Ковчег в оркестрината
"Ковчег в оркестрината" не е заглавие от филм на ужасите, а момент от представлението на "Сицилиански вечерни" на Верди. Датата е 4 септември, мястото - прочутата Виенска Щатсопер. Публиката (всеки път около една трета японци, една трета абонамент, който може да бъде наследен, останалите - от всички краища на света) е стъписана. Ефектната режисура на известния постановчик на Офенбах и Верди Херберт Вернеке този път е изиграла лоша шега. Стръмните стълби, стигащи до суфльорската будка са нарушили равновесието на статистите, които се движат ритуално още на музиката на увертюрата. И така - реквизитът полита към оркестъра, един от контрабасите е счупен, но главата на оркестранта, слава Богу, е здрава. Смяна на инструмента и след няколко минутна пауза диригентът Луизи продължава под аплодисментите на публиката. Добре, че тази необикновена случка не се разигра по време на тържественото откриване на сезона с Вердиевия "Ернани" на 1 септември. Представлението бе предавано директно на голям екран пред кметството. Виенската опера има невероятно интензивен и богат репертоар. Само този месец спектаклите са 32 (всеки ден и две детски предиобедни представления). Освен Верди се играят и "Вилхелм Тел" на Росини, "Фиделио" на Бетховен, "Евгений Онегин" на Чайковски, "Мефистофел" на Бойто, "Ариадна на Наксос", "Мълчаливата жена" и "Електра" на Рихард Щраус. Нали е година на Щраус. Петдесетгодишнината от смъртта на майстора беше на 9 септември. И още: "Линда ди Шамони", "Идоменей", "Дон Карлос" и балетни вечери - една наистина убийствена програма. Така гафът, който ви описах, е разбираем. Както и друг, разказан ми от колега-диригент на чаша "младо" вино - "щурм", в романтичния виенски квартал Гринцинг. Времето на случката е преди няколко години, мястото - отново прочутата Виенска Щатсопер. Трето действие на "Тоска". Известната примадона Монсерат Кабайе е Тоска. Войниците-статисти, които ще разстрелят Каварадоси, не могат да бъдат открити от помощник-режисьора. Хващат един от миманса от второ действие, дават му пушка и го изстрелват на сцената. Но той, нямащ и понятие от действието, насочва оръжието си към Кабайе. "Нихт их, нихт их! - Не аз, не аз!" - на лош немски просъскала Кабайе и обърнала "войника" към Каварадоси. "На смеха ни - продължи разказа си диригента - сърдито реагира сериозна дама, седнала пред нас. Защо се смеете, не виждате ли колко е тъжно действието на сцената! Оттогава знам, че в престижната ни опера ходят и хора, които нямат понятие от това изкуство, но искат да ги видят, че са там и могат да платят високите цени", приключи историята си той. Цените: от 3 марки за прочутата правостояща ложа до 300 за луксозните места. И то за спектакли без участието на някоя от световните знаменитости. Не много щастлив старт имаше новият директор на Виенската Фолксопер Доминик Мента. Певец и режисьор, шеф на операта в Инсбрук, четиридесет и четири годишният швейцарец пое поста от Йоан Холендер, който в бъдеще ще ръководи само Щатсопер. 24 представления на собствена сцена през септември и гастрол в Москва с "Веселата вдовица" и "Прилепът". За разлика от всеки един наш театър, който задължително представя спектаклите си преди такова отговорно международно турне, трупата на Фолксопер ще играе направо на чуждата сцена. На 3 септември театърът имаше премиера на "Ако утре все още мислим за това...". Спектакълът представлява колаж от любими оперетни мелодии, "гарнирани" с текст на режисьора Франц Винтер. Трима артисти - примадоната, първият солист и младата девойка плюс девет оркестранти (щрайхквинтет, два кларинета, акордеон и китара - изпълнителят имаше под ръка и ударни инструменти, когато не свиреше на китара) в продължение на 80 минути защитават една значима идея: приобщаването на млад човек, който не вярва на сценичната магия, към изкуството на музикалния театър. Но...липсваше най-важното. Търсейки провокация, Винтер и неговият художник са изградили една скучновата сценография, представляваща строителна площадка. Самият текст е "оголен", непоетичен - липсваше атмосферата за божествените мелодии на Йохан Щраус, Калман, Лехар... Все пак имах щастието да видя на живо една от легендите на немския и австрийски театър Ернст Станковски. Макар и на преклонна възраст, един от представителите на школата на Макс Райнхард, той е личност с невероятно излъчване и сугестия. Сполучливо попадение е и младата Корнелия Хосп, дошла с директора си от Инсбрук. На другия полюс - камерзенгерин Зигрид Мартике, вече на годините на Цилика, но през цялото време правеща се на Розалинда. По време на представлението с тъга си мислех за нашите оперетни майстори, които не са познати на такива престижни сцени - например Анелия Шуманова - като глас и артистично излъчване, тя е далеч над своята виенска колежка. Оперетният "час и половина" бе критикуван от почти всички виенски вестници. Убеден съм, че Мента ще вземе реванш с "Царевич" от Лехар. Премиерата през ноември е в негови ръце. Да се прехвърлим на другите сцени и концертни зали в началото на новия виенски сезон. Бургтеатър е също с нов директор. Ерата Пайман е в миналото. Клаус Бахер е на мястото на своя прочут колега режисьор, който дълги години скандализираше виенчани с авангардните си постановки. За разлика от Мента, Бахер е планирал по-внимателно първата си изява. Сезонът се открива с премиерата на "Дъщерята на въздуха" от Енценсбергер по Калдерон де ла Барка. Следва новата "Лулу" от Ведекинд. Театърът на Йозефщат също се обръща към пиеса от Калдерон - "Животът е сън". И докато на сцената на Щатсопер може да видите "Електра" на Рихард Щраус, Фолкстеатър показва новата си продукция на "Електра" от Софокъл. На същата сцена Гьоте е почетен с премиерата на "Ифигения в Таврида". На Валгасе се вихрят ужасни същества. Мюзикълът "Танцът на вампирите" от Кунце и Щайнман се играе без прекъсване в Раймунд театър до 15 септември 2000 година. И така - в коледните вечери преди 2000-та година във Виена може да избирате между галаспектаклите на "Прилепът" в Щатс- и Фолксопер или вампирите в Раймунд театър. Концертните зали също представят стълпотворение от световни имена на диригенти и солисти. На фона на няколко формации, които обслужват чуждестранните туристи (Виенски дворцов оркестър в Шьонбрун, Виенски салонен оркестър в Националната библиотека, Виенски салонен оркестър в Борсата, Йохан Щраус капела с оригинални костюми в Курортен салон Виена), блестят по реда на встъпленията: Чешката филхармония под диригентството на Владимир Ашкенази, Словашката филхармония със солист Едита Груберова, Зубин Мета и Националният оркестър на Бавария - в програмата Рихард Щраус и Брукнер, Виенските филхармоници и Лорин Маазел с Рихард Щраус-гала , Фестивален Йохан Щраус-оркестър с хора на Виенските момчета (особен акцент на вечерта - знаменитият актьор Грегъри Пек), Симфоничният оркестър на Северногерманското радио с Кристоф Ешенбах и цигуларят Гидон Кремер, оркестърът на Цюрихската опера и Виенският Зингферайн, Жилбер Беко и неговият оркестър. И още и още... Виена - един необикновен артистичен град. Столица на държава с 27 000 квадратни километра по-малка от България и със 1 800 000 жители. Без да се броят японците. Една истинска постоянна културна столица на Европа и света. Сред водопадите от имена на личности съзрях и българско присъствие. Певицата Нели Божкова е първа солистка в Щатсопер - това личи от нейното участие в месечния афиш: "Вилхелм Тел", "Мефистофел" и "Линда ди Шамони". Приятно изненадан останах и от факта, че композиторът Владимир Панчев, който преди няколко години замина за Виена и се установи там, е почетен с творчески портрет от ансамбъл "Виенски колаж". Започнах впечатленията си за един изумителен град и неговото изкуство с днешна дата малко необичайно. Но във Виена може наистина всичко да се преживее...
Румен Нейков



Новият
музикален
сезон
на Виена