Софийската филхармония открива сезона си на 1 октомври. Програмата: Веселин Стоянов - Рапсодия, Шостакович - Симфония - 7 "Ленинградска"
За цикъл "Б" билетите вече са продадени, привършват и тези за цикъл "А" - ми казват на касата. Европейският стил на организация вече се е наложил като стил в работата на Софийската филхармония, чиито концерти неизбежно се провеждат пред препълнени зали. В основата на това е не само добрата организация в разпространението на билетите, но и поддържането на репертоар, който деликатно балансира между популярната класика и по-малко познатото, между инертността на публиката и мъждукащото живо любопитство към новото.
В репертоара за първото полугодие на сезона 1999-2000 фигурират творби от Моцарт, Бетховен, Дворжак, Шуман, Росини, Менделсон, Вебер. Почти равностойно обаче е количеството на творби от композитори като Шостакович, Лютославски, Бърнстейн, Стравински и др. Тук-там в програмите на концертите се прокрадват и имената на български автори: Веселин Стоянов, Димитър Тъпков, Емил Табаков.
В цикъл "А" привлича вниманието ми четвъртият концерт (25 ноември т.г.), в който ще прозвучи Трета симфония от Густав Малер с участието на Дамския хор на Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и Детския радиохор. Именно на тази съвместна дейност с филхармоничния хор набляга при срещата ни генералният музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония маестро Емил Табаков: "Предвиждаме поредица от концерти, в които ще бъдат изпълнени три реквиема, три симфонии с хор и операта "Кармен" - в концертен вариант" - казва той. Ново за неговия оркестър е и поканата за участие в Новогодишния фестивал в Националния дворец на културата, където филхармониците ще изнесат три концерта и ще имат честта да открият и закрият празника.
Но когато задавам въпроса за солистичните и диригентски гастроли през този сезон и имената, които биха ни накарали да тръпнем в очакване, маестро Табаков става мрачен и отговаря лаконично: "За всеки е ясно, че когато няма пари, не може да става дума за никакви имена. Аз не съм в състояние да заплатя гастролите на български музиканти, а как да поканя гости от чужбина." Оттук нататък разговорът добива характер на изпълнен с горчивина и песимизъм монолог, в който маестрото излива натрупаните огорчения. Дори малката радост от предоставените от ДЗИ спонсорски пари за филхармонията е помрачена от законови неуредици в статута на полунезависимата институция. Липсата на извънбюджетна сметка усложнява операциите по ползването на предоставената сума, която ще бъде поставена под контрола на Министерството на културата: "А Министерството на културата ще реши, че след като сме намерили малко пари, няма защо то да ни отпуска допълнителни субсидии. Има и друго неудобство - допълва Табаков - оказва се, че сме длъжни да усвоим сумата до края на календарната година - в противен случай губим остатъка. А ние имаме нужда от тези пари през второто полугодие, когато предвиждаме няколко чуждестранни гастрола." Въпреки неуредиците Емил Табаков на няколко пъти отправя благодарност към спонсорите и подчертава, че днес пари за култура в България много трудно се намират.
Въпреки статута на национален институт първият ни симфоничен оркестър тъне в мизерия: "Заплатите на оркестрантите при нас са с 20 лв. по-високи от тези в другите оркестри - казва Табаков. - Средната заплата е 180 лв." Оттук следва още един сериозен проблем - текучеството на кадрите: "Днес ме напусна първият ми обоист - казва маестрото. - Започвам сезона без първи тромпетист и трета корна."
Ниските заплати са причина филхармониците да допълват доходите си с участия в сборни оркестри. "Тези оркестри пречат - казва Табаков. - Те нямат никакъв статут, никаква база. Ползват нашия инструментариум, който е стар, защото никой не дава пари, за да го обновим. Медните ни инструменти са толкова овехтели, че някои от тях са калайдисвани по няколко пъти."
За маестрото е повече от ясно, че липсата на пари е израз преди всичко на липса на отношение към институцията: "Държавата нехае, че този оркестър я представя по света много по-достойно от десетки други продукти с българска марка." Това усещане за разместването на ценностната система и изтласкването на филхармоничния оркестър към скалата не безразличието е сериозен повод за песимизъм. Емил Табаков е категоричен, че все по-малко младежи ще избират музиката за свое поприще, все по-малко от тези, които са я избрали, ще се реализират в родината си. Но в упоритото търсене на поне един грам оптимизъм изтръгвам от маестро Емил Табаков следното: "Ако има нещо добро, то е в признанието, което оркестърът има у нас и в чужбина, публиката, която пълни залите, високата оценка на критиката при задграничните ни турнета." А само след месец е първото задгранично турне на нашите филхармоници - от 20 октомври в продължение на 10 дни ще бъдат изнесени 8 концерта в Германия. Все пак сезонът започва добре за Софийската филхармония.

Румяна Апостолова