Цвете от
благословената
земя


Изложба-дарение на Борис Георгиев
Художествена галерия
Борис Георгиев- Варна
15 август 1999

Моята изложба е предназначена за всички обикновени хора, които имат сърце, за всички тези, които разглеждат моите творби без предразсъдъци, и се опитват да ме разберат не само като художник, но и преди всичко като човек, който искрено се старае да е достоен за това име, чрез чувството за отговорността за нашите мисли и постъпки.

Борис Георгиев,
Берлин, 1928 г.

Големият български художник и интелектуалец Борис Георгиев е роден във Варна преди 110 години на 1 ноември 1888 и почива на 9 април 1962 година. Неговата душа на самотен скитник символично се завърна в родния град чрез картините му. Това стана по собствената му воля и по волята на неговата осиновена дъщеря г-жа Вирджиния Джакомети, която дари 12 от най-ценните живописни и графични творби на Варненската художествена галерия.
Това дарение бе инициирано от Клуб ЮНЕСКО във Варна и осъществено чрез община Варна. То е в чест на именуването на Художествената галерия във Варна на Борис Георгиев. Г-жа Вирджиния Джакомети изпълни не само своя синовен дълг, но и направи ценен вклад в богатото художествено наследство на нашето изкуство. Това е най-голямото лично дарение, което е постъпило във фонда на Варненската галерия след нейното създаване. Дарението има духовна стойност за много от почитателите и ценителите на изкуството на Борис Георгиев в България, които десетилетия поддържаха в съзнанието на поколенията жив идеала, който носеше и проповядваше Борис Георгиев от Варна чрез своето изкуство.
Преди повече от 50 години в своята статия в италианското списание Рittorico известният български критик Стефан Митов написа: "Както едно цвете от благословената земя се усмихва на слънцето, така и изкуството на този голям идеалист на нашето време се въздига до най-интимните дълбини на чувството на доброта в човешката душа... Неговите портрети са най-високата степен на възможностите за духовна изразителност в изкуството на портрета".
Като оценим и факта, че Борис Георгиев е бил ерудит, владеещ писмено и говоримо 12 езика, а също и обстоятелството, че като портретист и хуманист е приобщен към висшите интелектуални сфери на световното общество, можем да предположим и колко неизвестни факти предстоят да се открият в неговата лична и творческа биография.
Близкото му приятелство със скулптора Андрей Николов в Рим, с Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, Алберт Айнщайн, Николай и Светослав Рьорих, Борис Христов, семейство Владигерови, Джавахарлал Неру и много други е увековечено в прекрасна галерия от портрети, задължително подписана с "Борис Георгиев от Варна".
Борис Георгиев. Портрет на Алберт Айнщайн, 1929През 1928 година в Берлин Борис Георгиев подготвя една своя брошура по повод изложбата, която му организира Алберт Айнщайн в Галерия "Шулте". Там той пише:
"Портретите са за мен изследвания на човешката душа, надхвърлящи чисто художествени теми, с желанието да открия във всяко същество най-възвишените качества на добротата и духовността. Имах щастието да рисувам образите на най-представителните същества на нашата епоха и да се сприятеля с тях, тъй като се бях постарал да ги разбера в духовно отношение, изразявайки в художествена форма тяхната душа".
Напълно в традициите на европейското мислене и възприятие, портретът в неговото изкуство е олицетворение на почитта към определена личност и знак-спомен за таланта на твореца. По този повод през април 1929 година Алберт Айнщайн изпраща вълнуващо писмо за своя портрет на Борис Георгиев: "Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, дето далеч от земни неволи и страдания душата намира отмора... Ние, бедните видения в краткотрайното "раждам се и умирам" сме обзети от носталгия и неосъществима любов към един друг свят. Това го чувстват и артистът и неговият модел, всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете и да се радвате заради тази си мисия".
В колекцията, която г-жа Джакомети дари на Варненската галерия, са включени портретите на "Джавахарлал Неру", 1936; "Портрет на една дама", 1950 (на Г-жа Гроплеро от Удине - б.а.), портрет "На майка ми", 1942. Той е един от трите варианта, които са ни известни, а ако се съди по оригинала и в сравнение с другите, това е най-изящният и най-лиричният й портрет.
Тук е и опоетизираният портрет на турските принцеси Нилуфар, съпруга на Хайдерабаратския престолонаследник, за която Борис Георгиев пише: "В чудния поглед на прекрасните й тъмни очи е скрита цялата мистерия на Изтока", и Дурре Шевар, в чийто портрет вдъхновението от физическата красота се преобразява в естетически възторг.
Към официалното дарение на г-жа Джакомети са включени и два детски портрета на малко момиченце от 1945 и момче от 1948 година. Особено ценни са рисунката на "Банду сингх" от 1933 и на индийски "Парий" от 1935 година, която е част от композицията "При париите в Индия", 1935, притежание на Худооествената голерия в Делхи. В колекцията на НХГ- София, е последният живописен вариант на тази творба с название "Среща с парии в Индия".
В писмата си и в публикациите си към всяка от общо 8-те си самостоятелни изложби Борис Георгиев е възлагал големи надежди на словото и образа за пропагандиране на своята "мисия" в изкуството. Той обяснява своите идеи и теми: "Моите произведения са страници от моята автобиография."
Изкуството да се синтезират в абсолютно единство най-благородните естетически емоции на красотата на линиите и формите, заедно с най-високото етично схващане за човешката душа като храм, който пази добротата и благородството, са изразени в символичните творби "Странстващият пастир", 1922, пейзажът "Бяла симфония", 1929, и рисунката от Индия "Не убивай", 1935, притежаващи наистина вълнуваща сила на въздействието. Особено ценнен е литографският отпечатък, който бе открит на гърба на последната творба.
Това е неизвестен, четвърти "Портрет на Алберт Айнщайн", който е направен от Борис Георгиев по повод 50-годишнината на световноизвестния учен през 1929 г., портрет, който се представя за първи път. Освен познатите ни два живописни портрета - единият, притежание на НХГ- София, и другият - на частна колекция в София, ни е известно, че Борис Георгиев тиражира като литография, отпечатана в кадмиево-кафяв цвят, още два портрета на Алберт Айнщайн (единия в Лондон, а другия в Берлин). Те се отличават по сигнатурите, фоновете, датировките и размерите си. Варненският портрет е от първия лондонски тираж. Той е с размери 60 х 47 см, изпълнен без фон, с линеарна рисунка и изящен щрих. Има прозрачни леки нюанси по лицето с използване на техниката лави. Датировката - 19 и 29, е дискретно поставена в лявата част на портрета около вписаните един в друг инициали G и В. Портретът няма подписа на Айнщайн, който е отпечатан във втория Берлински тираж. Един графичен екземпляр от този тираж ученият подарява на своя приятел д-р Ханс Мюзам в Берлин с автограф и посвещение, което гласи: "Ако преценяваме обективно, онова, което човек може да изтръгне от истината в резултат на всеотдайни усилия, то е безкрайно незначително. Но това усилие ни освобождава от собствените ни вериги и ни сближава с тези, които са най-добрите и най-достойните"*. В това послание се крие още едно непознато до този момент откровение, което е свързано с приятелското отношение и високата оценка на Алберт Айнщайн към изкуството на художника Борис Георгиев. Думите от това признание, отправено към трети човек, само допълват искрените благодарствени слова на гениалния учен, написани в писмото му до художника от април 1929 година.
През 1928 година Рабиндранат Тагор се запознава с Борис Георгиев при своето посещение в София. Той го кани в Индия, уговарят си среща в Берлин през 1929 заедно с Айнщайн и не само това. През следващите месеци и години Борис Георгиев прави два портрета на Рабиндранат Тагор. Като глас от Вечността звучат стиховете на световноизвестния нобелист, посветени на Борис Георгиев от Варна:
Окото не те съглежда,
понеже ти си зеницата на окото,
сърцето не те узнава,
понеже ти си най-дълбоката му тайна.
В Художествената галерия в Делхи се съхранява литографски портрет от Берлинския тираж, подарен с автограф и обширно посвещение, изписано в долния ляв ъгъл от Алберт Айнщайн на Рабиндранат Тагор. Отпечатъкът е с размери 53,8 х 44 см. В колекцията на ХГ - Делхи, са и двата портрета, които Борис Георгиев сътворява по натура с образа на своя духовен приятел Рабиндранат Тагор.
С дарението, което г-жа Вирджиния Джакомети направи на Варненската галерия, вече не е толкова трудно да си представим, че значителна част от известните творби и портретните произведения на Борис Георгиев могат да бъдат събрани в галерията, която носи неговото име във Варна.

Пламена Димитрова-Рачева



* Кляис, Е.М. Алберт Айнщайн. За физиката, за физиците и за себе си. С. 1981;
Човекът Алберт Айнщайн. Нов поглед върху неговите архиви. По съставителството на Хелън Дюкас, Бенеш Хофман С. 1982, с.22