Николай Гяуров е повече от 40 години на сцената. Удивително певческо дълголетие! Публиката отдавна го е превърнала в икона, пред която застива с благоговейност и обожание. Всъщност Николай Гяуров е един от нас - българин. Разликата е в дарованията. Както се случва в приказките, орисниците са изсипали тези дарования щедро в родопската люлка. Тази приказка, слава Богу, продължава и до днес - Гяуров е със запълнен календар и отвъд 2000-та година. Успоредно със звездните мигове е и нелекият път на Героя, преодоляващ препятствията на професията. Гяуров е артист, който притежава воля, търпение, трудолюбие и невероятна духовна сила. Тя го тласка и до днес непрекъснато в търсене на съвършенството. И на новото.
Всичко в тази приказка е започнало случайно, когато композиторът Петко Стайнов чува войничето Николай Гяуров и без колебание го насочва към пеенето. Педагогическия си опит и умения проф. Христо Бръмбаров отдава безрезервно на младия Гяуров, изпратен по-късно да учи в най-престижната руска консерватория. А през 1955 година Международният конкурс по пеене в Париж се превръща в стартова площадка на една изключителна артистична кариера. Всъщност Гяуров е може би първият българин, който пробива отвъд желязната завеса в това трудно време, за да се превърне в пратеник на своята страна и в емблема на нейната музикална култура. Гяуров не е просто канен да пее на най-големите оперни сцени по света, а се превръща в личност, която определя новите измерения в изкуството на оперния певец. Музикантът и актьорът, превърнати в едно монолитно цяло чрез личността на Гяуров, са стимул за диригенти и режисьори в търсене на нови хоризонти. Те приемат присъствието на Гяуров в своите спектакли като божи дар. Учудващо е, че бизнесът (операта си е бизнес, и то тежък) не успява да погуби нравствените устои на големия артист. нито да превърне изкуството му в шаблонно повторение на красиво казани вече неща. Може би изконните наши добродетели и здравата физика, будният и в постоянно "перпетуум мобиле" ум са причината, поради която Николай Гяуров е успял да се съхрани така, че и сега, в дните на своята 70-годишнина да продължава да е на сцената. Може би това дълголетие се дължи и на вярното рамо на Мирела Френи, с която Гяуров от десетилетия е на сцената.
В България знаем много малко за постиженията на Николай Гяуров. На наша сцена успява да бъде за кратко - преди всичко поради непрекъснатите му ангажименти в Скалата, чийто член е от 1960 година, във Виенската опера, в парижката Гранд опера, в Метрополитън, в Залцбург... Празниците, които сме преживели, са в сърцата ни. Сигурна съм, че разказите за тях ще се предават от поколение на поколение, защото който веднъж се е докоснал до изкуството на Гяуров, е изпитал върховен възторг и духовна радост, почувствал се е съпричастен на тайнството на оперното изкуство, надникнал е в дълбините на голямата музика.
Честит юбилей!
Боянка Арнаудова