Култура/Субкултура
"... 23... 35... 41... 10..." - това монотонно броене посрещаше публиката в Художествената галерия - Варна, на 10 септември вечерта. Откриваше се шестата годишна изложба на Центъра за изкуства "Сорос", озаглавена "Култура/Субкултура", чиито куратор е Експертният съвет на центъра (Елисавета Мусакова, Искра Траянова, Светломир Мариновски). Освен в галерията, произведения бяха разположени и в други пространства - на входа на Морската градина (група "7 + 1"), по стените и в интериора на близка дискотека (Хубен Черкелов, Георги Тушев и др.), в двора на близко кафене (Димитър Грозданов). Въобще изложбата е осъществена с обичайния размах и възможности, присъщи на Центъра "Сорос". За съжаление, многообещаващото начало, поставено от звуковата инсталация "Бинго/Галерия" на Таня Абаджиева, е продължено твърде епизодично в някои от останалите произведения. Изглежда концепцията на изложбата, така "глобално" изведена в заглавието, не е достигнала до художниците. Затова повечето от тях са направили произведения от общ характер, доколкото са сигурни, че ще попаднат в "културния пласт" на изложбата (за "субкултурния" някой друг да мисли). Така при реализацията концепцията се разпада - на силни (и не толкова) творби, които имат нещо общо с нея, и на силни (и не толкова) произведения сами по себе си. Сред първите ще отбележа обонятелната инсталация "Турбо" на Елена Панайотова. Поп-фолка (известен в съседни страни като турбо-фолк) тя свързва с цялостната атмосфера от отвратителни и сладникави миризми, която се носи из полуострова. Най-същественият проблем в тази работа е, че тя не насочва действията на зрителите - първият им порив е да погледнат в отворите, а не да душат в тях. Инсталацията "Coming Soon" на Ицко Мазнев е изпълнила галерията с пъстри гланцирани съоръжения по филмови реклами (любимо ми стана "Прасе в града" - не съм гледала филма, разбира се). Разбира се, можем да се замислим за рекламата като субкултура, но това е трудно постижимо в самата галерия. Там пространството е буквално задръстено от тези съоръжения, които сякаш трябва да ни убедят, че "субкултурата" е достатъчно силно застъпена. Резултатът обаче е точно обратният - те видимо потискат по-скромните като цветност творби. В живописно-релефните "Пролази" на Станислав Памукчиев може да се намери връзка с основния проблем, но тя е по-скоро емоционална. Излизащите от тъмната повърхност гърчави тръби могат да се "прочетат" и като червеи и всякакви плазмодии, и като деформирани антични съдове - останки от древна култура (или субкултура). Нещо подобно трябва може би да открием в опитите за обекти на Ванко Урумов, но впечатлението от тях е само, че са опити. Пърформансът "In situ" на Димитър Грозданов се изчерпи с това, че край маса с топящи се ледени блокчета (с евтини бижута в тях) Болеслава Колева - Буба направи няколко "индийски" танцови стъпки. Не успях да видя видеото на Хубен Черкелов, работите на Боряна Драгоева, Даниела Костова и Димитрина Севова. Съдейки по снимки, графитите на Георги Тушев и Хубен Черкелов по външните стени на Комикс клуба са най-"вътре" в темата.
 Георги Тушев, Хубен Черкелов,"Графити"
Сред качествените произведения, които нямат нищо общо с нея, е инсталацията "Преграда. Дифракция - преминаване" на арт група "7 + 1". Триъгълни панели от метални касетки (щайги) препречиха входа към Морската градина, но не съвсем - между тях останаха тесни диагонални проходи, колкото да мине един човек. Работата бе изключително точно преценена (спъва движението, без да предизвиква недоволство) и съобразена с българския манталитет (хората безропотно се подреждаха в редичка и почти не забелязваха преградата - щом може да се мине, значи всичко е наред). Нямах време да поразпитам дали припознават съоръжението като изкуство... Видеото "Приказка без край" на Надежда Ляхова представя авторката, правеща формички от пясък на брега на морето. Вместо кофичка използва калъп от собственото си лице, което морето отмива с всяка поредна вълна. Добре разположено в залата, видеото създава впечатлението, че публиката гледа отгоре заниманията на дете. В групата на "неангажираните" творби попадат скулптурните инсталации (!) на Емил Попов и Ангел Станев. При положение, че и двете са "Без заглавие", зрителят остава без ориентир към смисъла им. Впечатлението се изчерпва с това, че стоят добре - всяка в самостоятелна зала. Има и други подобни произведения, но не виждам причина да ги изброявам. Изписаното на плаката срещу името на Венцислав Занков - "не участва. За повече информация т. 02 56 96 82", ме наведе на мисълта, че може би става дума за често осъществяваната напоследък пряка връзка в реално време (т.е. че произведението се представя по телефона). Оказа се, че няма такова нещо. Авторът само би обяснил, защо не участва в "Култура/Субкултура" - ако успееш да се свържеш с него, естествено. Аз не успях. Което май се отнася и за изложбата като цяло.
Диана Попова