А след оставката...
Професор Васил Стефанов е подал оставка от поста директор на Народния театър "Иван Вазов". Това е новината от пресконференцията, която ръководството на този театър даде на 21 септември, за да запознае обществеността с репертоарните планове за започващия сезон. Естествено въпросът с оставката измести вниманието на журналистите от творческите намерения на театъра.
Професор Васил Стефанов ръководи повече от девет години театъра и то в най-трудния период на промяната. Продуктивните му усилия направиха Народния театър наистина наша първа театрална сцена. Имаше време (и то не беше толкова отдавна, че да не се помни), когато това беше театърът на утвърдената баналност, на клишираната правилност, на позволената "истина"; неговите спектакли рядко изненадваха, още по-рядко обогатяваха мисленето и езика на нашия театър. Успехите бяха инцидентни. Достъпът на млади режисьори до неговите сцени беше блокиран. Повече или по-малко заслужено известни актьори диктуваха художествената политика. Интересното в българския театър се случваше другаде - най-често в провинцията.
Обвиняван през годините за какво ли не, Васил Стефанов беше между първите, които разбраха, че така повече не може да продължава. Той с цената на огромни неприятности въведе принципа на формиране на трупата според планираните ангажименти, довери се на млади имена в нашата режисура, отвори вратите на театъра за новото. Назначи Александър Морфов и Галин Стоев, нещо немислимо само няколко години по-рано. Не робуваше на ограничения и предразсъдъци. На сцените на театъра поставяха режисьори и играеха актьори от различни поколения и с различни театрални пристрастия. Той си позволи благородния и колегиален жест да приюти временно Театрална работилница "Сфумато". Да се ходи на театър в Народния стана интересно преживяване, а не ритуално задължително. Това си пролича по огромния успех, например, на театъра на Александър Морфов, чиито спектакли вече години наред се играят при феноменален зрителски интерес. Не закъсняха поканите за участие във всички наши фестивали и в престижни форуми в чужбина. Театърът досега успяваше да съществува, без да отдава свои площи под наем на различни фирми, запази достолепието на храма. Предстои да приключи монтирането на озвучителна уредба (културна помощ от японското правителство на стойност 350 хиляди щатски долара), каквата малко театри у нас имат. И т.н.
Тогава защо се стигна до подаване на оставка?
Отговорът на Васил Стефанов е изпълнен с цифри, защото става дума за непрекъснато нестигащи пари. Може да бъде разбран. Още повече, че болшинството български театри имат същите проблеми. Работата е там, че Народният театър "Иван Вазов" е национален културен институт. И поне той трябва да работи в такива условия, че енергията и мисленето да отива за творчество, а не в размисли как да се плати парното, как да се купят крушки за прожекторите и прочее... Поне той трябва да може да заплаща на своите актьори и режисьори достойни заплати, което да направи възможно съсредоточаването им в тяхната пряка работа, а не да пилееят сили и творческа инвенция в средни, но значително по-добре заплащани външни продукции.
Стана така, че на Народния театър не бяха спестени всички онези проблеми, които са тъжно ежедневие на останалите ни театри. Не става дума за създаване на някакъв културен оазис, но и не бива да се върви по пътя на уравниловката. Защото утре друг ще стане директор на Народния театър - тази промяна рано или късно трябваше да стане - но и новият директор ще се изправи пред същите проблеми.
Васил Стефанов си отива достойно - приключил някои неотложни ангажименти, оставил на приемника си проект за репертоар, който ако се осъществи, обещава интересен сезон. Вероятно е уморен, сигурно е огорчен. Разбираемо е. Но дори в напускането му има класа, която, ако не си предубеден или не работиш в културния отдел на вестник "Труд", няма как да не оцениш. И още нещо симптоматично: Васил Стефанов не беше бламиран, не беше предаден отвътре, каквато е обичайната практика в нашите театри. Актьорите и режисьорите в Народния театър не поискаха през годините неговата оставка.
Сега ще бъде обявен конкурс за нов директор и най-рано след месец и половина ще бъде назначен новият ръководител на трупата. Вече се въртят имената на Александър Морфов, на Крикор Азарян, на Бина Харалампиева... Но който и да бъде - няма да му е лесно.

Никола Вандов

P.S. Обявените планове на Народния театър за сезон 1999-2000, който е посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов, са:
Голяма сцена - "Двубой" по Иван Вазов, режисьор Николай Ламбрев; "Одисей" по Омир, режисьор Александър Морфов; "Синьо в синьото", сценарий по Гершуин и режисура Стефан Москов; "Попът и вещиците" по Поп Минчо Кънчев и други мемоарно-документални текстове от Възраждането, сценарии и режисура Пламен Марков;
Камерна сцена - "Синята стая" от Дейвид Хеър (по "Хоровод на А. Шницлер), режисьор Снежина Танковска; "Президентките" от Вернер Шваб, режисьор Георги Михалков; "Контрольорка" (условно название) от Камен Донев, режисьор Галин Стоев.