Филмови антиподи
от щанда

Три дни в Москва са нищожно време за обглеждане на случващото се в руската столица, но не е нужен цял месец, за да проумееш, че, независимо от реставрираното достолепие на вековните сградите или козметиката на сталинския барок, Москва си е все същият соцмегаполис, само че с имперско самочувствие. Москва е световен град - освен разстоянията, цените, трафикът и рекламите, за това свидетелства и големият магазин за видеокасети в американския център. Там можеш да си купиш всякакви руски (и не само) филми: от абсолютно пресния "Мама" на Денис Евстигнеев (целият град бе окичен с негови билбордове заради предстоящата премиера) до миналогодишния "За изродите и хората" на Алексей Балабанов (иначе е невъзможно да се види)... Рай за киномана, при това финансово достъпен.
Помните ли клиповете "Русский проект", които допреди две-три години гледахме и ние по ОРТ - патриотично-жизнерадостни и симпатично-иронични? Един от техните идеолози и основен автор е младият Денис Евстигнеев - син на актьорите Галина Волчек и Евгений Евстигнеев. "Русский проект" е названието и на продуцентската му къща, финансирала "Мама" - неговият втори игрален филм (след "Лимит"). Проектът е доста мащабен и неслучайно рекламата му се дере, че това е вторият роден блокбастер (след "Сибирският бръснар"), ала далеч по-евтин (само 2 млн. щ.д.). С "Мама" след 15-годишно мълчание на големия екран се завръща свещеният руски кинозавър Нона Мордюкова в компанията на днешните зрителски фаворити Олег Меншиков, Владимир Машков и Евгений Миронов.
Историята на "Мама" е близка до действителен случай - преди години семейство Овечкини, майка и петима синове, създават вокално-инструменталния състав "Семь Семенов", печелят невероятна известност, правят опит за отвличане на самолет, някои от синовете са убити, а останалите - в затвора. Сценаристът Ариф Алиев (под острия поглед на Денис Евстигнеев) написва нещо подобно, ала не съвсем. Филмът е конструиран в три времеви пласта: краят на Отечествената война, 70-те и днес. Въпреки че Евстигнеев си го определя като "семейна хроника", "Мама" е романтичен микс между екшън, мелодрама и комедия. И в него е набутано каквото се сетите от онзиденшната, вчерашната и днешна руска действителност - филмова и душевна (въпреки че ситуирането на реалиите на моменти е размито).
Всичко започва от затънтеното село Шуя, където след победата девойка седи на пейка, звучи военен марш, пристига влак, напет акордеонист я гледа, тя измъква рокля изпод панталона, грабва своя акордеон, почерня веждите си със саждите на пейката и грейва... Затъмнение.
Мордюкова (Мама) в едър план, с побеляла коса и опърпано кожено палто. Звъни. В лудница. Преди петнадесет години по време на процеса, Мама е накарала най-големия си син Льончик (Олег Меншиков) да се престори на луд, за да отърве затвора. Сега, когато тя вече е на свобода, настоява да си го прибере. Ето го и него - в инвалидна количка, рошав, ококорен, неконтактен. Той мълчи, но ние чуваме мислите му. Така ще бъде занапред - най-важните акценти от бекграунда на семейството ни ги съобщава именно задкадровият глас на Меншиков, чийто герой е обречен само на мислене.
Мама е посърнала, но енергична. Отключва запечатеното жилище - огромно и запустяло. Изтрива от прахта фотография: съставът им "Веселото семейство", който под нейно ръководство са сформирали навремето. Завръщане към тогавашен концерт. Триумф на сцената. (Между другото, Меншиков в "Мама" играе още по-млад герой в сравнение със "Сибирският бръснар", но вече изглежда обигран и никак не се притеснява от възрастта.)
Следват епизоди, подписани с имената на другите братя, разпилени по разните краища на Русия: Юрий (Михаил Крилов) е миньор в Донбас, където вместо заплата му дават билет за цирк със зебри; Павел (Евгений Миронов) е танцьор, наркоман и сводник във Владивосток, където без малко не загива; Василий (Александър Кравченко) е в Таджикистан, където стреля и пие безпросветно; Николай (Владимир Машков) е в тундрата, на нос Челюскин, където поради липса на мъже е третиран като местния самец...
Четиримата се срещат отчуждени в московски гаров бюфет - благодарение на Мама, разбира се. Започват с водка, естествено, а после - с три карамфила при нея.
По пътя за дома минават край лятно кино "Сатурн", някой мимоходом отбелязва: "Какъв живот си живеехме само", а киното е обрасло и изкорубено.
Мама седи. Далечен кучешки лай. Те крачат. Нежна музика. Влизат един по един - лицата им в едър план. Мама се надига. Плаче. "Ей сега ще ви нахраня". Четиримата гледат в една точка - инвалидна количка. "Не ми дадоха Льончик". Нещо се сбиват. Паша излиза, смърка, оправя си. Връща се захилен, пробват старите сценични костюми.
Препълнен самолет. Мама дава знак и децата атакуват пасажерите, а тя - екипажа. Наивно командва: "В Америка!" Там е истинското бъдеще за талантливите й деца, там ще вдигнат Льончик на крака. Пилотът се свързва със земята. Момиченце си играе с куба на Рубик, самолетът каца, окупира го цял спецотряд, избухва бомба, братът Никита е убит...
Мама се събужда. Синовете спят. Тя ги преджобва, гледа паспортите. Запява: "Не влюбляйтесь в женщин с ранних лет, слушайте советы матушки..." Опашка пред банята. Мама: "Трябва да отидем за Льончик".
Коля отива в галерия, пред морски пейзаж се снима с група япончета, после показва на Юрий снимката, а реакцията е: "О, всички приличат на теб!". Той на свой ред отива в зоопарка и говори на зебрата. Паша търси пред университета наркотици и, тъй като няма пари, обайва негри с френетично шоу. Василий се завира в подземие, откъдето през снайпера си воайорства - изучава разни жени зад разни прозорци, после се цели в петолъчката на Кремъл... Най-сетне виждаме Москва с целия й подновен блясък. До този момент камерата е сведена надолу, към земята, реката, тунелите...
Мама продава апартамента. Купува на братята черни костюми по 1000 щ.д. Те заприличват на "мъже в черно", но разгърдени по руски. Атакуват лудницата. Паша се развихря, изритват ги. Лицата им са в кръв, но костюмите - недокоснати. После наркоманът е изолиран, другите трима намират древна моторница, откриват водни тунели и се правят на Индиана Джоунс, за да спасят Льонечка. Най-сетне мисията е изпълнена.
Безкрайната руска шир. В далечината - влак, естествено. Льончик е чужд на братската еуфория. Не щеш ли, нарушава дълголетното си мълчание: "Защо си родила толкова деца, мамо? Защо ти повярвахме тогава? Защото те обичахме, на всичко бяхме готови за теб..." Мама грохва. "Нищо не искам от теб, мамо. Нищо." Тя безмълвно става. После братята хрупат ябълки и се смеят. Не и Мама.
Пътешествието приключва там, откъдето започна - в Шуя. Мама се тръсва върху пейката на своята невинност. Гали прогнилото дърво, заридава в длани: "Простете ми, скъпи мои". Лицето й е черно. Почти като костюмите на синовете. За първи път в този филм Меншиков се засмива, след него избухват и другите. И Мордюкова. Купон. Всички са изпоцапани.
"Мама" донякъде напомня естетиката на сериала "Руски проект" - динамичен монтаж с неочаквани преходи; изображение с изобилие от ракурси, планове и колорит (оператори Серей Козлов и Павел Лебешев); позната, хипнотична музика (композитор е Едуард Артемиев, постоянен сътрудник на Михалков)... Но не е същото и не само защото филмът трае час и половина. Героите са с разни професии, както и в двеминутните клипове, но зад всеки лъсва социален архетип, узнаваем дори зад едрите комиксови щрихи и актьорските стереотипи: Пролетария, Милитариста, Артиста, Мачото, Интелигентът и майката-виновница/родина. И фройдистки ни намигат: нито един от тях не е женен и, с изключение на Льончик, все така малодушно се подчиняват на Мама. От първия до последния кадър "Мама" извайва нещо като паметник на прословутото руско простодушие, граничещо с глупост. Усмихнато-патриотичната благост на внушенията тушира еклектиката и вторичността на филма. Нищо чудно грубичката му сърцатост и "плебейска" естетика да трогне милиони в Русия.
"За изродите и хората" на петербургския режисьор Алексей Балабанов е предназначен за съвсем различна публика, недосегаема за популистките протягания на "Сибирският бръснар" или "Мама". Тук едва миналата есен гледахме предишното му (прекрасно) предизвикателство "Брат", а в Русия повече от година коментират новото (вж. "Култура", бр.50 от 1998 г.). Най-сетне и аз го гледах - на касета като "Мама". И, слава Богу, защото "За изродите и хората" (оператор Сергей Астахов) трябва да се види поне няколко пъти. Филмът е драстичен, филигранен и изкусителен - до степен на хипноза. След първото гледане кадрите му ме гонеха седмици наред.
На фона на вехти порнографски фотографии с млади и стари жени, в черно-бяло, през светкавици и с надписи тече запознанството ни с чужденеца Йохан (Сергей Маковецки) и останалите герои в Петербург от края на миналия век.
След поредната светкавица изображението вече е в монохром, идва звукът, а заедно с него и парният локомотив с неговата свирка - екранната рима на филма.
Покрай зловещото препускане надолу и нагоре по безкрайни стълби, зализаният, почти безмълвен и антипатичен Йохан въвлича в долния си порнобизнес две изискани семейства и ги съсипва. Миловидната инженерска щерка Лиза (Динара Друкарова), израснала само с баща си, гледа локомотива през прозореца, слуша грамофонни плочи и мечтае за Запад. Любопитството към забраненото я тласка към подземното ателие. Красивата сляпа лекарска съпруга Екатерина (Лика Неволина), която ненавижда мъжа си, намира утеха само в музикалните занимания с осиновените сиамски близнаци (Альоша Дьо и Цидендамбаев). Сексуалното неудовлетворение я тика в лапите на гнусния Виктор Иванич (Виктор Сукоруков) - помощникът на Йохан с бръсната глава и зловеща усмивка. Той се възползва от слабостта й, но целта му всъщност са близнаците, дори ги нарича "моите изроди". Русокосият младеж Путилов (Вадим Прохоров), облечен в неизменен кариран костюм, снима безотказно безобразията, унесен в мечти за кино. Той обича Лиза, но е задължен на Йохан, а накрая избягва със "синематографа". След смъртта на инженера според завещанието му опекун на Лиза става коварната слугиня Груня (Даря Лесникова), която всъщност е сестра на Йохан. Той самият, изхвърлен преди време от господаря на добродетелния дом, тутаткси използва ситуацията - принуждава Лиза да се снима в порнофилм, където любимата му дойка я налага здравата на голо. Така заразява девойката с вируса на садомазохизма. И когато тя накрая заминава на Запад, подсъзнателно се отправя към улицата на проститутките, където мярва зад витрина млад мъж с метличка и влиза... Що се отнася до сиамските близнаци, пак по волята на Йохан и с физическата намеса на Виктор Иванич те са изтръгнати от дома, превърнати са в сценична атракция, Коля обиква Лиза, Толя - чашката, единият от тях убива гологлавия изверг, избягват на Изток, но защо ли...
С лодка по Нева или пеша по мостовете, бавно или задъхано, героите се движат като обречени марионетки из някакъв имагинерен град - от време на време в далечината се мярва силуетът на Исакиевския събор, а иначе и крайбрежните улици, и дворците са бели, самотни, застинали... Няма друг живот, освен този около Йохан - той е зловещ жрец на разрушителен обред. Лицето му е застинало като Петербург на екрана - безчувствена маска с опасни очи-рентген. Само методичното похрупване на морков, сардоничната усмивка по време на близнашката песен или епилептичният припадък след смъртта на дойката са някакви признаци за живот в поведението му... Поведение, дисциплинирало комплексите си до сатанинско умение да отгатва чуждите. И да изражда всички хора по пътя си. Сергей Маковецки е почти неизменно в кадър и сдържаното му, почти аскетично изпълнение буквално вцепенява. Страховит актьор е.
Стъпил здраво върху психоаналитичните щампи, "За изродите и хората" с радикален жест разкъсва параваните на подсъзнателното и изважда невиждана в киното досега болезнена сексуалност. Лица, вода, музика, тухли, мебели, звуци, трепети, аксесоари, мелодии, костюми, задници, изстрели, крака, емоции, ракурси се наслагват в неустоима органика на декадентската печал. Филм, изваян до безнадеждност, безнадежден до стъписване, стъписващ до желание да започне отново...

Г. Д.



Мама
на Денис
Евстигнеев
и За изродите
и хората

на Алексей
Балабанов