След като през 1993 г. остави читателите си в "Европа, разумът", шест години по-късно (макар и датирано от 1998 г.) списание "Критика и хуманизъм" се завръща в "Европа сред несъизмеримости". Преобръщането на темата, обещано още в брой 4, освен че отваря парадния вход към премислянето на европейската модерност, наглед случайно поставя пред огледало цялото българско десетилетие. Защото за аудиторията на "Критика и хуманизъм" 90-те протекоха и в дълго препрочитане на първите му броеве. Поне за част от читателите на списанието това доведе до пристрастяване към особената рефлексия, поддържана от авторско-издателския кръг около междувременно преименувания Институт за социална критика.
Брой 5 на списанието публикува продълженията на текстове, които се появиха преди средата на десетилетието: "Кризата на европейското човечество и философията" на Едмунд Хусерл, "Лекции по европейски рационализъм" на Мераб Мамардашвили и "Всекидневие и криза (Феноменология и критическа теория)" на Андрей Райчев. За първи път на български се появяват два фрагмента от ръкописите на Георг Зимел, открити през 1991 г. и публикувани следващата година в специалния брой на "Критика и хуманизъм" на немски. В рубриката си "Феноменология и некласическа рационалност" списанието представя първата част от "Кризата на европейското човечество и критиката на модерността" на Деян Деянов.
"Критика и хуманизъм" по традиция обявява акцентите в съдържанието на следващия си брой, който този път е посветен на темата "Класическа и некласическа рационалности" (под егидата на некласическата аналитика на Мамардашвили). Издателите обещават в брой 6 да снабдят дебата между Андрей Райчев и Иван Кръстев за войната в Косово (вж. "Култура", бр. 22 от 1999 г.) с коментар на Милена Якимова за идеологическите логики в него.
Въпреки несъизмеримостите и именно заради тях списанието за критическа теория и нова хуманитаристика възкръсва благодарение на субсидия от фондация "Фолксваген". Едва ли е новина, още по-малко е изненада: и този път списанието съумява да удържи привилегированата гледна точка, без да я превръща в норма.

Б.Б.