Избори до ефирна дупка
или угасете свещите

Беше време, когато един политик възпяваше "срочните избори" в собствени текст и музика. Беше време, когато ако предизборното студио е преди 22 часа, сърдечноболните искаха властта, а ако е след 22, си лягаха да спят, защото са сърдечноболни. Беше време, когато кандидат-политик показваше очички иззад плакат и предупреждаваше, че идва към нас, а друг си показваше зъбите, за да спечели 5 хиляди гласа.
Мислехме, че всичко това остана в миналото, но не би. Отново, за пореден път имаме бум от партии, заявили желание за участие в изборите. Вече започнаха и медийните неуредици и интриги около отразяването им.
Централната избирателна комисия реши, че частните електронни медии не бива да излъчват нови реклами по време на изборите. Много правилно. В крайна сметка още като се каже сапун или прах за пране, всяка нормална електорална единица първо си помисля за лустрация. А ако е настанало време "за нещо специално", най-вероятно няма да има масовост при гласуването. Не знам какво би се разразило, когато на рекламодателите им хрумне да използват трикове от предизборните кампании. Ще се разсейват хората, а някои даже може би и (не дай Боже!) ще се подиграват на политиците.
По принцип се предполага частните електронни медии да се издържат от рекламни доходи. В България за някои от частниците се знае, че не живеят от такива пари, но това не трябва да се казва. ЦИК явно може да си го позволи да го изрече, макар и не в прав текст, а под формата на такива решения. Но защо покрай сухото да гори и влажното?! (То се предполага също, че говорителите не трябва да имат говорни дефекти, но и това правило търпи изключение, когато става дума за Илияна Ризова. Значи ли обаче, че трябва да обобщаваме?)
Ако това решение не бъде преразгледано, може да се стигне до купуване на журналисти, с благословията на собствената им медиа. До своеобразно гасене на свещите. Как би станало това? Партията Х има 34 секунди, за да изложи програмата си, идеите си, тезите и т.н. Тук ще говорим за радиото, защото при телевизията отпуснатите секунди могат да бъдат запълнени с ръкомахане и ритане във въздуха, тоест с един многозначен език на тялото. При радиото се използват само думите, така че процедурата е по-сложна. Срещу сума, немного по-голяма от законната такса в държавното радио, може да се разиграе следният диалог. Журналистът пита: "Вие предлагате това и това, тези и тези хубавини и благини, казвате, че ще направите за града така и така, нали?". Тук се включва хронометърът. Политическият лидер отговаря "Да". Изключва се хронометърът. Използвана е една секунда. На този принцип може да се изведат 34 тези. Как и кой ще бъде този, който ще разграничи радиоинтервюто от политически пристрастното предаване. Просто политикът не е разговорлив. Иначе законът е спазен. Сумата как ще осчетоводят не знам.
Доброто желание на ЦИК да ограничи възможни недобросъвестни постъпки в медиите е чудесно. Засега то се проявява обаче в безумни решения, които обричат радиостанциите на едномесечно мъчително (и без това предлицензионно) съществуване. Освен това провокират заобикалянето на законите по неособено честен начин. От частните радиостанции вече намекнаха, че могат и да бойкотират изборите. И да видим тогава как се правят избори в ефирна дупка.

Вяра Ангелова















От въздуха
подхванато