Реалности -
привидности

Обществено-политическият и икономическият живот у нас, делата на управляващите и на едрите стопански субекти се характеризират със специфична непрозрачност, мъглявост, аморфност, способност за изплъзване. Публичната сфера ни се представя (в масмедиите) в полутоновете на полуистина-полулъжа, недоказана истина, твърдения с неясен статус - все мъглявини. Стопански и политически афери остават неразкрити или спират наполовина път, виновните рядко биват наказвани (и често само символично или пък веднага се явяват отново на свобода), така че нищо не се разнищва пълно и окончателно и най-често остава без правни последствия. Ревизори, чиито ревизии и констатации (напр. в митниците) увисват във въздуха и после официални лица се явяват да ги опровергават, обвинени в корупция политици, които просто отричат, синдици, които не могат да изведат докрай работата по закриване на банки и предприятия (и се оказва, че имали собствен интерес да пречат), кредитни милионери и "фараони" на финансови пирамиди, които се появяват ту в този, ту в онзи край на света, без някой да иска екстрадирането им (и дори ни ги връщат, без да сме ги искали), видни бизнесмени и богаташи, избивани от анонимни лица по неизвество чия поръчка. Обвинения, опровержения, опровержения на опроверженията ... и неяснота. Кампании и антикампании, само не съдебно разследване (освен затваряне на някой дребен мошеник, работещ за собствена сметка, за "прах в очите" и успокоение на обществеността). Прикриване на информация и невярна статистика, чиста дезинформация, демагогия и т.н. Резултатът - неяснота и размитост във възприятието на околния свят, който просто не може да бъде фиксиран в моментна ситуативна "снимка", нито да бъде проследен в последователни моменти като тенденция. Човек не може да си създаде ясна и прозрачна обща картина за нещата и може само да подозира и да се досеща по онова, което вижда непосредствено около себе си и изпитва на собствен гръб. Действителността е по необходимост една подозирана действителност, с оставаща в сянка (на тъмно) масивна обратна страна. Конфронтирани сме с измъкваща се, втечнена, убягваща, роняща се реалност, която просто не може да бъде фиксирана понеже ръководните елити (все още) нямат интерес да я поставят в рамките на законността и дори само да я индексират статистически.
___
Управляващите продължават да манипулират статистиката тъкмо по най-съществените за населението показатели, когато те са лоши. Например по бюджета, инфлацията, доходите, жалкия жизнен стандарт и потребление, голямата безработица и емиграция и пр. Фокусите с бюджета са многобройни - от приглушаване на гласността през "разбивката" по параграфи до честото допълнително променяне (евфемизмът е "осъвременяване").
Безработицата по принцип се отчита трудно (и лесно се манипулира), когато хората не са заинтересувани да се регистрират в бюрата за безработни. А пък нищожните и кратковременни помощи трудно могат да заинтересуват някого, а и след като помощите се прекратят, безработният престава да се води на отчет. (Едва когато държавата обеща да поеме медицинската застраховка на безработните, започна да излиза наяве "скритата" безработица.) Що се отнася до инфлацията, нейното манипулиране може да става съвсем лесно и дори предварително - чрез вкарване на несъществени артикули в т. нар. потребителна кошница от стоки, които именно се наблюдават и отчитат. Достатъчно е да включите рояли (или нещо от този род), чиито цени рязко спадат в кризата, когато на хората не им е до рояли, за да балансирате покачването на цените на сиренето, например. Елементарно, Уотсън!
За емиграцията може да се съди съвсем непряко - по двойно намалялата раждаемост, която показва освен другото и преселването на множество млади хора в чужбина. Едва напоследък започнаха да излизат откъслечни данни за заболеваемостта (по различни болести, особено сърдечно-съдови, рак и увеличилата се социална болест - туберкулозата) и за смъртността (също детската). И наистина, защо ни е да знаем "качеството на живота" като тъй и тъй няма да го подобрим!
Вярно е, че при наличието на наблюдаващи външни инстанции (на които не може да се забрани да наблюдават) заблуждаването и самозаблуждаването вече не могат да стават толкова лесно. По Интернет се разпространяват международни отчети, които могат да се ползват от който може и желае. Но подаваната по държавните български медии официална информация - а тя е главният канал - си остава във висока степен манипулативна.
Систематично и досега отказваме да видим родната действителност такава, каквато е. Пък и истината - цялата истина, вероятно би ни съсипала. Предпочитаме да живеем с обещания, прогнози и пр., само не с реалности. Да живеем в модусите на заблудата, надеждата, пожеланието, обещанието и изобщо в пожелателно и условно наклонения.
___
Пропастта между юридическа (номинална) и фактическа (реална) страна на нещата - pays legal и pays reel - у нас е такава, че човек се съмнява ту в адекватността на своето възприятие, ту в адекватността на понятията си (които конструират действителността иначе). На очите си ли да вярваме, или на думите? Не пародират ли нашите институции моделите, по които са създадени? Можем ли да мислим, че имаме модерна държава и институции, когато действията, които единствено придават реалност на подобни понятия, са от твърде различно естество? Колко дълбоко е проникнала например корупцията в държавата и не служат ли ключовите служби: митници1, общински власти, агенция за приватизация, ръководство на държавни предприятия, дори полицията - най-вече като начин да се рекетират търговци, кандидати за приватизация, контрагенти, престъпници? Но до каква степен?
Когато правилото е липсата на ред, спорадичните кампании за въвеждане на ред, насочени към конкретни сфери, започват за приличат на показни акции за сплашване и дори на рекет в полза на въвеждащия реда. Дори ако той действа изцяло законно - вече поради селективността и конкретния избор на прицелната група сред околното безредие. За корупцията съществуват ясни индикации от и външни лица, сблъскали се с българската управия. България бива най-често критикувана тъкмо за голямата корупция от западните наблюдатели и от рискуващите да правят бизнес у нас.2 Що се отнася до широко рекламираните от управляващите заявления на западни лица за напредъка на страната към удовлетворяване критериите на Европейския съюз (по време на войната в Косово), те са откровено политически мотивирани - на фона на по-лошото наоколо. Затвърдява се впечатлението за ред, който пародира ред, за държава, която само външно наподобява модерна правна и данъчна държава и служи главно като инструмент за пренасочване на средства към позиции, завардени от подкуполюбиви чиновници.
___
Дори неща, които "по принцип" са добри, разгръщат у нас непредвидими последици и могат да се обърнат в противоположност на намеренията за приемането им. Така стабилитетът на чиновниците (и несменяемостта на висшите съдебни магистрати), които по принцип са нещо добро и в интерес на законността, се явяват съмнително благо, ако окопават на служба корумпирани чиновници и некомпетентни политически партизани. Но и кампаниите за смяна на някой висш чиновник или съдебен магистрат, водени с най-разумни наглед аргументи, често имат за цел да заменят неудобен с удобен на властта човек. Въпросът като че ли няма решение в настоящето и остава само надеждата за положително развитие с времето, което все не достига за положителното развитие. Разбира се, проблемът не е толкова в самите чиновници, които се държат според обстоятелствата, а във висшето държавно (политическо) управление, доколкото самото то систематично се ползва от корупцията и обещава служби на политически привърженици. При това корумпираните чиновници са по-удобни - по-послушни под страх от изобличаване.
Как при това положение да се поддържа дори в представите идеята за държавност, как да си въобразяваме че има правен ред и действащи механизми за санкциониране на отклоненията от него. Държавата става неудържима дори като представа. Заблуда и илюзия е, според нашия досегашен опит, че тя пази неперсонален правен ред и се грижи за някакъв по-общ интерес (и за социално слабите). Всъщност, след етап на абдикация пред криминалността, днес тя има главно охранителна функция и пази най-вече управляващите.
___
България е страна на симулациите - симулираме пазарно стопанство, "правова държава", "гражданско общество", борба с корупцията и престъпността, наука и пр. Симулираме дори държава. Искаме да заблудим (и да се самозаблудим), че сме като другите. Имаме "функционални еквиваленти" на наличното в развитите страни, т.е. институции, служби и длъжности, които съответстват на съществуващото там, без обаче да представляват същото. Така имаме бизнесмени - мошеници (често бивши спортисти, преквалифицирани в изнудвачи), заети само със собствения интерес политици на облагата, псевдоучени без хабер от наука, хранещи се от продажба на услуги чиновници. Функционални съответствия без съдържателно покритие.
По-нататък, нашето е страна, където ченгета и мошеници се залавят с банкерство, професори преподават (частни уроци) на ученици и се занимават с отглеждане на зеленчуци, учители лепят плочки, високи специалисти продават вестници и джунджурии по сергии, попове пеят чалга и изобщо повечето се представят за едно, а правят съвсем друго, така че всичко е на уж. Обозначения, които не могат да изпълнят предназначението си да обозначават понеже обозначаемото (съдържанието на понятието и връзката с действителността) им се изплъзва и бяга, а пък на негово място идва съвсем различно нещо. Способни сме да компрометираме всяко название. Реалности - привидности. Привидността е нещо, което само "на външен вид" е така и което "изглежда", без да "е" - оттук възможността за (само)заблуждаване.
Имаме закони и правилници по една или друга "материя" като че ли главно за да покажем на света, че ги имаме, но не и за да ги спазваме. Затова и толкова лесно ги приемаме - под външен натиск, но без особени последствия за обществената практика. В най-добрия случай биват избирателно привеждани в действие против останали "извън играта" мошеници. Стореното от предходните управници се замълчава и забатачва, за да не рикошира като бумеранг при слизането на сегашните "силни на деня" от власт; самите те творят беззакония без страх от наказание.
___
Симулираме и "гражданско общество". Множенето на неправителствени организации от всякакъв вид - "граждански сектор" (кавичките са не терминологични, а иронични) - се създава във висша степен от външното финансиране. Това са организации за "усвояване" на отпуснати от външни източници средства. Съдържателната им дейност, доколкото я има (и въпреки отчетничеството), не е в състояние да породи от себе си "гражданско общество", за което са необходими твърде различни предпоставки. Разбира се, няма нищо осъдително в това, че някои хора усвояват предлагани отвън ресурси. Щом ти дават - вземай! Така поне се създават финансово независими от вътрешната ситуация съществувания, което в обстановката на фалит на държавните институции е все пак нещо, макар не това, което се очаква да бъде. Смущаващо обаче е монополизирането на финансирането от едни и същи лица и организации, които правят всичко възможно, за да не допуснат съперници (и разпределят средствата главно помежду си). Отделно възможността за злоупотреби (не случайно информацията ревниво се крие) - всъщност, някои уж "граждански" организации са само инструменти за охолен живот в офиси и автомобили и трупане на тлъсти сметки на своите ръководители.
А иначе, когато мнозинството хора бедства, неща като "права на човека", женски права, малцинствени и културни права, равен достъп до информация и др. подобни звучат като кухи фрази. Те изцяло се разминават с реалностите, в които борбата на мнозинството е за простата прехрана и оцеляване, и едва ли служат за нещо повече от теми на международни семинари и "предмет на дейност" на неправителствените организации. Дори не са подходящи за политическа демагогия доколкото не засягат неща, които мнозинството усеща като жизнено важни за себе си. Политическата демагогия у нас съответно на бедността се върти най-вече около заплати на държавни чиновници, пенсии, борба с престъпността, корупцията и други подобни въпроси, относно които се налага хората да бъдат по-спешно заблуждавани.
___
Метафората на зародиша е много подходяща за обозначаване на състоянието на нещата. С нея можем да мислим онова, което при наличие на благоприятни условия би могло да се развие пълноценно, но е останало "в наченки" - в областта на бизнес, политика, наука и пр. Имаме зародиши на банкери, на търговци, на индустриалци, на учени и пр. Друго подходящо определение-метафора е хибридността (и оттук дилетантизма). У нас се срещат всевъзможни комбинации-хибриди (и присадки от нещо на нещо) - дебеловрати биячи мимикрират като бизнесмени, учени като администратори и активисти на неправителствени организации, има преподаватели-градинари и учители-плочкаджии и т.н. Впрочем, "преходът" в личен план обяснимо е време на метаморфози - комбинации и прихождане от едно към друго.
___
Политическите партии на власт неизменно са организации на заинтересувани лица. У нас те са заинтересувани най-вече от експлоатиране на облагите от властта. Политически назначените чиновници могат да се възползват от властта индивидуално, всеки за себе си и по конкретни поводи, но е възможно и организиране в групи за извличане на доходи, особено в някои ведомства и ресори на държавното управление (митница, полиция, приватизационна агенция, икономически министерства и пр.) и на нивото на местната власт; процент от печалбата се "отчислява" и за по-високите партийно-управленски нива. Властта се използва и по-обиколно - като протекция от високо лице за незаконна дейност на роднински или "приятелски" фирми. Държавата в случая служи по-скоро като механизъм за преразпределяне и пренасочване на ресурси към управляващите. Все едно кои са те. Във всеки случай легалното и поне формално видимо преразпределение (чрез бюджета) се съпровожда от невидимо и незаконно второ преразпределение. Ако в развития свят се печели от маневриране в законови рамки, у нас се печели най-вече от беззаконие (наистина, печелещите са много малко в сравнение с губещите). Утвърждаването на СДС на власт след дълъг период на криминализация на икономиката и подчиненост на политиците доведе до някои промени. Незаконният двойник на реалността стана публично по-невидим поради засиления контрол над хората на служба и над медиите (обозначаван като "централизация"). Върлуващата при слабата власт престъпност бе постеснена или изместена, а въртящите печеливш бизнес се научиха, че дължат нещо на властите под една или друга форма (извън данъците). Както съвсем точно се бе изразил навремето Костов, в малка държава като нашата място за две мафии няма.
Можем да си поиграем на изграждане на "идеални типове" държава, т.е. на опростяващи (и заострящи) действителността конструкти, изолиращи отделни аспекти и довеждащи нещата до "логически предел". Такива типове са "правова държава", "социална държава", "пазарно стопанство" и пр. Такъв тип е и "неправова държава", чиито правни, социални, полицейско-охранителни и др. функции са отстъпили на заден план пред генерирането на доход за домогналите се до власт. Подобна държава открай време се е уподобявала на кошара, в която са затворени овце (за стригане) и новото е, че днес оградата се пази не отвътре, а отвън.
___
Когато не можем да променим действителността (и за да не живеем в двойственост изобщо), по-добре е да променим представите си за нея. Да не очакваме институциите и животът да бъдат такива, каквито са според дестилирани от развитите страни представи. Така, когато казваме "държава", не бива да мислим за ред, а за "дойна крава" на управляващите; да не говорим за "корупцията" като аберация, която не бива да я бъде, а да си знаем какво следва да направим, ако допрем до власти; когато казваме съдебна система, да не си мислим за наказване на престъпниците; когато казваме наука, да не мислим за заети с изследвания лица и т.н. Тогава ще престанем да се възмущаваме и ще заживеем в хармония с обстоятелствата около нас и в мир със себе си.
"Изкривяване", фасада, външности, привидности, двойственост, мнимост, симулация, хибрид, присадка, зародиш, недовършена модерност, "криворазбрана цивилизация" и пр. в този ред са подходящи определения за състоянието на нещата само ако ги мерим с някакъв външен ценностен стандарт за "нормалност" и автентичност - този на развития свят. Но нещата са си "на място", ако се мерим със себе си, с други исторически епохи и с широки части от "третия свят". От тази гледна точка сме съвсем наред, и дори малко напред. Нещо повече, може да се твърди, че у нас противно на очакванията се срещат аномалии като честни служители, устойчиви политици, добри професионалисти - много повече, отколкото човек би си помислил, като има предвид условията.
___
Преизпълнен съм с разбиране. Разбирам защо в условия като нашите висшите чиновници и политици трябва да вземат свой "дял" (трябват им пари, за да живеят добре), защо "бизнесмените" са повечето мошеници (как иначе да правят бизнес тук), защо чиновниците са нелюбезни (при лъжезаплати), защо хората са изнервени и озлобени (живеят лошо), защо има толкова крадци-кокошкари (нуждаят се) и крадци на автомобили и домове ("бизнесът е бизнес") и пр. Разбирам и както се казва влизам в положението им. Само не разбирам как да се живее в тази обстановка. По-точно разбирам, но не желая.

Румен Даскалов



С този текст
продължава
поредицата
културо-
логични
наблюдения
на Румен
Даскалов





































































































1 Както се оказа, митниците години наред не усвоявали предназначени от Европейския съюз средства за изграждане на електронна контролна система, не е трудно да се досетим защо.













2 Друг пример за изкористяване на началната идея е начинът, по който се употребява приемният изпит във висшите учебни заведения - като бизнес (с частни уроци) и понякога чиста спекулация (с "темите"). А пък защитата на научна степен пред колегиум от оценка за работата съвсем лесно се изражда в проява на междуличностни отношения и вражди (които понякога дори не се отнасят пряко до защитаващия, а до неговия ръководител и рецензенти).