Политическо словотресение

Няма и няколко дни откакто започна предизборната кампания и вече се очертават поведенски характеристики на радиото, които не се ловят нито от закони, нито от ограничителни и препоръчителни мерки. В случая разликите между отделните радиостанции нямат никакво значение. И музикалните, и политически афишираните медии се отнасят към политиците по един и същи начин - насмешлив.
Тъй като радиото изисква специфична образна фантазия, журналистите напрягат и сетните си мисловни сили, за да бъдат особени. Да преразкажат и опишат всичко, което виждат с "богат" и "метафоричен" език, който да си бъде само техен, но все пак да бъде и правдив. В желанието си да бъдат свръхоригинални, често от радиото се подиграват и на политиците, но и на аудиторията.
Как се описва предизборната ситуация? Тя е "политическа люлка, в която люлеят нас - народа". Изразът изгражда образа на пасивната аудитория, отдала се на пълно спокойствие и дори на съвсем неподходящ за случая мързел. От гледна точка на политика това е достатъчно - той няма нужда от активен електорат, който да му създава грижи: като го "люлее", му задава ритъма на мислене, т.е. контролира го. Средно интелигентният български слушател обаче неволно асоциира тази безобидна реплика с една друга ботевска робска люлка. Това не е приятна асоциация. Тя обижда слушателя и той се настройва срещу политиците.
Предизборната кампания според радиото е и "разместване на политическите пластове". Алюзията със земетресенията е явна. Ами с последствията от тях? Ефектното словосъчетаване е било по-важно отколкото зловещия смисъл, който носи. Да не говорим, че не една политическа партия би се разсърдила от твърдението, че политическото статукво може да се промени.
Как се отнася радиото към политиците? Те цял месец ще ни "облъчват с речи от ефира", ще ни "потопят в политически обръщения", "ще ни забавляват", "ще ни досаждат", "ще превземат ефира" и т.н. Като се има предвид качеството на кандидатиралите се за кметове и кметчета политици, тези твърдения са по-скоро верни. Макар че са по-подходящи за кварталната кръчма, отколкото за изявления в ефира. Идеята радиоезикът да бъде близък до езика на масите не е лоша. Когато журналистът обаче в небрежно експозе произнесе подобни слова, а после води дискусия със същите политици, или просто след него започват техните предизборни речи, вече не е толкова просто. Защото журналистът вече е "загрял" аудиторията с отрицателни нагласи и тя не е в състояние да възприема насериозно каквото и да е.
Свеждането на журналистите до "раздавачи на думата" в предизборните дискусии или недостатъчното им самочувствие в контакта с политиците избива в недомислена употреба на езика. Точно на полето, където те се чувстват достатъчно силни - журналистическата радиоесеистика. Най-лошото е, че с нея те могат да нанесат много по-големи вреди на аудиторията, отколкото с директни политически послания. Подигравайки се на политиците, те забравят, че се подиграват и със слушателите си. А те не прощават толкова лесно, колкото случайно попадналия (често за първи и последен път) в студио политик.

Вяра Ангелова





От въздуха
подхванато