Пирин фолк '99 -
празник за публиката
Че имаше добри, случени, хващащи песни - имаше. Че имаше и по-бледички - и това е вярно, но всеки знае, че няма конкурс, в който всички участници да са все достойни за призове. Че имаше и гласовити, ярки певци, способни така да наконтят и разкрасят репертоара си, че авторът, ако е човек на място, да им въздаде, както се казва, заслуженото - и с това сигурно и най-твърдите скептици ще се съгласят.
Аз обаче съм по-доволен, че фестивалът успя тази година да се извиси над чисто конкурсната си функция (състезание между "авторски песни на фолклорна основа"). Организаторите увенчаха двете конкурсни вечери със силни рецитали на обичани, популярни фестивални звезди и гости и главно благодарение на това "Пирин фолк" стана според мен в пълния и точен смисъл на думата фестивал. Празник, в който суетата и страстите около наградите отиват на по-заден план, а в центъра застава радостта от преживяването. Ще отбележа и другия силен и перспективен удар на организаторите: редом с "постоянното присъствие" да привлекат изявени фигури с доказан творчески потенциал, които формално стоят "встрани от жанра", но могат да изиграят занапред съществена роля за обогатяване на боите в палитрата на "Пирин фолк" - Найден Андреев, Развигор Попов, Евгени Платов, Стефка Берова, Мими Иванова, Веселин Маринов, българския зет Лео Мартин... Продължавам да вярвам, че отварянето на фестивала към по-шарени и дръзки нови бои и дирения в духа на актуални днешни тенденции е във всички случаи много по-полезно и за собствената му съдба, и за битието и престижа на българската популярна музика, и за внушителния брой върли почитатели на родната world music, отколкото някакво изолиране в ограничени и "чисти" локални рамки и в пуританско следване на някаква твърда консервативна традиция. Опитът и наблюденията ми са ме убедили достатъчно категорично, че една културна традиция е толкова по-жива, силна, достойна за уважение и устойчива, колкото е по-отворена към новото, към собственото си развитие в съответствие с обективните културни процеси, още повече в днешния динамичен свят.
Третият и май най-мощен "удар в десятката" направиха този път аранжорите. И преди всичко двама от тях, трайно свързани с подиума в Сандански: Пламен Велинов и Светослав Лобошки. Преди година само, в същия този вестник, се опитах да предизвикам тези, които правят музиката на "Пирин фолк" да се освободят от предразсъдъци и глупави фобии, да не се боят от призраци и поне да пробват какво би станало, ако използват с повече фантазия и изобретателност боите на съпровождащия инструментален състав и най-вече ако заложат и на едно от най-привлекателните достояния не само на българската, не само на балканската, а кажи-речи на световната фолк традиция (а да не говорим за джаза или рока): свободната виртуозна солово-инструментална импровизация, способна да придаде на песенното послание изключителна виталност и комуникативност. Едва ли Пламен и Светослав са чели моя страстен апел. Далеч по-вероятно е те сами и независимо един от друг да са прозрели, както се казва, "къде е истината". Толкова по-добре - познавам творчеството им отдавна, знам колко са талантливи, а сега и мнението ми за тяхното мислене се качи с още няколко градуса. Все едно, важното е, че опитаха - и успяха! И публиката, цялата, оцени по достойнство опита им. Пък мен не може да не ме гъделичка, признавам си, и мъничко самодоволство: май излязох прав...
Всеки успех обаче, дори и най-безспорният, крие рискове. В случая рискът е ако всички автори и аранжори, усетили сладостта на успеха си, почнат сега да напъхват наред, дори и в песни, които просто не търпят точно този похват, сола-отсвири - и да се получи така, че масовото тиражиране на едно щастливо откритие да се превърне в рутинна формула, която да породи ново еднообразие. Защото, знаем, прекаленият светец и Богу не е драг. И друго знаем: популярната музика предполага по природа известна доза тривиалност, но изисква и постоянно да изненадва феновете си с някаква нова, готина хватка, с някаква, както се казва, иновация.
...А аз - както личи от горния прегнантен текст, - не съжалявам, че бях пак на "Пирин фолк". И не крия, че този фест ми стана още по-симпатичен.
Генчо Гайтанджиев