Иржи Менцел според
Рашко Младенов
и Бойко Богданов
Иржи Менцел - чешкият кинорежисьор, който в последно време се занимава предимно с театър, е за трети път в България. Една от главните цели на неговото посещение е да направи две постановки, с които два театъра ще открият новия си театрален сезон - "Още веднъж отзад" от Майкъл Фрейн, която от около месец се репетира в Сатиричния театър, и "Машинописци" от Мърей Шийзгал в театър "Сълза и смях" (с участието на Ани Вълчанова и Рашко Младенов). Миналата година той гостува у нас във връзка с ретроспективата на негови филми, организирана от Дома на киното и Чешкия център. Макар че театърът за него е "по-скоро хоби, отколкото работа", българската публика още си спомня гастрола на чешкия "Театър на Винохради" преди десет години в рамките на международния фестивал "Театър в куфар", когато той участва като актьор. Обаче Иржи Менцел не желае да го наричат актьор. Истината е, че след като е създал такива важни за чешкото и световното кино филми ("Строго охранявани влакове", "Чучулиги на конец", "Селце мое централно" и др.), сега режисьорът се е отдал на театъра. Разбира се, когато не изнася лекции пред студенти в Америка (и там в центъра е любимата му комедия) или не пише мемоарите си.
Иржи Менцел е в София по покана на Рашко Младенов. Преди да пристигне, тази година той е поставил няколко пиеси (естествено, комедии - Молиер и Голдони) в Прага, Хърватия и Италия, а след България го очакват в Швеция за нова постановка на Голдони.
За откриването на новия театрален сезон в Сатиричния театър и в театър "Сълза и смях", за двете пиеси, избрани от Менцел, за работата му с актьорите, за хумора и за режисурата му говорят директорите на Сатиричния и на театър "Сълза и смях" - Рашко Младенов и Бойко Богданов.

Рашко Младенов:
- Как Менцел се съгласи на гастрол във вашия театър?
- С Иржи Менцел се познаваме отдавна, поканих го да гостува в Сатиричния театър, Рангел Вълчанов ми помогна (тъй като те са много близки приятели) и той се съгласи. Пиесата, която репетира - "Още веднъж отзад" на английския драматург Майкъл Фрейн - е много смешна, тя се занимава с актьорската съдба. Всички персонажи са артисти в предпремиерна треска, като първата част от действието тече на самата сцена на театъра, за който става дума, а във втората целият декор се обръща и се представя това, което те вършат зад кулисите. Работата е много интересна, малко е да се каже, че артистите ни са доволни.
- Какво ново като режисьорски подход ви показва по време на репетиции Иржи Менцел?
- Всичко е ново. В българската театрална школа е възприета системата на Станиславски на репетиции на маса, а Менцел направо се качи на сцената и започна да поставя мизансцен. Тоест отпаднаха десет репетиции. Мога да кажа, че за нас общуването с него е изключително интересно.
- Той имаше ли някакви предварителни изисквания към артистите?
- Изричното му условие беше, когато дойде тук на 1 септември и започне работа, текстът на пиесата да се знае наизуст, а декорът да бъде изцяло построен. Както и стана. За моя изненада (неслучайно го казвам), артистите проявиха голямо старание и причината е в това, че им е много интересно да работят с Менцел.
- Успяха ли да се впишат в неговия начин на работа българските актьори, сред които са Христо Гърбов, Тодор Близнаков, Маргарита Пехливанова, Албена Павлова, Георги Кадурин и др.?
- Да, вписаха се, но засега са страшно несигурни. Защото самото представление предполага много сериозна кондиция; и освен това е много сложно технически за актьорите. На сцената има осем врати и това е едно непрекъснато тичане през тях в синхрон с определена сричка, дума и т.н.
- Заедно с Ани Вълчанова участвате в другата премиера на Менцел - "Машинописци" от Мърей Шийзгал в театър "Сълза и смях". Променихте ли нещо в пиесата?
- Двете пишещи машини, които присъстват през цялото време в пиесата (защото това са двама души, упражняващи професията машинописци), са заменени с две пиана.
- Защо?
- Просто защото ние с Ани, освен че сме актьори, сме и пианисти. Тази идея много го впечатли. Затова той се съгласи да направи и това представление.


Бойко Богданов:
- Защо предложихте на Менцел точно тази пиеса?
- "Машинописци" като че ли е единствената пиеса на Шийзгъл, с която този американски драматург нашумя в края на 60-те години. Любопитна подробност е обстоятелството, че за първи път тя е видяла бял свят в България, пак в края на 60-те. Постановката е била във ВИТИЗ, режисирана от незабравимия Апостол Карамитев и с участието на Йосиф Сърчаджиев в една от двете главни роли.
- Преобръща ли смисъла на пиесата заместването на двете пишещи машини с две пиана?
- Мисля, че то крие в себе си любопитна перспектива. Защото между малкия човек и неговия печално-смешен бит, между неговата крехкост и непохватност и в крайна сметка ограничения му духовен мир стои един парадокс, който е като лост в ръцете на уникалния със своя хумор Иржи Менцел. И наред с брилянтното изпълнение на двама артисти, които действително са много добри пианисти, обещава да придаде интересни допълнителни значения на това човешко общуване между двамата обикновени, дребни писарушки.
- С какво, според вас, е уникален хуморът на Менцел?
- С това, че е много непринуден, не е вторичен, но не е и "английски" тип, интелектуален или отстранен хумор. Затова и театралната публика го иска, понеже не вижда в него някакви "намислици", а, напротив - нещо истинско, което я кара да се разпознае в кривото огледало на сцената.
- Какви са наблюденията ви върху работата му с актьорите?
- Това, което на мен страшно ми допада, е, че умее да държи артистите в напрежение, но не напрежението на страха или респекта пред славата на Менцел. Защото такова напрежение не създава вътрешно чувство за творческа свобода. Той ги държи в едно градивно, творческо напрежение.


Разговаря Патриция Николова