Бургас и морето '99
Национален, но и много свързан с локалния си потенциал, конкурсът за забавна песен "Бургас и морето" видимо продължава да работи в защита на максимата, според която една традиция е толкова по-истинска, колкото повече тачи спецификата и силата на своето място. Това, както се оказва, носи домашния уют, чара, удобството и топлината на "познатото", което поднася изненадите си в умерени порции, но също и перспективността на плавното набъбване на опита. И още: предпазва от рисковете на принудата, на претенциозната имитация - в полза на една естествена общителност, към която поп- музиката, знае се, никак не е безразлична...
Преведено на бургаски, това означава опора и върху представите, разгърнали се в хода на едно трайно музикално общуване, отгледало стилистиката на такива емблематични за мястото си фигури като Ваня Костова и Стефан Диомов. Тъкмо тази стилистика продължава да зарежда доминиращото на бургаската състезателна сцена. Не в смисъла на "морската" тематика или на някакви теснички музикални критерии, а в отстояването на една демократична нагласа и чувствителност, ориентирана преди всичко към Публиката.
С мисъл за приятното, разпускащо ухото и душата зрелище, двудневното, седемнайсето поред шлагерно състезание, изпълни Летния театър през август не просто за да пресее новите 12 песни, а за да експонира щедро (при това достъпно, само срещу вход от 4 и от 2 лева) пак онази "запазена марка" празничност, допълнена блестящо от разнообразните рецитали на Йорданка Христова, Ваня Костова, "Момчешки свят" и на театъра на Боньо Лунгов с неговата феерично ефектна "Латино-фиеста". Тази нагласа е добре уловена впрочем и от авторите-участници в песенния конкурс.
Почти всички представени песни бяха все в обсега на добрата шлагерна традиция и с доста близки шансове в конкуренцията за награди. Те заложиха не толкова на експеримента, а по-скоро на изпитани диалогични похвати в иначе разнообразни стилистически посоки. Публиката е единодушна. Избира "Балкански синдром" на Стефан Маринов. Вероятно заради шлагерното, интерпретирано по диомовски, а и леко, находчиво пипнато в духа на една атрактивна балканска звучност с днешна дата, но сигурно и заради симпатиите към вокалния майсторлък на Тони Димитрова (пак школата на тандема Диомов - Костова). И съвсем не на последно място - заради също така находчивата поетична интерпретация на Маргарита Петкова на твърде злободневна социална тема. Журито от своя страна класира на първо място "Магьосници" на Румен Бояджиев и Даниела Кузманова, изпята талантливо, експресивно от рок ориентираната Роберта. Също справедлив избор в полза на една друга приемственост, възраждаща по интересен начин стилистични похвати от прославената ФСБ. Сред наградените са и "Отлитащ миг" на Димитър Пенев и Иван Тенев, "Спасение" на Кристиан Бояджиев и Иван Ненков, "Какво още си спомняш от бъдещето" на Огнян Георгиев. И въпреки че не класацията беше акцентът в този фестивал, бих откроила още "Кръговрат" на Илия Ангелов, "Нажежавай света ми до бяло" на Мирослав Милчев и Григор Константинов, "Приливът на любовта" на Жан Шейтанов...

Клер Леви