Сараево превързва раните си
В последно време имах възможност да посетя два пъти столицата на Босна и Херцеговина - Сараево. Град, преживял трагедията на една четиригодишна война. Резултатът - хиляди жертви, още повече ранени и осакатени, както и много емигрирали, мъка по лицата, болка от преживяното... Все още невъзстановени квартали, обезлюдени етажи на централни административни сгради и безброй дупки от снаряди по стените. На няколко места в центъра на града личат червени петна с диаметър около половин метър, символизиращи жертвите, там, където са били повече от двадесет.
Преодолявайки първия шок, виждам един добре построен архитектурно град, красиви сгради в готически стил. Веднага се набиват на очи операта, народната библиотека, военният дом. Хубави търговски улици, кокетни магазинчета. Капанчета предлагат изобилие от вкусотии, сладкарниците са с асортимент, на който не можеш да устоиш. И най-важното - никакви ментета, а обслужването е великолепно. Единственият проблем може да се появи, ако пожелаеш да изпиеш едно питие, защото в мюсюлманските ресторанти не се сервира алкохол. Най-много бира, и то не навсякъде. Така че, ако поискаш по нашенски първо аперитив, то трябва да търсиш само сръбски капанчета, които са за съжаление по-малко.
Случват се и приятни изненади.
В едно заведение с мой колега зърнах над главата си на стената снимка на собственика, който ни обслужваше в момента, с испанския крал Хуан Карлос и неговата съпруга. Оказа се, че имам честта да седя тъкмо на стола, на който е седяла такава видна личност като краля на Испания.
И тъй като моето гостуване не беше като турист, а като изпълнител, имах чудесната възможност да се запозная по-отблизо с музикалния живот на града.
Първото ми посещение беше с колегите ми от "Академичен духов квинтет" на Сараевския фестивал, който има многогодишна традиция и е възстановен веднага след края на войната. Канят се авторитетни оркестри и камерни състави, както и изтъкнати музиканти. Залата, в която основно се изнасят концертите, е Централният военен клуб. Строена, когато страната е била в границите на Австро-Унгарската империя. Сграда с великолепна архитектура, но и с прекрасна акустика. Директор на фестивала е една изключително популярна и разностранна личност. Виден политик, от управляващата в момента партия.
Гостите се настаняват обикновено по квартири, тъй като повечето от хотелите са разрушени по време на войната. Попаднах в семейство, на което къщата е била разрушена и сега живее в 20-етажен блок в апартамент под наем. Веднага правят впечатление в хола две дупки от снаряди, напомнящи ужаса на войната.
И така, след добрия концерт и сърдечната публика, първото гостуване в Сараево завърши. Отново по обратния път, рейс до Белград, рейс като нашите междуселски автобуси, тъй като влаковата линия още не е възстановена. Бавно придвижване, спирки на всяко населено място. Напускаме Босна и Херцеговина и навлизаме в Малка Сърбия. Митничарите сърби са много подозрителни. Питат ни, на мюсюлманите ли сме свирили. Смятат го за нещо нередно. Това пътуване продължава между осем и девет часа, а е само 300 км до Белград. От Белград - влак до София. Пътуването само по себе си е най-неприятното за цялото пребиваване. При второто ми посещение след девет месеца веднага забелязвам голяма промяна - един бързо възстановяващ се град. Много от дупките вече ги няма, въобще следите от войната са по-малко. Усмивките са повече. Както и джамиите.
Явно финансовата помощ е голяма както от мюсюлманския свят, така и отвъд океана. Пари се дават и за културата. Тук духовността е поставена наравно с икономиката. Този път имах възможност да се запозная и с техния симфоничен оркестър. Състав, комплектуван през последните 2-3 години от музиканти, останали в Сараево. А е имало опера, филхармония и радиооркестър. Сега всички заедно пак не достигат за един симфоничен концерт. От една-две години канят и музиканти от България. Някои от сараевските колеги са участвали във войната. Разказват ужасии, но смятат, че всичко лошо е зад гърба им. Получават не лоши заплати (спрямо нас, разбира се) и се пенсионират с 300 марки. Сума, доста различна от пенсията на нашите музиканти, въпреки че професионалното ниво у нас е много по-високо. Съставът има музиканти от различни националности включително и концертмайстор виолончелист -руснак. Между другото, усеща се ревността от страна на местните музиканти към българите, които пристигат като попълнение в оркестъра. Тук българите заемат водещи партии и получават добри хонорари. Оркестърът се ръководи от млад диригент, който е и директор - способен музикант и още по-добър мениджър. Той намира парите, той организира концертите и оперните спектакли. Той кани и гостуващите музиканти. Диригент, амбициран да възстанови авторитета на оркестъра, защото тук навремето е гостувал и Караян. Успява да организира и ръководи по два-три концерта и няколко спектакъла в месеца - налагаща се личност в културния живот на града! Бивш оркестрант-кларинетист, диригент, който е прекарал цялата война в Сараево и е изчакал търпеливо да настъпи неговият звезден час.
Напускам Сараево с уважение към жителите на този космополитен град - град с богата култура, преживял ужасите на една война. Народ бил също като нас под турско владичество, но за разлика от нас бил и в границите на Австро-Унгарската империя. Град печално известен с убийството на австроунгарския престолонаследник на един от красивите мостове на реката, запалвайки фитила на Първата световна война. Факт, за който сараевци не си спомнят с удоволствие.
Пътувайки за България и отдалечавайки се за втори път от Сараево, прехвърлям мислено това, което видях, и това, което ме очаква в моята страна. Тъжно ми е, че ще видя по-бедни хора, мръсотия, безпардонност! След повече от половин век мир, след толкова години съзидание ... Как те, сараевци - сърби, хървати, мюсюлмани, австрийци, македонци, успяват да преодолеят болките от войната, мислейки всички заедно за страната си...

Марин Вълчанов