Разпиляване на звука

Бях настроен за проблеми с тъпанчетата. Заради силата на музиката. Но проблемите с тъпанчетата ми дойдоха от публиката, която освирка "Продиджи". И без това отдавна ги чакаха, за да им извикат колкото глас държи: "Страх-лив-ци! Страх-лив-ци!".
Това, което ставаше през месец май на стотина километра от нас, наистина си беше страшно, но някак не отиваше на групата, събираща в музиката си бунтарски елементи на ъндърграунда на няколко епохи - рок, пънк, хип-хоп и електроника, да подвие опашка в такъв важен за Европа и света момент. Тогава разбрахме, че между лирическите герои "Продиджи" и самите "Продиджи" има голяма пропаст. Всичкият бунт отиде по дяволите. Оказа се просто поредният бунт заради изгодата от това да изглеждаш озъбен срещу нещо си там... Тази позиция е почти винаги печеливша, защото младежите по света винаги имат нужда от "дисторшън", от силни звуци и силни усещания, идващи от по-свободни хора, дошли от свят без правила.
"Продиджи" станаха хипер популярна група още с първия си албум "Expirience", а следващият "Music for the jilted generation" може да се каже, промени съвременната музика. Последваха няколко скандални клипа и "Продиджи" спечелиха статута на новите "изроди" в поп-музиката. Станаха легенда. Появиха се много групи, свирещи съвсем като тях. Пиратската индустрия у нас ни направи съпричастни на всичките им записи. Дори ни пробутаха и "нов" албум на "Продиджи" с парчета на "Junkie XL" в края на миналата година.
Концертът в София е сигурно най-дълго чаканият и най-краткият в историята на всички музикални легенди, посетили страната ни. Епопеята с билетите за "Продиджи" е доста българска: продадоха се много билети на цени от 35 и 25 лева, а после, за концерта на 28 август, най-скъпите билети бяха от 25 лв. Обещанието да се върнат 10-те лева на тези, които имат билети за 35 лв. от пролетта, не беше изпълнено докрай от организаторите (връщаха парите само в рамките на два дни). Но дори това не беше особен проблем за хората, които бяха дали парите с кеф за така желания концерт.
"Продиджи" наистина дойдоха в София. И след дълга загрявка от българските групи "Майндсторм" и "Фейк" "Продиджи" наистина свириха на стадион "Академик". Честно казано, след всичко дотук, очаквах да закъснеят поне половин час след обявеното начало. Най-сетне се появиха на сцената и започнаха. Бяха видимо недоволни от количеството публика - около десетина хиляди човека, и постоянно ревяха "Къде е шибаната София ?" и разни други работи. Публиката беше дошла да чуе "Firestarter" и "Smack my bitch up" и "Продиджи" не я разочароваха. Имаше много програминг, парчетата звучаха точно като в студийните им варианти. Знаех, че ще е така, но все се надявах да направят нещо по-различно.
Скоро стана ясно, че това е поредният рутинен концерт на групата. Рутинно и театрално беше и повръщането на Кийт Флинт върху единия от червените прожектори, които подчертаваха рогатата му прическа и дяволското поведение с подходяща светлина. Много се говореше за страховития звук и планираното светлинно шоу, но това, което видях и чух, малко ме разочарова. Може би защото очаквах взривове и пушеци, по-силни от тези около мавзолея. Не беше избрано най-доброто място за такъв концерт. Звукът някак се разпиляваше из големите пространства на стадиона и не беше осбено силен, явно от съображения за сигурност - да не падне върху хората козирката на "Академик". А като прибавим и Луната, която изгря невъзмутимо и в пълния си блясък точно над сцената, за да омаловажава ефекта на прожекторите... Светещите жилищни блокчета с типичен български дизайн, намиращи се в непосредствена близост до стадиона, внасяха допълнително отстранение от концерта на една от най-скандалните групи в историята на музиката. А той, Концертът, се изниза така неусетно за час и десетина минути, че хвърли по-голямата част от публиката в искрено недоумение. След наистина последното парче, изпълнено след кратка пауза, с ефект на нещо като бис, много хора си казаха "А! Това ли беше?!". И естествено, поискаха още. Но скоро всички викове бяха попарени от сценичните работници, прибиращи апаратурата. Започнаха неистови освирквания, гласно изразени разочарования от типа: "Абе, Сашка друса пет часа кючеци, а тия..." и т. н.
Хубаво беше все пак, че след концерта можехме да се приберем с малко повече шанс и с градския транспорт. По пътя си мислех за поредното разочарование от изява на световни артисти на наша територия, за липсата на контакт с публиката - а уж вече няма стени, които да ни разделят...

Кирил Златков



Prodigy
в София