Домове, убежища, общности?

Когато говорим за домашна страница (homepage), мислим за страницата, която браузърът автоматично отваря при стартирането на дадено приложение. Това е стандартна страница, известна под името "дом (home)" и представена със стилизирания образ на къщичка в двата основни браузъра - Netscape Navigator и Internet Explorer. Понятието може да бъде приложено към уеб-страниците на отделни лица, групи, фирми, а в по-широк смисъл то става синоним на всяка уеб-страница. По този начин, метафората за дома отпраща към изходната точка на едно пътуване (стандартизираната страница се отваря, когато браузърът се впуска в дадено приложение), към която потребителят може да се завърне ("да се прибере у дома").
Този тип словесно представяне изглежда се корени в идеята за дома като устойчив център на вселената - уютното домашно огнище, безоблачния пристан на съкровено личното, противопоставени на нестабилния обществен, външен свят. Самата икона с изображението на къщичка ни подсказва, че идеята за дома тук се свързва с представянето му като физическо пространство, по-точно къща. Изхождайки от тази логика, на дома се гледа като на място, където всичко започва за първи път, изходна точка, която ни дарява с чувството за принадлежност, идентичност и емоционална обвързаност. Мислен по този начин, домът се свързва с представите (мечти, възгледи, фантазми) за произхода, на фона на които идентичностите придобиват словесен израз. Йозеф Рикверт илюстрира това схващане като пише, че "домът е мястото, от което човек потегля... Домът се намира в центъра.... Домът е центробежното огнище, огънят, който гори в центъра на моето съзнание, чиято светлина хвърля своите отблясъци като маяк във враждебната нощ. Домът - това е семейството."1 Ние винаги сме разграничавали понятията за къща и дом, тъй като домът и семейството ни се струват по-тясно обвързани чрез представите за съпричастност, близост и загриженост, които по дефиниция са безкористни. Тези връзки присъстват в личните домашни страници под формата на информация за родното място, за местоживеенето, за приятелите, семейството, домашните любимци и близките хора. Домашните страници, особено съставените в свободното време (непрофесионални по своя характер) често биват приемани съвсем буквално като места за изнасяне на информация, свързана с частния живот на съответната личност.
Идеите за дома като център се появяват периодично в дискусиите върху медиите и медийната употреба. Както отбелязва Карол Марвин, мечти, близки до тези, свързани с информационните мрежи, са били изказвани и по отношение на телеграфа през XIX в., а по-късно във връзка с телефона, радиото и телевизията - всички споменати медии по различен начин са били обвързвани с мечтата за свеждането на света до мащабите на село. Според Марвин, към началото на века в обръщение са били множество популярни тези и фантазии, свързани с разгръщането на опита, който "можел да бъде приеман в рамките на равномерно свиващите се граници на домашното огнище, разглеждано във физически, емоционален, интелектуален и морален смисъл... Семейството и непосредствено обкръжаващата ни среда тогава ще се превърнат в устойчив център на вселената, отвъд който остават периферията и хаосът."2 Според това становище, не е необходимо да пътешестваш, за да получиш информация за външния свят или да общуваш с околните. Радиото, телевизията и интернет сякаш довеждат света в нашия дом, който от своя страна се превръща в център на комуникация и забавление. Така погледнато, домът не е просто нечия крепост, а по-скоро паноптикум, през който може да се види "всичко" без физически досег с околния свят. Езикът, използван при пазарното популяризиране на интернет услугите, до голяма степен се гради на подобни представи за дома като комуникационен център, а информационните мрежи като "супермагистрала", благодарение на която домът съществува под гореспоменатата форма.
Домашните страници също така изглеждат свързани с идеята за дома като център, отправна точка, позната среда. Стандартната домашна страница е изходен пункт за всекидневната употреба на уеб-пространството, към нея човек може да се завърне с едно натискане на клавиш. Личните домашни страници на свой ред са по дефиниция индивидуални сайтове и като такива са маркирани с различни формални изяви на принадлежност ("Добре дошли в моята домашна страница", "моя свят" и пр.)
Проблемът за гостуването.
Лин Шпигел писа за дома като театър, позовавайки се на труда на Карен Халтунен върху буржоазното домакинство. Домът бил изграден като театър, сцена със свои собствени сценографски правила - отношението между "сцената" и "задкулисното пространство" било строго дефинирано, като солидно внимание се отделяло на реквизита и подредбата на декора. Посетителите на дома били посрещани в гостната стая, която била главната сцена в "домашния театър", докато спалните, кухнята и помещенията за прислугата били маркирани като недостъпни пространства в къщата.3
Този домашен театър бил разглеждан като носител на информация за личността на своите обитатели. Тапетите, мебелировката, картините и други творби на изкуството, книгите и техническите приспособления, тяхната подредба и аранжировка издавали вкусовете на домакините. Семейните портрети - независимо дали става дума за маслени платна или фотографии - били извеждани на показ в тези по-представителни помещения на къщата. Домът в ролята си на театър бил място за подобаваща демонстрация на класова, полова и семейна принадлежност. "Реквизитите", разположени в гостната стая били излагани на показ пред посетителите. Не би било преувеличено да разглеждаме в този контекст домашното пространство като разширение на личността, като онази представителна видимост, която семейството предоставяло на вниманието на външни лица.
Домът в този контекст може да бъде видян като изразителна същност, която отразява личността на обитателите. Халтунен отбелязва, че в днешно време наръчниците за декорация на интериори гледат на домовете като изразители на идентичност (всекидневната, по конкретно, се споменава като "стаята-носител на цялостната идентичност на къщата). Твърди се, че домовете могат да разкриват факти за обитателите, неизвестни дори на самите тях - домовете са изрядно кодирани и интерпретирани повърхности. Тази теза отново можем да свържем с домашните страници, техните "тапети" и визуални мотиви, с които сайтовете биват разкрасявани с цел да отговорят на нечии естетически критерии. Домашните страници са представяния, в които дадена личност бива изобразена чрез множество текстови, визуални, а понякога и звукови елементи. Според повече или по-малко установената практика посетителите биват посрещани с добре дошли при влизането във домашната страница, с тях се говори на "ти" сякаш са познати, дошли ни на гости. Различни части от този "дом" се излагат на показ - сайтовете могат да включват затворени пространства, към някои страници липсват препратки, други са направо защитени от парола и по този начин са недостъпни за обикновения посетител. Нерядко от любезния гост се очаква да се "разпише" в "книгата за посещения". С подобни "книги" и броячи на посещаемостта е възможно да се следи колко потребители, "представители на публиката", са видели изнесеното на показ.
По този начин би могло да се твърди, че речевият етикет на гостуването бе пригоден за дискусиите относно употребата на интернет. В някои отношения този тип гостуване е свързано с кратките официални визити, разпространени сред представителките на средната класа през 19 век. Но защо правим аналогии с миналото столетие? Доколко приложими са подобни аналогии? Трудно е да се отговори на този въпрос, понеже аналогиите се отнасят до прилики между явления, които изначално се приемат като неидентични. Подобията могат да бъдат открити в речевия етикет, но също в кодираните практики при посещение на домашните страници (посрещането на посетителите с "добре дошли", гостуването в страници на приятели, книгите за посещения и пр.). Гостуването през 19 век било всекидневна практика на социално общуване, не непременно основана на приятелски отношения. Домът е бил не само пространство на частен семеен живот и емоционални обвързаности, но също и арена за посрещане на посетители, или както допуска Халтунен, място за социално общуване. Тази представа за дома, която освен всичко друго се явява и общественото лице на личността и семейството, може да открие любопитни насоки при анализа на метафората за дома в домашните страници. Съвременното разбиране за дома се заражда във Викторианския период. Би било интересно да помислим до каква степен някои разбирания за дома като лично пространство, населено от класически тип семейство (майка, баща, деца) и представляващо образ на нечий социален статус и вкус, могат да бъдат разчетени от днешните лични домашни страници.
Преките паралели между практиките на гостуване от 19 век и посещаването на домашни страници положително ще ни отведат в задънена улица. При все това, струва ми се, че вникването в културните значения при използването на медиите изисква известни аналогии. Различните видове употреба на медиите не са се зародили спонтанно, те се основават върху минали практики и условности, на фона на които и чрез които можем да осмислим естеството на новите медии. Метафорите за дома се използват за битовизирането на средата, но наред с това те са носители на истории, смисли и асоциации, които на свой ред са продуктивни. Метафорите правят медиата разбираема, като я свързват с други медии и със заобикалящата култура, но в хода на този процес те влагат нови значения в медиата.4
Домашните страници по дефиниция са виртуални пространства и е рисковано да се правят непрецизирани аналогии между домовете като физически локуси и сайтовете от всекидневието или да се използват понятия като "виртуален дом", "живеене", "обитаване" в рамките на уеб-средата, които предполагат, че домашните страници и интернет като цяло са пространства, натоварени не просто със смисли, свързани с дома, но и изпълняващи подобни функции. Така медийната среда се оказва измерение, което човек уж би могъл да обитава за известно време, като по този начин контекстът на медийната употреба и местоположението на потребителя биват напълно пренебрегнати.5
Въпреки това, струва ми се, при анализирането на домашните страници и домовете на ниво представяне, а не на ниво "същност" и "преживяване", аналогиите могат да бъдат продуктивни в критически план. Подобренията в дома и разкрасяването на интериора могат да бъдат полезно съответствие на наръчниците за изграждане на домашни страници (и в двата случая забелязваме езика на продаването на елементи за домовете, самостоятелното им сглобяване, инсталиране и оптимизиране, което върви ръка за ръка с актуалните тенденции и придаването на индивидуален вид на готовия продукт. При това и в двата случая от решаващо значение е прескачането от приведените стандартни примери и модели за структури на домашни страници към полето, оставено за индивидуални вариации). Нещо повече, изследването на връзките между хората и битовите предмети и дома като изразител на идентичност, може да бъде от полза за разбирането на различните подходи при изграждането и поддържането на домашни страници (отново метафори, свързани с недвижимо имущество).
Проблемът за алтернативните домове.
Отскоро домашните страници се анализират и в рамките на постколониалната теория по отношение на идентичността, ситуирането и местоположението. Така например Хамид Нафиси разглежда сходството на различни списания за дома (в техните печатни и уеб-варианти), както и на някои телевизионни предавания във връзка с темите за изгнанието и актуалния интерес към темата за дома във висшите учебни заведения. Според Нафиси домашните страници са средство, чрез което хората, изведени от обичайната си среда (изгнаници, бежанци, емигранти), могат да бъдат "безсистемно интегрирани в друга среда" главно посредством различни онлайн-общности. От тази гледна точка домът, за разлика от къщата, е "кое да е място; той е временен и подвижен; може да бъде изграждан многократно, да бъде пренасян в спомените и актовете на въображението."6 По този начин домът става нещо мисловно, това е чувство за принадлежност и ситуиране на личността. Разсъждавайки в същата посока, Ела Шохат разглежда онлайн-общностите в духа на Салман Рушди като "въображаеми отечества".
"В този смисъл понятието за роден и установен дом, заключено във фрази като "мил роден край", "моят дом моята крепост" и "нищо не може да се сравни с дома", по кибернетичен път придобива ново определение за прокудените - не просто като физическо пространство, но и като мрежа от отношения и диалогични взаимодействия."7
Подобни схващания извеждат на преден план общността и обвързаността, противопоставени на фантазмите за дома като установено място (домашното огнище, устойчивия център), но наред с това гледат на идентичността като на нещо, което лесно можем да променяме по свое усмотрение. Нормите, ограниченията и дискриминациите възникват, когато домът престава да бъде ясна отправна точка и се превръща в оспоримо, подлежащо на предефиниране понятие. По думите на Шохат езикът на киберпътешествията е свързан с евроцентричната туристическа традиция, с контрола и господството, с пътешествията из имперските владения и воайорството. "Прекрасният нов свят на кибернетиката ни се представя оформен и текстуализиран посредством една износена риторика от подозрителни метафори." Тя продължава, като изтъква как мечтите да пътешестваме, удобно разположили се в домашното кресло, да разбием географските бариери - все мечти, свързани с информационните мрежи - откъсват потребителите от техните "полови, класови, расови и национални локуси". Не е трудно да съзрем в белия, хетеросексуален, среднокласов западняк, типичния интернет-потребител. Тази позиция представлява невидима норма, върху която се дефинират множество други и която заличава разликите между останалите типове интернет-потребители. Освободен от ограниченията на географията, този усреднен потребител навлиза в киберпространството, напълно свободен мислено да конструира и експериментира с различни идентичности, дори да "реорганизира" географията. Като отправя предизвикателство към ограничения и в крайна сметка привилегирован модел, личността, потребителят може да бъде разглеждан като продукт на множество ограничения и свободи, социални отношения, националности, политически възгледи, религии...
Според мултикултурния феминистки модел, предложен от Шохат, "сърфистите" не биват разглеждани като отделни изследователи, заели се да картографират непознати територии в киберпространството, а като хора, въвлечени в множество властови отношения и общности, чрез които се създава чувството за идентичност. Така тези схващания отказват да "разгърнат евроцентричния поглед върху историята, географията и идентичността... Погледнати от този критичен ъгъл, кибердомовете няма да бъдат просто крепости за евроцентричното мислене и транснационалното мегагосподство."
По този начин домовете могат да бъдат построени и използвани отново, предефинирани като пресечни точки на социално взаимодействие, деятелност и критика. Тези домове няма да са тихи пристани, а нестабилни построения, те ще са ситуативни, временни и достатъчно просторни, за да приютят различията.
Домовете под формата на онлайн-общности могат да бъдат посещавани ежедневно или на по-големи интервали. В качеството си на алтернативни домове тези общности предоставят отправни точки, чувство за принадлежност, което може да бъде вплетено в носталгия по загубената физическа родина, както и представи за споделена (национална) идентичност, език, култура и емигрантски опит. Тези домове съществуват в комуникацията, географски те не са фиксирани. Предефиниран по този начин, домът означава принадлежност и споделеност, което е доста различно от възприемането на дома като физическо пространство за дадено семейство.
В този случай би било неоснователно да определяме понятието за дом като изначално консервативно и носталгично (в буквален превод "носталгия" идва от гръцкото "nostos"- завръщане у дома, и "algos" - болка. Първоначално понятието се е отнасяло до болестните прояви на отделените от родните си места, например войници или моряци)8. Въпреки това ако се стремим да разберем езика на домашните страници, е необходимо да анализираме различните значения и контексти, приписвани на понятието дом в различни речеви ситуации. "Дом" е понятие, отворено за дискусия и интерпретация, при все че най-срещаните, дори господстващи представи за дома да го свързват с къщата, семейството и частния живот. Домовете, основани на комуникацията и контакта са относителни и променливи; в тях определено не може да се живее.

Сузана Паасонен

От английски Иван Иванов




1. Rykwert, Joseph, "House and Home". Social Research, Vol. 58, No 1. , Spring 1991, 51, 54.

2. Marvin, Carol, When Old Technologies were New: Thinking About Electric Communication in the Late Nineteenth Century. Oxford: Oxford University Press 1990 (1988), 76; 200-201.

3. Halttunen, Karen, "From Parlor to Living Room: Domestic Space, Interior Decoration and the Culture of Personality." In Simon J. Bronner (ed.), Consuming Visions: Accumulation and Display of Goods in America, 1880-1920. New York and London: Norton 1989, 160; Spigel 1992, 162-163.

4. Въпросните видове "медийни среди" са подробно анализирани от Сесилия Тики в книгата й върху ранното развитие на телевизията. Виж Tichi, Cecelia, The Electronic Hearth: Creating an American Television Culture. New York and Oxford: Oxford University Press 1991, 3-6; 43.

5. По-подробно на този въпрос се спирам в друго мое изследване. Виж Paasonen, Susanna, "Living Room Wonderlands: Gendered Spaces of Media Use", In Anu Koivunen and Astrid Soderbergh Widding (eds.), From Cinema Studies Into Visual Theory?. School of Art, Literature, and Music: University of Turku 1998.

6. Naficy, Hamid, "Framing Exile: From Homeland to Homepage." In Hamid Naficy (ed.), Home, Exile, Homeland: Film, Media, and the Politics of Place. London: BFI 1999, 4, 6.

7. Shohat, Ella, "By the Bitstream of Babylon: Cyberfrontiers and Diasporic Vistas". In Hamid Naficy (ed.), Home, Exile, Homeland: Film, Media, and the Politics of Place. London: BFI 1999, 223-224.

8. Виж Peters, John Durham, "Excile, Nomadism, and Diaspora: The Stakes of Mobility in the Western Canon." In Hamid Naficy (ed.), Home, Exile, Homeland: Film, Media, and the Politics of Place. London: BFI 1999, 30; Flynn, Caryl, Strains of Utopia: Gender, Nostalgia, and Hollywood Film Music. Princenton: Princenton University Press 1992, 93-94.















Фронт за
комуникация