В Ловеч от 18 до 23 октомври т. г. ще се проведат "Дни на младата режисура - Ловеч'99". Проектът е спечелил конкурса за финансиране на оригинални проекти от Евро-българския фонд за развитие на изкуствата в рамките на програмата ФАР и е подпомогнат от Министерството на културата.
Мотото на селекционерката Аве Иванова за тазгодишното издание на Дните е "Моят театър".

Статут
на театралната среща "Дни на младата режисура", Ловеч'99
1. "Дните на младата режисура" имат за своя основна задача да съберат и представят най-интересните постановки на младите български режисьори. На тази среща чрез обстоен критически и теоретичен анализ на театралната продукция следва да бъдат проявени методологически проблеми в работата на най-младите и очертани тенденции в отношението им към текста, към компонентите на спектакъла и към зрителя.
2. "Дните на младата режисура" имат работен характер, което изключва йерархизиране на художествените постижения чрез материални награди.
3. "Дните на младата режисура" се явяват продължение на провежданите през 80-те години в Ловеч театрални прегледи "Младежка сцена" и "Преглед на режисьорските дебюти".
4. "Дните на младата режисура" се организират от Драматичния театър в Ловеч със съдействието на община Ловеч и Националния център за театър. Те се провеждат ежегодно в началото на театралния сезон в Ловеч.
5. "Дните на младата режисура" протичат в две успоредни изяви:
- представления на избраните от селекционера спектакли;
- обсъждания на всеки спектакъл и обща теоретична дискусия в края на срещата.
6. За организирането и провеждането на Дните се формират следните екипи:
- Организационен комитет в състав: Председател - кметът на Ловеч и членове: представител на НЦТ, директорът на ДТ - Ловеч.
- Оперативно бюро в състав: художествен ръководител - изявена театрална личност, изпълнителен директор - директорът на ДТ Ловеч, селекционер и мениджър.
7. "Дните на младата режисура" се осигуряват финансово чрез кандидатстване с конкретен проект пред различни институции като Национален център за театър, община Ловеч, заинтересовани фондации, лица и структури.
8. "Дните на младата режисура" поемат разходите по:
- пътните, дневните и нощувките на поканените за участие театрални трупи - дневни за два дни и една нощувка;
- пътните, дневните и нощувките на поканените за участие в дискусиите (режисьори на показаните спектакли, театроведи и други) - за периода на поканата;
- хонорари на творци, които не са на щат в представящия се театър;
- хонорари на художествения ръководител, селекционера и мениджъра;
- хонорари на участващите с писмени доклади в заключителната дискусия;
- по рекламната и печатна дейност.
9. Приходите от всички изнесени спектакли получава театърът домакин и ги реинвестира в следващото издание на Дните.


K


Моят театър (концепция)

Ловешкият драматичен театър в лицето на настоящия си ръководител има прекрасното намерение и необходимата воля да възстанови една инициатива, изличена още в първите си стъпки от идеологическото управление на културата, но не и от паметта на участниците в нея, нито от най-новата ни театрална история. Това намерение освен видимите смисли и ползи, носи и своите рискове. Родена като алтернатива на позволения театър в една коренно различна национална ситуация, онази "Младежка сцена" преди 13 години в Ловеч разкриваше индивидуалните представи за съпротивление със средствата на театъра и колективната мечта за изкуство без власт.
Днес, когато свободата за много театрали от всички поколения е повече бреме, отколкото най-висше благо, Младежката сцена не може да бъде същата. Носталгичното й възстановяване би било неадекватно и обречено на неуспех. Днес тя може да открие своето алиби за съществуване като алтернатива на познатия театър - да бъде увеличително стъкло на индивидуалните стремежи за изразяване със средствата на театъра в един агресивно унифициращ и унифициращ се художествен и пазарен климат.
Кому е нужен нов фестивал?
Най-бързият и донякъде честен отговор би бил: "Кафа от фестивали - фестивали много, театър малко".
По-бавният и точен отговор би бил: "Общото между Ловеч и другите фестивали е само едно - място, където в определено време определени трупи играят определени представления." Оттук започват разликите:
- "Моят театър" няма официозен, представителен, показен характер. Той има строго работен характер - сбирка на хора с техните идеи за театър - вербализирани и театрализирани, които имат възможност да ги изкажат, покажат, защитят - да бъдат чути, видяни и обговорени от своите събратя. И при наличие на интерес - да бъдат предложени като продукт.
- "Моят театър" няма жури и не раздава награди. Не излъчва по-можещи или знаещи, които да йерархизират "постиженията" - да налепят етикети и да закачат значки. Всички участници са равни в правата и задълженията си да бъдат себе си като творящи личности.
- "Моят театър" не е студийна фотография, предназначена за лъскави албуми или рекламни диплянки; не е ретуш на лицето на българския театър - той е документална лента, чиито кадри загатват за отделни черти от неговата многоликост - и тяхното наслагване плюс нашето въображение могат да нарисуват различните му образи, движения и бъдещи характеристики.
- "Моят театър" в своето кредо не толерира "приложната режисура". Затова пред неговия селекционер не се ползват с привилегия добре стъкмени постановки, а авторски представления, с всички екстри и рискове, които носи авторският театър. За прилични, опрятни и стройни спектакли има достатъчно форуми.
- "Моят театър" не изповядва никакъв "-изъм" освен индивидуализма. Той вярва, че живият театър, с/за който си струва да живеем, се прави от индивидуалности. А индивидите не принадлежат към течения. В най-лошия случай те ги раждат.
-"Моят театър" няма амбиция да влезе в руслото на онзи най-мощен в световен контекст тип театрален фестивал, спечелил си прозвището "take away" фестивал - виждаш, поръчваш и отнасяш пакетирания полуфабрикат за консумация вкъщи. Това не значи, че той предварително се отказва от възможността да служи и като борса за наши и чужди мениджъри и селекционери - но да предлага готови продукти не е сред приоритетите му. Сред приоритетите му е да се занимава повече с пробиването на партини и с пътуването, отколкото с пристигането.
- "Моят театър" няма намерение да поддържа отвратителния климат на партизанщина, груповщина и "лагеризация", налагащ се без особен отпор в театралното съсловие и особено остро и нелепо в театроведския му клон. Той вярва, че театърът и театралите имат кървяща нужда от озониране на взаимоотношенията - между практиците помежду им, между критиците помежду им и между двете страни на общия процес. Тази позиция трябва ежегодно да се отстоява в лишения от извънхудожествени съображения избор на участниците в срещата.
- "Моят театър" не може да бъде по-добър от българския театър. Но той може да стимулира индивидуалните стремежи за един по-добър колективен образ на нашия театър. В моята представа за бъдещето на срещата в Ловеч виждам трупи и творци, които от третата неделя на всеки октомври започват да мислят какво ще правят за следващия октомври - за следващата галерия от огледала. Като автор на тези редове вярвам, че между представата и нейното материализиране стои волята - на града-домакин, на заинтересованите институции, на селекционера, на трупите, на участниците и на тези, за които театърът е начин на живот.
София, 16 юли 1999г.

Аве Иванова