Огромната тъга
в сърцето на Европа

Един проект в рамките на подкомисия 10 на Европейския съюз, озаглавен "Културно обновяване и икономически развитие" и разработен в сътрудничество на партньори от градовете Волос (Гърция), Кардиф (Великобритания), Голуей (Ирландия), Палермо (Италия) и Лайпциг (Германия), получи одобрението както на федералното правителство на Германия (комисариат на канцлера по културата и медиите), така и на Европейската комисия, за общата си работа. Резултат от проекта беше и проведената конференция, организирана в рамките на германското президентство на Европейския съюз, състояла се през юни т. г. в Лайпциг. На нея бяха дискутирани и резултатите от осъществяването на пет пилотни проекта, които целят да проверят възможностите за приложение на методологическия подход, предложен от Европейската комисия.
Културата е разгледана като иновационна сила, способна да създава връзки между хората - местните действащи лица и политическите власти, с оглед да отговори на различните интереси и изисквания в рамките на съществуващите културни ценности.
Проектът като принос към европейската културна интеграция има за цел да спомогне да се дефинира наново планирането, като се включи културното измерение като жизнено важна връзка с икономическото развитие; търсен е и принос към разнообразието и съвместното съществуване на европейските култури. А изборът на партньорите е бил сред градове, преживяващи бързи промени, с които местните власти често не могат да се справят поради липса на консенсус. Целта на проекта е да преодолее тази трудност. Тук публикуваме речта на Майкъл Хигинс, бивш министър на културата в Ирландия, почетен председател на конференцията в Лайпциг, при откриването й:

Има една огромна тъга в сърцето на Европа.
Тя е изразена чрез поредица от отчуждения.
Отчуждението на онези, които са изключени, на интелектуалците и писателите. Особено важно е отчуждението на консуматорите. Ние сме консумирани от собствената си консумация. И това ни води към затваряне в самите нас и в пространството.
Това отразява една Европа на отчуждението, вместо Европа на гражданството. Ние трябва да се обърнем към този проблем, разглеждайки го в няколко аспекта:
- способността ни да предложим критика на онова, което пазарът (някога разглеждан като единствен изход), успя да сътвори като фарс;
- нуждата от нова парадигма на знанието, основана не на имитацията на физиката или на логическия позитивизъм, а на естетиката;
- потребността да изградим една нова етика на политиката, основана върху паметта, идентичността и етноса;
- осъзнаването на факта, че онова, което започва с идентичността като средство да се почувстваме в този свят като у дома си, може да се превърне в средство за идентифициране на чужденеца като обект на омраза и унищожение.
Основният ни въпрос в Европа е как да бъдем заедно в този свят. Ние трябваше да възстановим социалното и, правейки това, сме загубил много думи, които бяха част от хуманната традиция - думи като доброта, радост, принадлежност.
Ние трябва да възстановим способността си да живеем смислено. Значимият резултат от това ще е да разкрием възможностите, предоставяни от науката и технологията в рамките на един модел на обществото, който да разглежда културното пространство като по-широко от икономическото.
Тенденциите, които трябва да осмислим, са:
- промените в технологиите;
- концентрацията на собствеността върху медиите;
- фрагментацията на социалния живот и диалог;
Не можем да приемаме безкритично онова, което се случва в света като резултат на глобализацията.
Свидетели сме на хомогенизиране на стоките и на невротична консумация, която води до невротично съревнование за постигане на още по-стандартизирани продукти.
Налице е Сараево с историята за двамата влюбени, които гледаха филмите на Спилбърг, ходеха на дискотека в събота вечер, участвайки в една хомогенизирана младежка култура, и които бяха убити, бидейки облечени в същите дрехи като своя убиец - джинси.
Наистина не можем да позволим Европа на гражданите да бъде разрушена от Европа на консуматорите. Нека споменем само една цифра. 17 наднационални компании контролират 70% от продукцията на индустрията за забавление.
Нуждаем се от Европа на културното богатство, а не на загубеното разнообразие.
Има няколко неизбежни особености в края на ХХ век, които не можем да си позволим да пренебрегваме.
Например, най-голямата икономика в света изразходва над 25% от брутния си национален продукт за производство на оръжия.
Наскоро станахме свидетели на триумфа на милитаризма над дипломацията, приключваме века с признаване на войната, а не на диалога като средство за решаване на конфликтите. Обещанието на този век беше да каже сбогом на войната, а вместо това я виждаме още веднъж утвърдена и засилена като стратегия над и отвъд международното право.
При всички останали условия ние трябва да вземем предвид задачите, произтичащи от ролята на културата за постигане на едно ново интегриране на труда, културата и пространството като модел за управление, основан върху етиката. Трябва да възстановим пространството на културата и да приемем икономиката просто като един инструмент.
Не ни остава никаква надежда, ако позволим на безотчетния, неуправляемия пазар да контролира сили като медите, които имат толкова голямо влияние. Един свят на изцяло приватизирано преживяване е свят на тъга.
В практически порядък има няколко неща, които трябва да бъдат разгледани:
Гражданското общество - образованието:
- културните проучвания, основани върху принципа на плурализма, да бъдат основно изискване на учебните програми във всяко ниво на обучение;
- обучението за изготвяне на оценки на културното въздействие на проектите да се включи в третото ниво на образование, тъй като този вид оценки би следвало да получат същия статут като изискване при одобряване на проектите, каквито имат икономическите съображения;
- да има ясни граници на монопола на медиите и узаконен статут на национално и международно ниво;
- съзидателността да бъде ключов компонент при подготовката за образование, продължаващо през целия живот;
- критични изследания, включително основани върху филмови и аудио-визуални материали да бъдат включени в учебните програми;
- педагогиката (в древногръцкия смисъл на това понятие) да бъде изградена като професия върху широката база на мъдростта, а не единствено на полезността.
Политическите институции:
- принципът на отчетността да се осъществи чрез международни споразумения по отношение на културните права така, както и по отношение на човешките и юридически права;
- културните измерения да бъдат разглеждани като съпоставими с икономическите, политически и административни институции;
- инициативите на ЮНЕСКО ("Нашето съзидателно многообразие") и на Съвета на Европа ("Навътре откъм границите") да бъдат дискутирани в парламентите на всяка отделна страна;
- културното пространство да бъде признато за по-широко от икономическото, а също и като генериращо различни и по-широки права;
- да се укрепи позицията на ЮНЕСКО като институция на ООН.
Пазарните структури:
- различните видове коопериране да се подчинят на етичен кодекс;
- пазарите да не търсят хегемония над културата;
- оценката на културното въздействие да получи статут, равен на статута на оценката на въздействието върху околната среда при одобряване на проектите;
- международното коопериране да бъде основано на социалната и културна отговорност, като това се гарантира чрез съответни договори;
- да се забрани отстъпването на културното наследство, включително и интелектуалната собственост на нацията;
- радиоизлъчването, аудио-визуалните и други сродни културни дейности да бъдат третирани като нещо различно от търговски стоки.
Налице е осезаем глад за автентичност в живота, за нов начин да бъдем заедно в този свят. Това изисква да се сложи край на шестващата днес антиинтелектуалност в Европа. Има думи, които вече не използваме - и някои от тях са доброта, тъга, приятелство.
Нека отново приобщим интелектуалците и писателите.
Критикувайки държавата и движейки се към безкритично приемане на пазара, ние сме загубили много от ценностите на солидарността и на социалното. И все пак сред хората на Европа има непреодолим инстинкт, който ги кара да искат да бъдат заедно на основата на обичта, уважението и на възможностите на въображението. Днес не бива да избираме пътя на безропотното приемане на един живот, живян в частна, безкритична и жалка тъга.
И ако си позволя да променя малко едно послание на Хана Арент, ние имаме не само инстинкта и правото, но и задължението да изберем какви трябва да бъдем. И това е надеждата да постигнем заедно една човешка общност.

От английски Елена Димитрова