Фестивалът и мавзолеят
Може би за някои хора събарянето на мавзолея е най-значителното събитие през август, но за нас, хората от Кришна-съзнание не е така. Фестивалът Рата Ятра е събитието, което ни вълнува и за което се готвихме отдавна. Ужасното земетресение в съседна Турция и войната в съседна Югославия бяха събития, които много приличат на "наближаващия край" и "наказание свише" - понятия, които много религии включват в своите предсказания. "Всичко тече, всичко се изменя" - правилно са отбелязали древните. Според нас боговете не предвиждат толкова близък край на човечеството. Божиите неща са много трайни. Направеното от човешка ръка обаче може да изчезне за миг, защото много големи са разрушителните желания и съвременните възможности. На фона на скърби и нещастия ритуалното шествие "на колесниците" беше пъстро и весело. "Да се веселим сега" и всяка година на тази дата!
21 август 1999 година... Случването в един и същ ден, на едно и също място на двете събития може би не е случайно съвпадение. Общият, дълбоко присъщ на всички хора стремеж към чистота, свобода и съвършенство беше реализиран по два коренно различни начина. В първия случай - събарянето на мавзолея - може би ще доведе по-приветлива обстановка, по-красив град, по-малко спомени за "тъмното минало". По отношение на обществената тъкан обаче събарянето няма да предизвика по-голяма търпимост, по-проникновено общуване между хората, приемане на различията помежду им, повече мъдрост и поука. До края на света вероятно има още време и не е безразлично как ще го преживеем. Наистина мавзолеят не беше белег на духовна атмосфера. Професионалистите навярно познават изтънко неговите архитектурни достойнства. За обикновените хора те не са така очевидни, но каквато и да е неговата абсолютна стойност, неговото абсолютно отсъствие не е нещо по-духовно. Всички ние сме потопени в атмосферата на нашите градове и села и всички ние пазим спомени за разрушени храмове. Спомени, които наследяваме дори да не са лично преживени. Нашата памет е претоварена от спомени за "мирни" разрушения. От гледна точка на нашата религия (точно както в древната гръцка философия) всяко действие има противодействие и всеки акт - резултат. Несъмнено - резултатът от масово, публично, многократно повтаряно обожание на мъртво човешко тяло са трайни неблагоприятни последици. Преди всичко за духа, а следователно и за съдбата на всички, които са отдавали почит, възхвалявали и подражавали на личност без божествени качества, без необходимата чистота и възвишеност. Енергията и техническите постижения на няколко поколения са били ангажирани по изключително неподходящ начин. Разпадна се не само връзката с Бога, но и връзката между хората. Нашите сърца станаха арена на безпощадна битка между божественото и демоничното начало. Ние сме изправени ежечасно пред възможността на свободния избор, но нямаме съзнание за това.
По своята същност религиозните шествия (вероятно във всички религии) са форма на "отиване" при Бога. Това е индивидуално преживяване, пречистващо по един или друг начин. По един или друг начин ритуалните форми са само форми. Тяхната традиционна повтаряемост е създала красотата в детайлите. Пренесена от Индия, церемонията не се различава по нищо, независимо дали се случва в Ню Йорк, Париж или в София. Разликата е само в мащабите. Благодарение на Шрила Прабупада, ачария, основател на Международното общество Кришна-съзнание, в последните дни на август бог Джаганат се усмихва на всички по улиците на всички световни столици. Бог е цялостен и всепроникващ. Той не може да бъде ограничаван. Един от най-посещаваните религиозни празници от незапомнени времена е Джаганат Рата Ятра в Джаганат Пури (Ориса). От високите колкото четириетажна къща колесници Богът благославя своите поклонници. Те теглят Неговата колесница с въжета по улици и булеварди към храма. Пътят към храма и при нас е всъщност пътят към сърцето, към най-съкровеното, към самия себе си. Дали теглим колесницата по бул. "Дондуков", или по главната улица на Пури ние отиваме всъщност на едно и също място - да върнем Бог в нашите сърца.
Според Ведите най-трудната роля в мирозданието е поддържането (на равновесието). Такава е ролята на Върховния. Много по-лесно е да унищожиш, дори да създадеш нещо, отколкото да го съхраниш. Бог Вишну поддържа в изправност творението, което Брама създава, а Шива руши. Това са божествените проявления, отговарящи на трите характеристики на материалната природа - добро, страст и невежество. Поддържането е доброто, затова е и най-ценно. Без отглеждането на доброто в себе си никой човек не може да се докосне до божественото. Доброто и не толкова творчеството, и в никой случай не рушенето е трамплин към вечното, Невежеството характеризира нашата епоха Кали Юга. Според Ведите в основата й са раздорите. Можахме да видим колко разрушителни са конфликтите в междуличностните, верските, политическите отношения. Обединяващата воля отсъства, защото в Кали Юга всичко е наопаки. За нас, в тази неблагоприятна атмосфера, Харе Кришна Маха мантра може да даде всекиму възможност за докосване до божественото. Мантрата е освобождение на ума. Във всяка стройна религиознофилософска система има ударение върху освобождонието на ума от гнева, алчността, похотта, завистта и страха. Ведическият начин да се направи това е чрез духовната звукова вибрация, съдържаща имената на Бога, които не се различават от Него.
На "мястото на мавзолея" мавзолеят го няма. Както знаем, природата не търпи празно "място". Тъй като "колелото на историята" така или иначе се върти, изграждайки съвместно общия си дом, интересно е да знаем какво бихме поставили на това "място". Пестеливостта, сестра на скромността, е също добродетел. Сградата беше символ на незнанието на едни и мълчанието на други. На несвободата - във всеки случай. Мъртвият камък можеше да бъде одухотворен, безсмислените ни иначе усилия - осмислени от едно само докосване до Бога. Ние непрекъснато забравяме, че сме създадени "по образ и подобие", за живот вечен, изпълнен със знание и блаженство. Какво не ни достигна, какво липсваше? Надежда, повече вкус към живота и доза неподправена искреност.


Даниела Генова
Николай Веселинов