Копнение по мрежа
"Скат", "Евроком", "Юнион" - не просто кабелна телевизия, а "национална кабелна телевизия". Пространството е авторитет, обхватът - реноме. Местните кабелни оператори много държат да се самообявят за национални и едва ли единствено заради примамката към рекламодателя. Широкото разпространение е престиж и в това отношение Българската национална телевизия винаги ще бъде обект на завист и имитация. Или поне докато се яви частната й конкуренция.
Телевизията е пред(о)ставяне на образ от разстояние. Колкото по-далеч достига той, толкова по-добре за медиата. В този смисъл прибързаността на кабелите да се самопровъзгласят за национални е напълно обяснима - мярката на "квадратната площ" разпространение е едновременно имидж, но и удовлетворение: че усилията ти ще бъдат оценени от повече хора, че напънът да правиш предавания няма да бъде прахосан за шепа зрители. Освен това самопровъзгласяването, колкото и странно да звучи, е самовзискателност: когато твърдиш, че си национален, макар все пак да знаеш, че не си, ще правиш каквото можеш за нивото на твоята програма, та да е поне мъничко съотговорно на нивото на твоята претенция. Noblesse oblige.
Един от начините, по които кабелните оператори търсят своето национално достойнство, е чрез фигурите, които показват. "Скат" например излъчи миналата седмица интервю с премиера Иван Костов. Презумпцията е, че блясъкът на един от първите хора на републиката няма как да не се пренесе и върху самата телевизия. Вървят клипове с Лили Иванова, Б.Т.Р., Дони и Момчил - все имена от националното, не от регионалното публично пространство. Провинциализмът се избива с популярността и значимостта на екранните гости.
Всичко това издава копнението по мрежа, желанието мъничките местни телевизийки да достигнат до всяко кътче на родината. Кабелите се справят, като си помагат - на себе си и на своите ефирни събратя: "Юнион" и "Херос" излъчват течащото по "7 дни" шоу "Хъшове", "Нова телевизия" заедно с още пет частни програми достига безпрепятствено до Бургас благодарение на "Скат". Съвсем немаловажна роля в тази взаимопомощ играе и НОКО - Националната организация на кабелните оператори, нещо като техен медиен КНСБ. Мрежата, тоест, малко по малко се създава и дори и скоро да не дочакаме общонационалния ефирен частник, кабелният е вече налице. Наистина, засега само в големите градове, но бъдещето работи за него, не за БНТ. Та нали и сега, при цялото несъвършенство и недостатъчност на мрежата, "Нова телевизия" е "пред Ефир 2 сред кабелните зрители", както пише "Капитал". И не може да има никакво съмнение, че този кобен Дванадесети час чака и Канал 1. Само и единствено кабелите могат без страх да заявят: "Времето е наше!"
Митко Новков