NO - DA,
брой 5 на списание
Критика и хуманизъм
Последният брой на списание "Критика и хуманизъм" (създадено през 1990 година) се появява след 5-годишно отсъствие. Въпросите, които можем да си зададем, са няколко:
1) Това същото списание ли е?
2) Нормален ли е този феномен?
3) Кога ще излезе следващият брой?
Отговори:
1) Да
2) ???
3) След 3 месеца
И да губим, и да не губим време в удивление, тривиалното обяснение е, че в условията на пазарната икономика периодичните издания повече се раждат, отколкото оцеляват. Да се сърдим или да се радваме, да правим така, че изданията да печелят или гордо да се обричаме на спонсори, да сме жертви или герои - дори тази поредица от алтернативи не е тъй интересна, както е фактът, че брой 5 от 1999 на "Критика и хуманизъм" следва брой 4 от 1994. А това си е рекорд.
Тъй като това все пак е необичайно дълго време, нека припомним високите изисквания на изданието, заявени в първата книжка. Там се говори за стремеж към диалогичност на няколко равнища: със собствената позиция, с противоположната, с миналото, с границите, с несъизмеримото, с бъдещето.
Което денотира "отворена човешка общност", в която множествеността на гледните точки да се търси, подбере и представи. В случая на списание, това са такива представителни текстове, които достатъчно сбито и с подходящ критически коментар, да рефлектират позициите на авторите. За целта са съчетани автори оттук и оттам: а) Каприев, Океанов, Дичев, Деянов, Томов, Кънев, Кюранов, Деянова, Кулеков, Солаков, Асса, Коев, Градев, Събева, Николова, Райчев, Пожарлиев, Бунджулов, Кьосев...; б) Фуко, Тофлър, Мамардашвили, Корнай, Бурдийо, Хабермас, Бодрияр, Хусерл, Годелие, Витгенщайн, Финк, Зимел, Кръстева, Тодоров... (Цитирането не претендира за изчерпателност.)
Идеята за общност чрез езика предполага негласна обърнатост към другите участници с очакване за разбиране. Потенциалните участници в дискурсивното пространство на "общуващите" не са ограничени, тъй като самото правене на поредица от сборници (каквито са отделните броеве на "Критика и хуманизъм"), е процес на неограничено изграждане.
В книжките се забелязва лек превес на българските автори за сметка на чуждите. Имената са от "общността" на университета или близки до него кръгове (най-малко в исторически план). В тази перспектива може да се каже, че учителите и техните най-добри ученици предлагат най-ценното от знанието си за най-любимите си учители. Не случаен е фактът, че отсъствието на списанието е забелязано в библиотеки, посещавани от преподаватели и студенти.
Понеже понятието не изчерпва мисления предмет, разсъжденията върху списанието не могат да обхванат несъмненото богатство на петте книжки на български език, на двата извънредни броя, единият на английски език, посветен на Алфред Шютц, вторият на немски език, посветен на Георг Зимел (неиздадени ръкописи), шестте броя на "Liber" и двата на "Архиви" - приложения към "Критика и хуманизъм".
Истинският критицизъм се състои в рефлексирането върху границите. Подобна задача е непосилна за тези няколко реда. Само едно попътно наблюдение - Мераб Мамардашвили присъства във всеки брой. Като, ако ми бъде разрешено лично пристрастие, гарант на дълбинната скромност на мощния дух, към която, предполага се, се стремят създателите на списанието и авторите.
Експериментирането с отсъствието (независимо дали е принудително или не, то си остава неоценим опит) прилича на играта с отсъствието - това, че ме е нямало, е единствената възможност пак да се появя. Или както казва ПДЧ, "хайде сега си тръгвайте, защото иначе не бихте могли да дойдете утре, а това би било найстина жалко".
Ако миналото е нещо, което задава реалност на сегашното, бихме могли да твърдим без прекомерен риск, че списане "Критика и хуманизъм" е тук, а подобна авантюра с изчезване и поява (вж. Играта на "no-da" на Фройд) не всяко издание е преживявало. Тази игра, както е известно, позволява на детето да овладее отсъствието и да изгради доверие в това, че то е временно.

Албена Стамболова