Фашизмът в Косово:
срамът на албанците

Миналия месец възрастна жена бе пребита до смърт в банята си. Момченце на две години бе ранено, а майка му - заклана. Двама младежи бяха убити от граната. Една жена не смее да произнесе името си на публично място от страх тези, които са направили опит да я изнасилят, да не се върнат. Всички тези жертви бяха сърби.
За жалост, не става въпрос за отделни инциденти. Много сърби, останали в Косово, са се затворили по домовете си, страхувайки се от една атмосфера, в която всеки шум звучи заплашително и всяка кола, която спира, може да донесе смърт. Има и други случаи, както при една възрастна двойка например, която няма какво да яде и която се страхува да излезе навън да си купи храна, защото добре знае, че не говори добре албански. Албанските съседи на тези възрастни хора не могат да им услужат с храна, тъй като имат нареждане да не хранят сърби.
Знам какво изпитват сърбите, а също и ромите, които са в Косово, тъй като заедно с почти два милиона албанци бяхме в същото положение само преди два месеца и половина. Познавам техния страх. Научихме от радиото, че Белград е упълномощил свои части да убиват по свое усмотрение, дори жени, деца и старци. Впоследствие всяка кола, която спираше, представляваше потенциална опасност. Всеки необичаен шум сякаш провъзгласяваше неизбежната смърт. В същото време не можехме да се надяваме на помощ дори от съседите си сърби.
Ето защо не мога да скрия срама, който изпитвам, когато откривам, за пръв път в нашата история, че ние, косовските албанци, също сме способни да извършваме подобни зверски деяния. Трябва да призная, че нашият морален кодекс, според който жените, децата и старците трябва да бъдат пощадени, бе и продължава да бъде нарушаван.
Познато ми е извинението, което веднага идва наум, че ние претърпяхме една варварска война, по време на която сърбите бяха отговорни за престъпления, породени от жестока омраза, и през която интензитетът на насилието оформи желание за възмездие у много албанци. Това обаче не е оправдание за нищо.
Сърбите, които изпълняваха заповеди от Белград и извършиха зверства срещу албанците, отдавна избягаха, както избягаха онези, които се страхуват от репресии от родителите на хилядите албанци, които са заровени в масови гробове. Насилието, което се извършва днес, повече от два месеца след влизането на силите на НАТО, е нещо повече от една проста емоционална реакция. Става въпрос за организирано и систематично унижаване на всички сърби просто защото са сърби и затова - смятани под общ знаменател за отговорни за това, което се случи в Косово.
Подобни възгледи са фашистки. Впрочем, именно срещу тези възгледи народът на Косово се надигна и се би през изминалите две години, първо чрез мирни средства, после с оръжие. Унизителното третиране към сърбите от Косово е позор за всички албанци от Косово, не само за извършителите на насилие. И това е бреме, което ние всички трябва да носим заедно. То ще ни опозори и ще опозори нашите неотдавнашни страдания, които само преди няколко месеца бяха излъчвани по телевизионните екрани по цял свят. То също така ще опозори паметта на албанските жертви от Косово: тези жени, деца и старци, които бяха убити единствено заради етническата им принадлежност.
Международната общност, разбира се, няма да ни накаже за това, че не сме успели да опазим многоетническия облик на Косово. В крайна сметка, дори преди войната, броят на неалбанците в Косово беше равностоен на несловенците в Словения. Въпреки това, днес никой не говори за многоетническа Словения. И все пак, след като сме станали жертви на най-страшните гонения в края на века в Европа, сега сме на път самите ние да се превърнем в гонители и позволяваме призракът на фашизма да се появи отново.
Тези, които мислят, че насилието ще спре едва когато и последният сърбин е изгонен, се заблуждават. Насилието просто ще бъде изместено към други албанци.
За това ли се борихме наистина?
Ветон Сурои
главен редактор на в. Коха Диторе, Прищина

От френски
Матилда Нахабедян



Текстът
е публикуван
в Courrier
des Balkans
  -
селекция статии
на френски
от независимия
балкански печат.