Червило за теб и за мен*
"P.S.", списание за женска духовност и интеграция между половете, се появи с първия си брой, с издателката си Виргиния Захариева и с редакторката си Десислава Паунска на купон в клуб "Червило". Разбира се, новото издание започва с манифест: в текстове (в стойностна литература и в психоаналитичен, философски, антропологичен, феминистки и социологичен прочит) да търси (и намира) жената и в текстове да я изразява (и обяснява). Ала не само нея, но и мъжа; гей-чувствителността - също.
Всичко това в първия "P.S." се случва като интервю с "мачото" Александър Кьосев (направено сякаш за да докаже, че интелигентността също е еротична), като очерк за "Балканския пич" от Дубравка Угрешич (тя като че ли току-що е обиколила ротондата пред софийската Централна гара) и като безпощаден анализ на мъжките сексуални роли от Александър Лоуен. С фотографии от Елина Кишишева, със снимки на "Баба ми", представени от Елисавета Мусакова, а и облечено, гримирано и окичено от художничката Елена Панайотова, "P.S." манифестира и визуална кокетност.
Неоправдан риск би поел всеки, който се заеме да прогнозира кой точно, защо и как би чел списание "P.S." Не се изисква обаче особена смелост, за да се отгатне, че новото списание тепърва ще бъде виждано в ръцете на: университетски интелектуалки, синьокоси младежи, девойки с тъмни очила... Въпреки могъщата условност на подобни тези, едва ли е излишно подозрението, че всъщност сред целевата аудитория на "P.S." фигурата на мъжа също е на висок постамент. А докато жената (в мъжа) разглежда, зачита се и интеграционно се усмихва под мустак, мъжът (в мъжа) разлиства "P.S." и в пристъп на рационалистки мачизъм мъдрува (почти по Фуко): единствената индивидуалност на мъжа е в неговата подвластност на постскриптуми.

Борислав Борисов



*Рефрен
от популярна
песен
на дуета Дони
и Момчил
.
(Бел. ред.)