Нерде бирфест,
нерде кунст
Активният изложбен сезон пак започна с дъх на случайност. Имайки предвид рутинния характер на "Аполония", присъствието на Център за съвременно изкуство АТА като организатор на изложбената част не може да не изглежда просто като "щастливия пръст на съдбата". Аз поне не го възприемам като логична политика на ръководството на "Аполония", след като от години то върти и създава ореоли около едни и същи имена в границите на добрите стари кавалетни форми. А да се свири джаз вече съвсем не стига, за да се поддържа образът на "Аполония" като място за среща на смели и нови идеи. В този смисъл кураторските усилия на Деси Димова, която покани за участие някои от най-интересните съвременни художници, изглеждат интересни и адекватни на фона на процесите във визуалните изкуства, но съвсем случайни в контекста на "тази" "Аполония".

Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, кадри от "Октософ", видео. "Аполония '99"
Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, кадри от "Октософ", видео. "Аполония '99"
Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, кадри от "Октософ", видео. "Аполония '99"

Големите чествания, посветени на 100-годишнината от рождението на Дечко Узунов, макар и организирани с научна методичност и добра финансова подплата (или може би точно поради това), също изглеждат като че ли не на място в цялата система или по-скоро безсистемност, в която се развива художественият ни живот. Те са подготвени с много вещина от Къща-ателие "Дечко Узунов" и с личното пристрастие и професионализъм на Аделина Филева и включват: изложби в галериите в Кюстендил и Созопол, пленер, научна конференция, изложба на Дечко Узунов и учениците му, голяма ретроспектива на художника (последните две изложби могат да се видят в момента на "Шипка"6), каталог. Въпреки адмирациите към основния спонсор Столичната голяма община, сетил се да отдели пари в бюджета си по този повод, не мога да не възприемам и този факт като поредната и по този повод доста случайна акция. Познавайки добре състоянието на другото отроче на общината - СГХГ, подобни празници ми звучат като "пир по време на чума", "предизборна витрина" и на "гол корем чифте пищови". Или в духа на новата градска символика, това малко прилича като да се возиш в лъскава лимузина по разбит, прорязан от дупки булевард.
Палмата на първенството по степен на случайност обаче държи изложбата на Никола Маринов в НХГ и то не толкова самата изложба, колкото битуването й в цялата ситуация на градския център. Така да се каже, нерде бирфест, нерде кунст. Тъжни и някак не на място изглеждат усилията на колегите от НХГ да се занимават с професионална работа, при положение, че и изкуството, и галерията, и царският дворец като че ли присъстват случайно в националния ни пейзаж. Насред виенски колела, стрелбища и скара-бира си е направо неадекватно да се опитваш да говориш за "високи стойности". Ако човек примижи с очи, ще види, че сградата на двореца-галерия постепенно се смалява, смалява и накрая съвсем изчезва. Но това вече си е чиста закономерност.

Мария Василева


Изкуство
на борда