Повишена еуфория на фона
на глуповата веселост
Тази странна фраза използваше някога моят преподавател по патопсихология в Университета, за да обясни маниакалната фаза на маниакално-депресивната психоза. Тази странна фраза - странно! - по мярка приляга сега на различните водещи на телевизионните продукции за деца с марка "made in Bulgaria". Не зная защо, но те, изглежда, са си внушили, че колкото по-инфантилно се държат, толкова по-детски ще изглеждат. Сякаш детското е в предвзетата еуфоричност, а не в невинната непосредственост.
Особено дразни тази престореност в предаването "Клип купон". Разбира се, тя донякъде е оправдана: все пак става дума за купон, а там няма как човек да не е превъзбуден, преразчувстван, пренапрегнат. Забавлението е сериозна работа и твърде често се измъква от добрите намерения, превръщайки се в никому ненужна досада. И все пак: да очакваш, че колкото повече ти самият симулираш веселост, толкова повече около теб ще става весело, е непрофесионална и куха илюзия. Доброто детско предаване не се получава с вдетиняване, а с уважение към детето, към неговата зрелост и мъдрост. И никак не е случайно, че Малкият принц, Мечо Пух, Алиса, Тенекиеният човек са както детски герои, така и субекти на най-гранично философстване.
Точно този момент, изглежда, убягва на авторите на "Клип купон". Предаването залага именно на съзнателната инфантилна еуфоризация на водещите, която те не пропускат да наврат както пред очите на децата, така и в носа на зрителя. Някакви безсмислени подвиквания, някакви измислени кълчения, някакви недомислени гегове - всичко това изпарява яко дим забавлението, за да остави като пълновластен господар досадата. Единственото интересно са "лафовете" на интервюираните хлапета, и то точно защото са рожба на детската непосредственост. И, сигурен съм, ако някой социолог си направи труда да се заеме с техния анализ, не може да не стигне до изключително изненадващи и оригинални резултати.
Което, за съжаление, едва ли може да се каже за резултатите на самото предаване. Стари хватки, банални фрази, тривиално поведение. Без свежест, без ритъм, без сюрприз. Просто отбиване на номера. Така обаче сполучливо и гледаемо забавление не се прави. Особено когато се прави за деца, които, макар и мънички, са твърде стриктни в своите критерии и абсолютно безмилостни в своите преценки.

Митко Новков