Асен Аврамов е роден на 26 октомври 1961 г. в София с "обременеността" на музикантската фамилия. Баща му Лальо Аврамов дълги години е водещ цигулар в камерния ансамбъл "Софийски солисти" и Софийската филхармония. Майка му Десимира Аврамова е преподавателка по музика в различни училища. Баба му Жоржета Волц продължава да е търсен педагог и корепетитор.
Асен Аврамов е писал музика за спектакли в Малък градски театър "Зад канала", Народен театър "Иван Вазов", Театрална работилница "Сфумато", театър "София", Нов драматичен театър "Сълза и смях", театър "199", Театър на армията, Държавен сатиричен театър. Работил е също за театрите в Бургас и Варна. Спектаклите, за които той е писал музика и за които може да се каже, че са добили най-голяма популярност, са "Бурята", "Дон Кихот", "Татко Юбю", "Смъртта на една революция", "Три сестри", "Вишнева градина", "Суматоха", "Апокриф", "Квартет". Това изреждане не е продиктувано от някаква собствена класация на автора. Коя своя музика Асен обича най-много, той не признава и в разговора. Един компактдиск, който е в близките му планове, сигурно ще разкрие предпочитанията му. Наскоро Асен Аврамов завърши музиката за филмите "Стъклени топчета" и "Пясъчен часовник" и продължава оркестрацията на "Татко Юбю".
Асен Аврамов завършва през 1984 г. Музикалната академия, специалност ударни инструменти, в класа на проф. Добри Палиев. Той го обучава от малък, тъй като е приятел на баща му. През времето, докато учи и се занимава с разни неща, Асен Аврамов пише и музика. Като студент в трети курс на консерваторията става член на перкусионен ансамбъл "Полиритмия" и продължава да пише "парчета" за тях, да прави адаптации на етническа музика - ганaйска, гръцка, угандийска, да прави обработки и по-самостоятелни неща.
По случайно стечение на обстоятелствата Крикор Азарян го кани да напише музика за негова постановка във ВИТИЗ - "Мъжът си е мъж" от Бертолт Брехт (1986/1987 г.). Написва 12 песни. Спектакълът става нещо като мюзикъл. В този клас са Чочо Попйорданов и Рени Врангова. На купона след премиерата Александър Морфов му казва, че харесва неговата музиката и иска да работят заедно. През следващите 3 години се опитват да направят нещо. Но така става, че през цялото време повече говорят и ходят по купони, по-малко работят. В края на краищата реализират едно политическо кабаре. Така започва пътят на Асен Аврамов в театъра.
М.Г.