Писмо до човека в Мадрид

Сир,
Колкото и да е тежка чужбината, не може да е по-зле от Отечеството. Сигурно Вашите секретари Ви докладват редовно за събитията в България, но едва ли имате пълна представа от обстановката. Това е целта на моето писмо. Не Ви го изпращам по електронна поща, а чрез уважавания в цял свят в. "Култура", за да могат да го прочетат повече хора.
Вероятно сте научили, че от известно време повечето граждани в Републиката си лягат гладни. Това обаче не може да уплаши толкова българина, колкото излишните жестикулации, които българската власт предприема. Те не са нито невинни, нито евтини. Причината да Ви пиша е обществено-политическа. Преди няколко месеца (както може би сте научили) президентът на България се изпусна лекичко, в смисъл, че според него не би било зле Президентството да се премести в бившия Ви дворец. Човещина! Вместо като възпитани хора околните да се направят, че не са чули, подеха инициативата и се оплескаха до уши. Не ни е обаче до смях, защото и на нас, както и на Вас, ни е жал за България, колкото и да изглежда тя недостойна за съжаление.
Това, което ме смущава, е, че подобно престараване се върши уж във Ваше име, та когато се върнете в България, да имате по-добра гледка от прозорците на двореца и да можете да си играете във Вашата детска градина, без паметникът на Съветската армия да хвърля там своята сянка. Въпреки че подобни внушения звучат правдоподобно, аз не вярвам, че ще бъдете толкова луд. Наред с всичките си недостатъци българите сме един републикански народ, без лакейски традиции, а тези, които Ви ухажват, са едно нищожно малцинство. Искам да Ви уверя, че не го правят заради Вас, а заради Вашите блюда, които те се надяват да облизват, докато Вие носите персоналната отговорност. За всичко и на първо място заради тяхната некадърност.
Днес, както и преди 10 - 20 - 30 -40 години, властимащите в България се правят на непогрешими и не искат да напуснат, дори оплескани до уши. Това са същите хора, които се опитаха неуспешно да убият Вашия баща през 1925 година, само дето си смениха цвета напоследък. Това са същите подривници-некадърници. Утопия е да разчитате, че с тях може да се гради каквото и да било. От друга страна спокойното 35-годишно царуване на последния монарх не бива да Ви заблуждава относно обстановката в България. В замяна на своето спокойствие цар Тодор остави всеки да я краде по малко. Почти нищо не е останало.
Не искам да останете с впечатление, че имам нещо лично против Вас. Напротив, щях да Ви предупредя, дори да бяхте някой дебел и глупав цар, защото обстановката го налага. Ако не пратите ясен хабер, че нямате намерение да се прибирате, кандидатите за придворни ще разсипят във Ваше име половин София. Вече започнаха.
Като се надявам да се отнесете сериозно към моята молба, оставам с най-отлични впечатления,

Ваш Павел Попов,
републиканец