Ребята,
давайте жить дружно!


Освен политически вълнения, още едни страсти раздират съзнанието на по-будното гражданство. На път е може би да се разреши един спор, който ще има чувствително по-дълготрайно влияние върху обществото, отколкото изборите. Става дума за грозните сцени на наши музиканти, хванали се за косите заради (или въпреки) чалгата. Какво общо има радиото ли? То е един от (не)волните виновници пропастта между творците да стане толкова голяма и толкова изкуствена, че сега аудиторията да се подиграва и да подценява значимостта на конфликта.
През цялото време радиостанциите ни не се държаха искрено към чалгата. Единствено "Сигнал +" откровено демонстрира отношение, без оглед на това "какво ще кажат другите". С това спечели малка, но силна аудитория. Освен това огради ефирно клубно място, в което се знае, че не всеки може да влезе (и не всеки иска да го направи).
Много от останалите частници действат по безумен начин: те програмират чалгата в музикалните си редици, но не от убеждение, че искат да го направят. Подхождат самоизвинително и винаги първо и най-силно заявяват, че никога не биха го направили, ама на - хората я слушат. Програмите на тези частни радиостанции са с характер на върколак - денем музиката е всякаква друга, но не и чалга, но удари ли определен нощен час всичко се обръща. От една страна използват магнитната сила на чалгата, за да си съберат аудитория, от друга страна се държат високомерно към това твърдение. Тръгват с идеята да пускат чалга, докато си стъпят на краката (сиреч спечелят няколко слушателя) и после да спрат. Такива неискрени и нелогични твърдения не взимат под внимание факта, че става въпрос за силно влияеща медиа, която освен моментното развлечение е призвана да възпитава вкусове и ценности. И този процес трябва да бъде ясен, а не натоварен с условности и скришни намигвания. Слушателите не са длъжни да разбират от сложните икономически интереси, стоящи зад радиопрограмите. Твърде неразбираемо остава за тях защо се води война срещу чалгата, след като тя звучи почти отвсякъде. А тази нелепа вражда се поддържа освен от музикалните консерватори, и от тези медии (не само радиостанции), които искат да изкупят гузните си съвести, допуснали всъщност чалгата толкова дълбоко в обществото. На предната линия те са поставили музикални попкласици, които вече стоят в историята ни и всяка тяхната стъпка от сега нататък рискува да ги извади от там. Спорът става несъстоятелен (и по-скоро рекламен), бивайки същевременно невероятно сериозен като последствие за бъдещето на културата ни.
В цялата тази история "Хоризонт" стоеше настрана. Нямаше проблем с чалгата, защото тя просто не съществуваше за БНР (като музика, а не като проблемна тема на публицистичните и музикални предавания). Досещате се какво беше учудването ми обаче, когато миналата седмица в едно предаване за народна музика чух интервю с известен, по-скоро като попфолк отколкото фолклорен, музикант. Нямаше и следа от досегашното високомерно радиопренебрежение. Един разумен начин да се разреши спорът. Ако е писано да паднем толкова духовно ниско, че чалгата да събира най-светлите ни ценности, ще стане. И с борба, и без борба. По-добре е тогава "хоризонтски" да се опрем на съвета на котарака Леополд: "Ребята, давайте жить дружно".

Вяра Ангелова





От въздуха
подхванато