Удоволственост
от несвободата
Има едно предаване по Българската национална телевизия, което не просто трябва редовно да се гледа, но всеки път най-стриктно да се записва и проучва. Думата е за "АБ на човешките права". Важността му идва не толкова от дидактичния момент (който, разбира се, има своята съществена стойност), колкото от убийствената яснота, с която лъсва неготовността и неспособността на българина да защитава, употребява и въобще да живее в свобода. И това пролича с особена жестокост във филма за Секул Ковачев - инвалидът, осъдил българската държава в Страсбург.
Историята вкратце е следната: Секул Ковачев, убеден, че размерът на отпусната му социална пенсия не съответства на неговите нужди и заболяване, подава иск до граждански съд. След дълго митарстване по всички равнища на съдебната система, искът му е отхвърлен на основание, че неговото разглеждане не влиза в компетенциите на съда. Именно това обстоятелство взема предвид Международният съд за човешки права, за да постанови решението си в полза на ищеца. Мотивът е, че не е справедливо, когато един човек се чувства ощетен, да няма инстанция, пред която да защити накърнените си права. След като губи делото в Страсбург, българската държава предприема промени в социалното законодателство, поправящи юридическото недомислие.
Няма съмнение, за стореното от Секул Ковачев му дължим единствено благодарност. Не така обаче мислят неговите съселяни от Ковачевци. "Дай му на него само по съдилища да се разкарва!" е осъдителната реплика, която хвърлят със завидна убеденост в обектива на телевизионната камера. Пред заслепените им очи са най-вече парите, които той ще вземе благодарение на решението на Международния съд, не достойнството на човек, който се е борил за правата си и е успял да ги защити. Нещо повече, съселяните му дори оправдават самоволията на кмета, демонстриращ явно тенденциозно отношение към Секул Ковачев. И му правят мили очи, та - не дай си, Боже! - да ги не постигне и тях "справедливият" кметски гняв.
Така жителите на Ковачевци явяват за кой ли път подмилкващото се и подмазваческо поведение на българина пред силните на деня. Сякаш чиновникът съществува, за да го мачка, не да му служи. Последният от своя страна използва най-безцеремонно тази овчедушна позиция: в конкретния случай кметът си е присвоил права, които съвсем не му се полагат съгласно закона. Но това за съселяните на Секул Ковачев е нормалното; ненормалното е, че той не се е примирил с тежката дума на властника, а е тръгнал срещу нея за своето право и чест. Свободата за тях е тежест, несвободата - удоволственост. Точно тези абсурди правят "АБ на човешките права" едно свръхценно предаване. За съжаление, часът на неговото излъчване не позволява неговото масово виждане. А доколкото ние наистина не сме дорасли своята свобода, предлагам: не само часът на излъчването му да бъде преместен в телевизионния прайм-тайм, но и българският зрител с декрет да бъде задължен да го гледа. След като още не можем да се възползваме от свободата си, не ни остава друго освен да използваме тъкмо несвободата като педагогическо средство за придобиване на това толкова липсващо ни знание.

Митко Новков