Демокрацията - между
спомена и надеждата

Подзаглавието на тази книга, "Спомени от американския жшвот, надежди от пражкото завръщане", ни кара да си припомним, че проф. Еразим Кохак е чех, работил в САЩ, който се връща в родината си, изпълнен със славянска носталгия, западен опит и американски надежди. Демокрацията за него е вече-даденост, "спомен" от нейното родно място. И той написва книга, която трябва да бъде квинтесенция на теория и опит, размисъл за същността на демократичното битие, изразена в кратки и синтетични формули. Текстът е широко отворен към публика, той всъщност търси всеки, който е "готов да се опре на принципа, че съществуваме заедно с други хора в един свят на постоянно изстъпващо пред нас чуждо и различно", както пише Богдан Богданов в предговора към книгата. С други думи - това е колкото пътеводител, толкова и Библия на способността да се мисли демократично. Кохак разсъждава изключително ясно, логично и добре подредено; тук си казва думата и начинът на преподаване в американски университети. В същото време краткият текст е богато информативен, той снема в своите непретенциозни наглед формули векове от опита на политическите науки, като при това се чете увлекателно, а що се отнася до българския читател, не без елемент на утопично удоволствено преживяване. Утопично, защото книгата издига пред него един идеален обзор на демократичното общество, който е в доста рязък контраст със собствения му опит да бъде "демократичен". Например: "Демокрацията не е само въпрос на провеждане на избори. Тя е преди всичко житейска позиция. Държавата може да бъде демократична само там, където са демократични и гражданите в своето обикновено ежедневие." Или: "Правителството ... да не е "господарско", а ... да служи за укротяване на горделивостта на могъщите и за защита на слабостта на немощните". И още повече: "Категоричното равенство пред закона е основно условие за демокрацията". При всичко това бихме могли да възкликнем като дядо Вазов в края на повестта "Немили-недраги": "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?" И все пак проф. Кохак ни е оставил една пролука за надежда-съмнение. Той открито е пристрастен към онова, което нарича "швейцарско-американски модел на самоуправляващо се общество на свободни и отговорни хора". Този модел е Моделът на демокрация, но пробен камък на демокрацията, от друга страна, беше способността на малцинствата да живеят (и) според своя собствен избор. Към това ще добавим, перифразирайки Карл Кауцки: ако демокрацията не е възможна по демократичен начин, то тя не е възможна изобщо.

Милена Кирова











Думи
с/у думи





Еразим Кохак.
Пътеводител по демокрация.
Превод от чешки
Валентин Траянов.
Изд. ЕТ "Валентин Траянов",
С., 1999