Матрицата -
ех, тази черна робия


Мамка му, не вдявам какво става! Светът трябва жестоко да се е инфантилизирал, след като се прехласва по "Матрицата" и бълва "матричните" етикети "култов", "революционен" и пр. Това, че филмът прави крачка напред в един или друг технологичен аспект, не е повод да изплезиш език като пале и да примираш от възхита. Техниката е призвана да обслужва изкуството кино, а не обратното, както се случва нерядко в последните години. Все пак, напук на нашествието на спецефектите, още има живи майстори, способни да правят гениални филми в една-единствена стая, с една-единствена камера и двама истински актьори пред нея. Точно те заслужават поклон, а не режисьорите-хакери.
Не казвам, че "Матрицата" е лош филм. Напротив, личи си, че е правен от интелигентни автори, които познават определени жанрови образци из основи. Режисьорите братя Уашовски градят филма си върху цялата платформа на кинофантастиката - от "Метрополис" на Фриц Ланг до наши дни. Те изкусно вплитат във футуристичното тяло визуалната естетика на кунг-фу екшъна, достигнала съвършенство при Джон Ву. Правят си закачки с филми като "Пришълец", "Терминатор", "Джони Мнемоник", "Мъже в черно" и дори "Малкият Буда". Стигат и още по-далеч - сътворяват един модерен Спасител на човечеството, приел образа на Киану Рийвс. Той действа в стила на емблематичните екшън герои. Неговите чудеса са генерирани от компютърна сръчност, а благата дума е заменена с аргументите на бойните изкуства и супер оръжията. Нормално - за две хилядолетия светът се е променил и новият Спасител трябва да е в крак с времето.
Разбира се, всички препратки и преки цитати в "Матрицата" са поднесени със задължителната доза ирония - и режисьорска, и актьорска (предимно в изпълнението на Рийвс). Сюжетът обаче е доволно банален, диалогът - също, а сума ти прозрачни като мисъл неща се дообясняват и мутират в глуповато морализаторстване. Така братя Уашовски, макар да намигат на зрителя, до голяма степен остават в плен на клишетата. Те имат какво да покажат, но нямат какво толкова да кажат.
Впрочем съдбата на филма по особен начин повтаря историята, разказана в него. Там хората, без да подозират, съществуват в изкуствен, програмиран свят. Те са роби на компютрите.
Е, не лъха ли същата психологическа робия от телешкия възторг пред компютърните шашми в "Матрицата"?

Борислав Колев





От пръв
поглед