Фронт за комуникация

Сред културните събития в Европейски Пловдив не бе никак трудно да се открои най-мащабният международен фестивал на изкуствата и творческите технологии, провеждан досега в България. Известен като "Фронт за комуникация", фестивалът се разгърна в рамките на три седмици от 31 май до 20 юни 1999, включвайки изложбена част, творческа работилница, авторски презентации, дискусии и пърформанси. Те привлякоха над 35 "фронтоваци" от България, 27 гости от 3 континента и от страни като Великобритания, Македония, Словения, Канада, Унгария, Финландия, Нова Зеландия, Австралия, САЩ, Холандия, Швейцария. Новосъздаденият център за съвременни изкуства в кротко ремонтиращата се сграда на Баня Старинна предостави своите средновековни куполи и сумрачни лабиринти на Фронта за комуникация. Фестивалът успя да преобрази тези пространства във вълнуваща мултимедийна лаборатория. Фронтът за комуникация бе и един малък триумф на партньорството между организатори, куратори и спомоществователи. Инициатор и домакин бе фондация Изкуство Днес, Пловдив, която заедно с още 3 сродни организации - FACT, Ливърпул (Foundation for Art & Creative Technologies); IDEA, Манчестър (Innovation in Digital & Electronic Arts) и VIA, Базел (AudioVideoPhotoKunst) вложи време и ресурси в това почти колосално за страната ни събитие. В кураторския екип работиха Надя Генова, Емил Миразчиев, Илияна Недкова, Моника Роменска и Димитрина Севова. Фестивалът бе финансово подкрепен от 3 над- и неправителствени организации като Европейска културна фондация, Амстердам, Про Хелвеция, Цюрих, и Център за изкуства "Сорос", София, и осъществен с местните партньори - община Пловдив, "Международен панаир Пловдив" ЕАД, ТР "Далекосъобщения", Пловдив, и фондация Европейски месец на културата Пловдив '99.
Темата на фестивала определено не бе технологията, която улеснява или пречи на изкуството, а по-скоро личностите, ангажирани в творческия процес по създаването, представянето, разпространението и критиката на все по-дигитализиращата се съвременна култура. Това бе среща на практици и теоретици, за които еднакво технологично извисени се оказаха всички форми на комуникация - разговорът, хартията, дрехата-ekран, киното, телевизията, радиото, факсът, ксероксът, видеото, аудиокасетите, диапозитивите, компютърът в и извън мрежа, Интернет. А стигнем ли до Интернет и България, все си мисля, че едва ли има нещо толкова сродно - два паралелни свята, които са в непрестанен строеж или иначе казано "sites under construction". Може би затова всички гости на Фронта се чувстваха като у дома си в преобразяващата се турска баня. Три седмици тук буквално и метафорично се включваха и изключваха различни обекти, инсталации и хора, дискусионни и семинарни зали променяха местата си, презентациите и Интернет-работилницата следваха ритъма на творците, а не на предварително планираната програма. (Така Фронтът успя да избяга от клопката на сродните европейски фестивали-образци като Остранение - Десау, Вро - Вроцлав, Видео Позитив - Ливърпул, Арс Електроника - Линц, или номадстващата из различни градове ISEA, които правят непосилно за зрителя и участника да обозре пренатоварената от премиери и събития програма.)
Сред основните партньори на Фронта бяха IDEA, Манчестър (Innovation in Digital & Electronic Arts) и FACT, Ливърпул (Foundation for Art & Creative Technologies), наричани от всички Идея и Факт.
Ето някои от фактите и фикциите за Факт. Като изследовател и куратор, асоцииран към Факт от 1996 г. насам, аз имах възможност да убедя тази водеща медийна организация да застане зад замисъла и подготовката на фронтовото начинание. Особено значимо бе участието във Фронта на Еди Бърг, директора на Факт. В своята лекция той се обърна към основните проблеми при изграждането на местна и национално значима инфраструктура на електронните изкуства и култура, която да работи и на международно ниво. Особено полезни бяха съпоставките със ситуацията в Пловдив. Обтягането на културните отношения между центъра и периферията е особено осезателно в една силно метроцентрична държава като Англия. Локалното в Лондон по подобие на Париж, Амстердам и Ню Йорк, само заради контекста си се превръща в национално, а оттам и в интернационално. Местното в Пловдив и Ливърпул обаче остава да битува като местно и дълбоко вкоренено в традицията. Това, което ние понякога не осъзнаваме, е, че може би Хуан Миро е прав в твърдението си, че колкото по-местно е едно нещо, толкова по-универсално е звученето му. Успехът на Факт е в откриването на механизми, които едновременно да зачитат този климат, но и да го превръщат в сцена на мащабни международни акции. Когато през 1985-88 възниква и се институционализира първообразът на Факт (под името Merseyside Moviola, основана от Лиса Хаскъл, Лондон, също един от гостите на Фронта), Ливърпул тъне в дълбока депресия от политическата изолация на централното правителство и враждебността на местното самоуправление към културата. Сега Факт е призната за една от водещите медийни агенции - поставила 5 издания на биеналето Видео Позитив и разработила 96 произведения на екипи от "електронни" художници от цял свят, включително България. Освен Видео Позитив, три са основните посоки, в които работи Факт от 1991 насам: МITES (Moving Image Touring & Exhibition Services) - освен специализираните курсове, Факт предлага на творците под наем на 1/10 от пазарната стойност различни аналогови и дигитални аудио/видео мощности; СР (Collaboration Programme) - серия локални проекти на художници и обикновени хора за определяне на местната идентичност; и FACT CENTER - в процес на изграждане на пространства за изследване, разработка и представяне на произведения от киното до Интернет (всички те са отворени и за автори от България).
В отговор на прагматичния въпрос на Лъчезар Бояджиев, дали част от мощностите за запис и прожекция, с които разполага Факт, могат да се пренасочат към медийни организации в България, Еди Бърг изрази съжалението си, че явно няма готова схема, която може да преодолее правните ограничения. Затова пък могат да се търсят нестандартни решения, което бе и основният мотив на разразилата се дискусия, която убедително потвърди, че от нас зависи да заявим нуждите и да потърсим помощта на организации като Факт или сродната V2 в Ротердам.
За мен е особено оптимистично, че процесът на мини-европейска интеграция в медйините изкуства и култура върви редом с възникването и консолидирането на родни организации и движения. Смятам за истинско постижение на Фронта, че той успя да привлече в дискусиите, презентациите и изложбите си повечето от тях. Бяха представени дългосрочният проект на Центъра за изкуства"Сорос", БАР - Български Арт Регистър (Милена Делева), международната фондация Яков Чернихов и работата й със студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (Георги Станишев), дейността и отделни проекти на мултимедийния център Интерспейс (Венцислав Занков, Красимир Терзиев и Петко Дурмана), Института за съвременни изкуства - София, чрез последни изяви на съоснователите му (Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков, Яра Бубнова, Ивайло Дичев), галерия ТЕД, Варна, и фондация Визия ЕН-Форми (Димитрина Севова), Студентското общество за компютърно изкуство (Росен Петков и Антония Дакова), новосъздадения мултимедиен департамент към Националната художествена академия (Боян Добрев), галерия XXL (Свилен Стефанов), Центъра за съвременни изкуства ATA и асоциация НО (Борис Костадинов и Живка Валявичарска), независимите медийни постижения на творци като Божидар Бояджиев и Анна Бочева, и изкуствоведските усилия на Диана Попова, Ирина Генова, Ангел Ангелов, Десислава Пашова.
За Идея идеите-катализатори идват от множеството асоциирани художници, с които работи. Седем от тях пристигнаха в България специално за Фронта с двойна мисия - да преподават в творческата работилница по изграждането на фестивалното Интернет-пространство, но и да участват пълноценно в дискусиите, като представят своята артистична дейност. Освен със своите познания, те пристигнаха и с подвижна мултимедийна лаборатория: компютри, софтуерни пакети, книги-наръчници и осигурено уебсървърно пространство, без които едва ли можеше да започне творческата работилница. Тя привлече солиден брой млади хора от Пловдив - ученици, студенти и художници. Участниците имаха уникалната възможност не само да се сдобият с основни или задълбочени умения по авторски Интернет-дизайн, но и да се почувстват част от големия фестивал.
С основополагащите идеи на Идея ни запозна Джен Садърн. Една от целите е съживяването на Манчестър - в края на века индустриалната предпоставка за просперитета на града я няма, затова той се опитва да се възроди чрез новите творчески дигитални индустрии. Идея е от най-активните организации в Северозападна Англия, които подкрепят тази регенерация от 1996 г. насам.
Идея също е наясно, че липсата на достъп до дигиталните медийни центрове създава ново класово разслоение не само между икономически богатите и бедните страни, но и между имащите и нямащите в самия град. Идея допринася за разсейването на това разслоение, като концентрира работата си предимно в Манчестър, но участва също в национални проекти и международни изяви. С творческата работилница в рамките на Фронта за първи път се променя мястото на курсовете, водени от Идея обикновено на домашна територия - можем да се надяваме в бъдеще на редовен обмен на автори и умения между Пловдив и Манчестър.
Акцент в курсовете на Идея е обучението в творческо приложение на мултимедийните програми - първоосновата на всяка изложба от произведения на електронните изкуства. На обучаваните безплатно се предоставя модем и Интернет-достъп, и най-важното - подкрепа за по-нататъшно обучение. Идея движи и още една схема, която нарича Digital Sampler. Чрез нея обучаваните могат да стажуват в малки компании, а Идея им осигурява заплата, докато те прилагат наученото в курсовете.
Идея разполага със сграда в центъра на Манчестър. Там в шестте субсидирани студия, предоставяни на новите медийни художници, се творят проекти, които изискват да бъдат чути, обговорени, изслушани. Освен образователните програми за абсолютно начинаещи или посветени "мултимедиалисти", Джен Садърн набеляза и дигиталните арт проекти-инициативи на Идея, за които в подробности и с визия говориха останалите нейни колеги - гости на Фронта: Мария Наташа Щукоф, Греъм Клейтън-Чанс, Адел Майърс, Стюарт Нолан, Рупърт Франсис и Никола Тийс.
Изкушението да се представят всички останали гости на Фронта с кратки или пространни портрети е голямо. (За съжаление, мястото в печатния в. "Култура" е ограничено - бел.ред.) На уеб-страниците на Фронта ще срещнете Антал Бодоцки от Будапеща, Сашо Врабич от Любляна, Сю Марк от Калифорния, Анике Петикън от Манчестър, Наташа Димитриевска от Скопие, Наталия Золосная от Минск, Деана Херст от Амстердам, както и всички български участници.
Само ще спомена премиерните пърформанси на Фронта. По странен начин те се обединиха от интереса си към прожектирания динамичен образ, макар че тръгнаха от озвучения на живо ням филм от 1920 г., минаха през видеоарт филма на 90-те и стигнаха до видеотелефонията на бъдещето. Става дума за артбандата Die KUNST (новите албуми можете да поръчате чрез мениджъра на Die KUNST Микейла Шонола на адрес: mickela@mercurial.u-net.com) и за Базелската видеоарт школа (със силната двучасова програма от кратки видеоарт творби, представящи VIA/AudioVideoFotoKunst - един от най-значимите видеоцентрове на немскоговоряща Швейцария). А спектакълът на Албена Михайлова и Мишел Фукс (половинчасови пърформанси-диалози между Базел и Пловдив в продължение на пет вечери) със сигурност бе първата артистична намеса в още неуредения телекомуникационен слой на България. И бих искала да вярвам, че успоредно с доизграждането на инфраструктурата в страната ще се появяват и автори, които да правят своите експериментални и критически арт-интервенции.
Всичко за Фронта - http://www.idea.org.uk/cfront

Илияна Недкова



Фронт за
комуникация