Предизвикателствата
на Димитър Гочев

На 16 септември в Бохум, Германия, бе премиера на "Дон Кихот" - най-новия спектакъл на режисьора Димитър Гочев и художника Анри Кулев. След време ще публикуваме отзиви за спектакъла, а сега - получените в редакцията предварителни думи на част от екипа, осъществил спектакъла.

Не се опитвайте да отгатнете, кой ще играе в ролята на Дон Кихот в постановката на Димитър Гочев по едноименния роман на Сервантес. Авторът има собствено виждане по въпроса: "Няма един Дон Кихот, всички са Дон Кихот и всички са Санчо Панса, всички са вятърни мелници. Не знам дали трябва да се нарече театрално произведение това, което се опитваме да направим. То е по-скоро някаква пространствена и текстова композиция - нещо като симфония."
Многогласието в тази пиеса ще бъде и многоезичност. Всеки от многонационалния актьорски екип ще изпълнява сцени от спектакъла на собствения си език. Зрителите ще чуят Дон Кихот да говори на холандски, български, иврит, руски, словенски, френски, испански, немски. Всеки зрител ще получи специално резюме на сценария, което ще му помага да следи действието там, където сцените се изпълняват на недостъпни за него езици. Макар че според Димитър Гочев играта на актьорите е толкова добра, че няма да има нужда от превод. "Същественото е, че актьорите са от различни страни - всеки идва с видения за Дон Кихот и Сервантес. Да се срещнеш с друга театрална култура - това също е предизвикателство."
В постановката участва Мая Новоселска, която изпълнява и българската песен "Лале ли си, гюл ли си". За първи път на сцената заедно са Ицхак и Самуел Финци. Сценографията е на Анри Кулев, чиято задача едва ли е била лесна, като се има предвид, че залата, в която се играе, е дълга 200 метра и широка 100. "Организацията на това пространство, актьорите да се вкарат в някаква композиция и тя да въздейства на публиката - това е предизвикателство. Чудо на коструктивизма е тази изгнила железария от преди повече от 100 години."
Гочев поставя "Дон Кихот" в халето на столетието в Бохум - сграда, построена преди повече от век, служила за газова електроцентрала, машинно хале, работилница. От няколко години в огромното индустриално хале се правят авангардни изложби и концерти, но българският режисьор е първият, който ще експериментира с театрално представление. В постановката е включен оркестър. Тримата музиканти ще свирят на контрабас, саксофон и ударни инструменти на живо.
Този път Димитър Гочев е решил да експериментира с повествователно произведение: "Това е проект, който отдавна се върти в главата ми не само защото е стар проект, в някаква фаза съм търсил друг театрален език, нещо по-съществено като израз, като форма и мисля, че материалът "Дон Кихот" на Сервантес дава такъв път, писта да се потърсят по-епични платна в театъра." Всъщност постановката не се придържа точно към повествованието на Сервантес. В сценария на пиесата дори е променен краят на произведението - вместо да се разкае и отрече от всичко, което е направил, Дон Кихот остава верен на рицаря на печалния образ. Авторите на сценария признават, че препрочитайки прочутата творба, са разбрали, че въобще не са го познавали добре. Ето какво казва драматургът на пиесата г-жа Димитра Петру: "Предизвикателството беше от този материал, който е световноизвестен, но всъщност напълно непознат, да се покаже кой е Дон Кихот и защо той странства из света като беден рицар, за какво се бори. Въпросът е има ли смисъл да се защитава една идея. Да се помага на бедните и нуждаещите се. Постановката дава възможност да се види какви са представите на различните култури за този митичен образ. Как изглежда един руски или един български Дон Кихот?"
Проектът на Димитър Гочев се реализира с финансовата подкрепа на културното министерство в германската провинция Северен Рейн Вестфалия. Според продуцента Фолкер Канарис това е израз на политиката на правителството на провинцията да подпомага регионалните културни проекти, които имат европейски аспект.
"Предимство беше, че нямахме твърд сценарий и така артистите можеха да вложат своите представи за Дон Кихот и това наистина стана един европейски проект. Общата европейска култура прави по-жива идеята за единна Европа отколкото евродоматите и европейската банка. Става въпрос не за обща култура като смесица от различни национални култури, а като единство, в което те си влияят, но остават уникални."
За първи път се чувствам добре в Европа, това признание на Димитър Гочев след репетициите с многонационалния актьорски състав е може би най-голямото доказателство за универсалността на бъдещия спектакъл.

Светла Танова