изглеждат като завръщане към един свят на сладостна пъстрота, безотговорност, провинциално мечтателство, фантазьорска грандомания и фамилиарно-родова близост, т.е. всичко това, което животът-на-пост все повече му отказва. Всъщност и Вазов написва "Чичовци" в подобна житейска позиция. Все пак удивителна е способността да се съхранят наивните, непосредствени, сетивни усещания, които подхранват литературните качества на романа. И тъй като споменах вече, че хуморът е колкото ситуативен и абсурдистки психологичен, толкова и чисто езиково конструиран, трябва да отдадем дължимото на преводачката Росица Ташева, която е положила плодотворни усилия да го направи удоволствено достъпен за българския читател.


Милена Кирова











Думи
с/у думи





Албер Коен.
Гвоздоед.
Превела от френски
Росица Ташева.
Изд. Колибри.
С. 1999