Немощ и нищета
на българското политическо
Досада и неприязън - това са реакциите, с които българските печатни медии посрещнаха предизборните обръщения. Това са, общо взето, и чувствата, които "политиците" предизвикаха у българския зрител. И не само заради разочарованията, които политиката му поднесе в изобилие през последните 10 години. Просто посланията не го изненадаха с нищо. Той отново стана свидетел на безсилието на българския политик да оформи прилична и разбираема идейна визия, да демонстрира ясна и прагматична социална позиция. Отново се убеди, че нашенският политически изказ си е останал политикански, не държавнически; че продължава удобно да се шири в компанията на "чичовците", не на "строителите". Сплав от немощ и нищета.
Два са, най-едро казано, типовете словоизлияния, които българското политическо ни сервира от синия екран: на "светлото бъдеще" и на "многострадалното настояще". И двете изявяват перманентната тавтология на българския политически език, неговата обсебеност от повторението, неспособността му да открие и покаже иновативността и евристичността на думите. Той се върти все в еднаквостите на обещанието и оплакването, предполагайки вероятно, че ако с първото активира избирателя, то чрез второто се солидаризира с него. Вопълът на Кире Либерало "Не съм добре, скъпи съотечественици!" е само най-яркото разкритие за сивотата и баналността, владеещи ума на българските политици. Разликата между тях, оказва се, е единствено количествена: едните са просто малко по-ошлайфани и рутинирани в поднасянето на все едно и същото послание.
От тази гледна точка "предизборното студио" е страшно полезно предаване. Защото с убийствена яснота дава да разберем, че няма какво толкова да очакваме от политиката; че тя е само една "фабрика за илюзии", която освен фантасмагории и симулакруми нищо друго не произвежда. Няма никакво значение кой говори - щом говоренето е подчинено на политическото, е определено от политическото, значи не е стойностно, не е мъдро говорене. Политическият изказ е празен изказ, политическият дискурс е кух дискурс; политическото (особено българското) работи с щампи, не с оригинали. Ergo: химера е надеждата, че тъкмо то може да реши проблемите на настоящето: немощта и нищетата никога не решават, а само създават проблеми.
Митко Новков