Хана Шигула
между две възрасти
Първото впечатление: тя е мила, разговорлива, извайва думите много внимателно, така че се чува всеки звук. Получава се нещо като мелодия. С говорене и речитатив започва и спектакълът й на Античния театър. От речитатив преминава в пеене. Изпява думите високо като флейта или ниско като виолончело, по определението на нейния композитор и акомпанятор Жан-Мари Сениа, но повече се набива и запомня напевният й говор и алтовият глас. Думите са много важни за нея. Те са по своему програмни, защото съдържат позицията, възгледа, наблюдението на хора, приятели, колеги от нейното поколение - на Фасбиндер и на Жан-Клод Кариер, на Хайнер Мюлер, на Петер Хандке... Те са и нейните думи, нейната позиция. "Черен лъч" е по текст на самата Хана Шигула. Другото е умението й да се движи леко, с бързи стъпки, и да обиграва, макар и част от огромната орхестра - повече в дълбочина, отколкото в ширина. При тази дребна на ръст жена жестът е премерен и лаконичен, по-скоро загатнат, мизансцените - премислени, изразителни. Античният театър обаче не е мястото за нейния спектакъл от "Шансони и шлагери", чието истинско заглавие е: "Какъвто и да е блянът".
В живота е малко обикновена, ако не са очите й - огромни, лъчисти, внимателно-доброжелателни. Отговаря добросъвестно, подробно, откровено на всеки въпрос - идеален обект за журналисти е. Питам я скъсала ли е окончателно с киното. Отговаря, че просто няма интересни предложения, намира се между две възрасти, очаква да изиграе добри роли на жени в зряла възраст. Любовта я е отвела в Париж, харесала го е и останала да живее там. Намира, че публиката ни е много добре образована, привикнала към спектакли като нейния, оценява поетичното (в Пловдив това не се потвърди в пълна степен, но впечатленията й бяха от София). "Не злословя за моята Германия, където се обръща повече внимание на материалното, на финансовата страна на нещата, просто искам да кажа добри и верни думи за вашата страна." Според нея културата е форма на любов, а в държави като САЩ и Германия не полагат усилия да говорят на езика на любовта.
Спектакълът й не е вариететен, но и Марлене Дитрих, с която я сравняват, също не беше вариететна изпълнителка в концертните си спектакли от последните години на кариерата й. И едната, и другата разказват/изиграват сюжети, новели. И едната, и другата, разказвайки/пеейки тези несложни истории, търсят метафората и по-едрия смисъл и щрих. При Хана Шигула това се получава чрез много своеобразни модулации в пространството и в хармониите. В спектакъла се открои "майчиният" цикъл (впрочем, тя не е имала, както призна, щастието да бъде майка), песните, изразяващи състояния. Изпя великолепно "Лили Марлен" и "Тръгвайте си тихо".
Главното, което отличава хората от Източна Европа, казва Хана Шигула, е, че са си изградили бариера срещу забързаното време. Според нея ние сме запазили способността си дълбоко да поемаме въздух, преди да предприемем каквото и да било. И мисли, че дори капитализмът няма да ни отдалечи от духовния ни потенциал. Тя самата не обича да бърза, защото, казва, това я прави агресивна. Харесва славяните и Изтока, защото наблюдава смесване на дълбочини и на хумор. От полски произход е. Семейството й е било бедно.
В детството си мечтаела да танцува, но в социалната среда, в която израснала, изкуството не се приемало благосклонно, а като нещо екстравагантно. Опитала се да се измъкне чрез образованието. Университетът не й харесал - "животът не се състои само в това да анализираш". Работела като сервитьорка в ресторант, когато нейна приятелка я завела в театралното училище, което посещавала. Отишла и останала. Там е срещнала за първи път пъпчивото момче с азиатски очи и опасен талант Райнер Вернер Фасбиндер. След това напуснала училището, защото се усъмнила в способността си да възприема нещата по класическия начин, по който ги преподавали там. С Фасбиндер направила първите си крачки в киното. "Имаше филми, които засне мигновено, лесно, за 10 дни, други - за 3-4 седмици, но винаги беше различен", казва за него. "Най-парливите проблеми наблюдаваше като през микроскоп (показва, все едно че наглася окуляра), навлизаше в странностите на историята." След 20 години занимания в киното й се поискало да пробва нови неща. "В киното не всичко зависеше от мен. Сцената е по-творческа дейност, защото инвестираш, влагаш повече от себе си, от собствената си личност. Аз създавам спектакъла с помощта на други, но нося главната отговорност за него. Киното беше ваканция, почивка. За разлика от другите хора, аз предварително си взех почивката, сега ми се налага да действам", сподели Хана Шигула в Пловдив.
Твърди, че много важно за съдбата на цивилизацията ще бъде поведението на хората през следващите 50 години - или корабът, наречен Земя, ще потъне, или ще възкръсне като птицата Феникс. "Комунизмът се саморазруши, комунизмът изчезна, но не е намерена най-добрата формула. Единствено чрез солидарността светът ще може да просъществува, но не НАТО е организацията, която ни обединява. След като не е ефикасна, след като се стига до масово избиване, трябва да има друга организация, по-интелигентна от НАТО. В случая с Югославия не трябваше да се започва с бомби, трябваше да се действа по-ловко. В следващите 50 години трябва да бъдат проявени нови критерии." Хана Шигула смята за бедствие развитието на световната икономика, разрушението на културата, робския труд, работата на безценица... Най-важното ми впечатление е, че е личност. Това няма как да не се усети. Пя на немски и френски. С Жан-Мари Сениа са тандем, който се разбира без думи.

Пенка Калинкова