SOS от Стара Загора

До г-жа Емма Москова
министър на културата
София
Копие: до Редакцията
на вестник "Култура"
София


Госпожо Москова,
Работя в СМУ "Христина Морфова" - Стара Загора, като преподавател по солфеж почти от създаването му, от 21 години.
Както е известно, от учебната 1998/1999 година сме с ново административно ръководство, оглавявано от г-н Тони Комитов. Още с встъпването си в длъжност г-н Комитов започна да въвежда "нов ред" на управление: наложи смяна на катедрените председатели; обгради се от верни свои хора, които следяха за стриктното спазване на този нов ред; затова кой с кого общува, какви са темите на техните разговори...
Настана хаос в учебния процес (който може би е от първостепенно значение), в концертната дейност на учениците, в отношенията между нас, колегите.
С встъпването си в длъжност г-н Комитов започна кампания и срещу педагозите, пътуващи от Пловдив, в частност към г-н Пенчо Пенчев, преподавател, доказал се като чудесен инструменталист и педагог.
Стигна се до сериозен конфликт - г-н Пенчев напусна СМУ - Стара Загора и постъпи като преподавател по тромпет в СМУ Пловдив. С него замина и целият му гимназиален клас по тромпет. Това бе и първият сериозен удар върху ученическия състав на училището. Всички бяхме обезпокоени от тенденцията към намаляване броя на учениците. Целогодишно бяхме успокоявани от г-н Комитов, че ангажиментът да бъдат осигурени кандидати за училището е негов, а не както при "стария режим", ние преподавателите да ги откриваме и насочваме.
Почти всички по-млади преподаватели по музика в общообразователните училища в Стара Загора са бивши наши ученици и колеги. От тяхна страна ни бе обещано съдействие за агитация и подбор на бъдещи кадри на СМУ. Необходимо бе провеждането на т.нар. образователни концерти от страна на наши ученици, за да се създаде интерес към музикалните инструменти. Разговаряйки с г-н директора по този повод, ни бе отговорено, че е много ангажиран с други "сериозни и важни проблеми и че не желае да ни осигурява частни уроци.
През м. май т.г. ни бяха поднесени "рекламни" материали за училището, с които обществеността трябваше да бъде уведомена за съществуването на този "тип" училище и че обучението в него е безплатно. Ученици и преподаватели бяхме призовани да разпространяваме тези материали по пощенски кутии в града. С това се изчерпа намесата на г-н Комитов за осигуряване на кандидати. Всеки наш опит да реагираме срещу подобна незаинтересованост от страна на ръководството бе възприемана като лично отношение и опит да се провокира авторитетът на г-н Директора. В същото време г-н Комитов не изказа несъгласие срещу официалното разпространение на евангелистична литература в училището.
При провеждането на конкурсните изпити аз и г-жа Мариана Маринчева (бивш председател на клавирна катедра, преподавател от 1976 година, организатор на първия по рода си клавирен конкурс "Виенска класика" тази година, който бе журиран от доказани класически педагози на ДМА "Панчо Владигеров" - София, наричан от г-н Комитов с насмешка "конкурсчето на Маринчева") бяхме отстранени от комисия. Обяснението за мен бе, че имам прекалено високи критерии и прогонвам бъдещите кандидати, което в днешно време е твърде голям лукс, а колежката ми бе обвинена, че тенденциозно и целенасочено действа срещу интересите на училището, изразявайки несъгласие с наложения авторитарен тон на управление.
На 5 юли 1999 година в СМУ "Христина Морфова" бе проведен последният за учебната година педагогически съвет. Всички преподаватели очаквахме да бъдем уведомени ще има ли някакви евентуални промени в състава ни. На тази дата бе връчена само заповедта за дисциплинарно уволнение на Татяна Аспарухова - учител с 25 години трудов стаж, от които 21 в това училище, като за това време няма дори мъмрене в трудовата си биография.
На 29 юли т.г. ми бе връчено предизвестие, че от 01.09.99 година няма да ми бъде подновен трудовият договор. Не ми бе дадено обяснение какви са критериите за подбор на преподавателите. Решението на г-н Комитов се оказа еднолично - не бе разгледано от теоретична катедра, не бе поискано и мнението на синдикалното ръководство.
Нужни са послушни и уплашени хора, а професионализмът остава назад.
Смея да твърдя, че в периода на 21-годишната си практика съм подготвила голям брой ученици, постъпили в теоретичен отдел на ДМА - София, АМТИ - Пловдив, както и в други вузове на страната.
На 30 юли 1999 година на г-жа Денка Христова - преподавател по български език и литература, също е връчена заповед за освобождаване от работа, последвана от г-жа Мария Димитрова, преподавател по руски език, Анелия Димитрова - преподавател по цигулка.
С това обръщение не защитавам толкова собствените си интереси, колкото Ви призовавам да вземете отношение към бъдещето на това училище, което за голяма част от нас е много свидно и сме му отдали целия си съзнателен живот. С това ръководство то е обречено на унищожение.
Моля Ви, помогнете!

Стара Загора,
август 1999 г.

С уважение: Лиляна Александрова


Бел.ред.Публикуваме писмото на г-жа Лиляна Александрова с незначителни съкращения. В редакцията пристигнаха и изявления от нейни ученици и родители на нейни възпитаници, чието съдържание е сходно с отпечатаното по-горе.











Писмо