I've got the blues -
по пътя към корените
Рано е да се каже, че бургаският блус фест е вече форма на някакъв достатъчно осезаем местен блус ривайвъл. Въпреки че, да, каузата на феста недвусмислено гони тъкмо възродения вкус на онова "автентично", базисно а-бе-ве, без което доста от музиката на отиващото си столетие не би била същата. Вкус с далечния полъх от делтата на Мисисипи и с колорита на едно колкото канонично, толкова и разкрепостяващо музикоправене, възможно само в живия пърформанс. Във всеки случай имаше я общността, която отглежда този вкус: по-скоро музикантска, преоткриваща някак вторично "the real thing" чрез опита си в джаза и най-вече в рока. Не твърде широка, но пък видимо споена от неустоимата тяга на първичното привличане.
Шестото издание на феста (19-21 август) сякаш доближи същинските критерии на бургаската блус кауза до едни по-чисти и в повечето случаи изненадващо конкурентни резултати. Не говоря само за гостите - силен, първи за този форум ход, станал възможен и поради здравото финансово рамо от страна на спонсор като Rothmans. Ход, който доведе прославените Blues Brothers (повече соул, фънк и рокендрол, отколкото "straight blues"...) в почти оригинален състав, ако не се брои отсъствието на двамата комедианти Джон Белуши (починал 1982) и Дан Акройд, около които всъщност се сформира групата през 1978. С енергичния Томи Макдонал, поел вокалите на Дан, и гост-вокалиста Eddie "Knock on Wood" Floyd, "братята" подсилиха неутешимо митовете в духа на "това само американци го могат...", но не сломиха ни най-малко впечатлението от другите забележителни гости - City Band от Ниш, които бяха направо неудържими в територията на ритъмендблуса. Тони Китановски с неговия бенд от Скопие от своя страна не беше твърде увлекателен и контактен в своя привидно алтернативен подход, но пък Камелия Тодорова, Пламен Ставрев с "Фанданго" и "Подуене блус бенд" допълниха доста амбициозно картината на онова, което можеше да се чуе на "голямата сцена" на фестивала.
Отнасям по-любопитната, а с редица изяви и твърде импонираща част от феста към откритата, неформална сцена. Основателно тя (благодарение и на компетентната селекция на Дечо Чипилов) акцентира по-осезаемо върху една по-чиста представа за блус-корените. Мнозина от нашите показаха, че са наясно за какво става дума: с шеметното си владеене на разнородни блус-стандарти, но и с умението да ги интерпретират свободно. Откроих за себе си модерното, талантливо и всеотдайно свирене на "Блустрафик" (сори, момчета, не записах имената ви, но пък дълго ще помня виртуозните ви диалогични импровизации и надсвирването с хармоникаря Пера Джо...). Откроих и ведрото, непретенциозно шоу на "Три и половина" ("бандата на художниците"), поръсено с приятна доза остроумие, много аматьорски чар и куплети, почващи все с ироничното "сега ще чуете едно съвсем ново парче по истински случай...", а и музикантски точните изпълнения на "Бон Тон Рулет". Добрата стара компания на "Старт" с главни действащи лица Развигор Попов (все така запален радетел на клавирната буги-вуги стилистика), Георги Минчев и Кръпката подаде ръка на младия вокалист Миташки. Тук бяха и добре известните "Монолит", бургаските "Джибри", и нови формации с познати лица като "Джем", "5XL", и още... Впрочем малко от групите, дошли на фестивала, са постоянно действащи (кой ли може да си позволи лукса да живее от свирене само на блус?). Така че бургаският форум си остава - поне засега - алтернативно петно в лятната фестивална карта. По-добрият вариант би бил, ако той придобие смисъл и на "музикална борса", която да стимулира по-осезателната роля на можещите в пътя към истинското им място - действащите клубове за музика.

Клер Леви