Българският феминзъм:
бяло върху бяло

Думата "феминизъм" все още продължава да бъде странна, често - обидна, в България. Изглежда, че балканското въображение задълго е запечатало образа на очилатата, суховата, незадоволена интелектуалка като матрица на желанието за равноправие. Наистина, излязоха тук и там някои преводни работи - точно толкова, колкото да си припомним думите на Стоян Михайловски за "онези неодялани даскалетинки, които денонощно си въвират носа в общоевропейското гюбре". Колко по-спокойно би било да си кажем думите на един български шопенхауерианец от сп. "Философски преглед" през 30-те години: "Личностното изграждане на жената представлява един кръг. То изхожда и свършва във възсъздателните й органи. Затова вместо мозък у нея се развива тазът..." Горките жени с тесен таз! Нито мозък, нито възсъздателна практика.
При подобни обществени настроения не е чудно, че "женското движение" в България се оказва едно от ранно развилите се в Европа и със сигурност по-ранно от движението в Америка. Друг е въпросът, че то остава разкъсано и недозряло, но така всъщност е с много други неща в българската култура. "Майки и дъщери" е първата книга, която се заявява като феминистка, и все пак трябва да видим, че феминизмът тук е малко повече желание на организаторите, отколкото всеобща дискурсивна реалност. Но това всъщност е друг вид утешение. Защото един дискурс, една теория трябва да има вече авторитет, да бъде утвърдена във властовите си функции, за да породи желание за идентификация със себе си, дори когато тази идентификация е присвояване на вторични родови белези.
Първият въпрос, който поражда книгата в публичното пространство, е въпросът за идентичността на феминистките поколения. Кои са "майките" и кои "дъщерите" в българската действителност? Можем да отговорим социоисторически, както прави Красимира Даскалова, която обглежда традицията на женското недоволство през целия XX век. След това можем да поставим въпроса по метафоричен начин. "Майката" е доминиращият европейско-американски феминистичен дискурс, а дъщерите сме ние - невръстните, периферни ("сгушени" казваше Алеко Константинов за българските студенти в Швейцария), дъщери, които плахо опитват да теоретизират различието си като предимство и новост. Такъв е пътят на "англицистките" в българските университети, в нашия случай - Корнелия Славова и Ралица Мухарска. Дъщерите - като различни в близостта до своите майки - показват две изследвания върху дискурсивното поведение на българските студентки (Зелма Каталан и Татяна Стойчева). Те все така мислят реалността в ортодоксалното разпределение на мъжко и женско като властови роли, все така мечтаят да бъдат дами на сърцето и средновековни принцеси. (На желанието на една девойка да бъде селянка от Средните векове съответства копнежът на един кандидат-студент да бъде войн на цар Симеон. И двете издават еднакъв инфантилен романтизъм, ако не са плод на шега.)
В романтично-героичен тон е издържана сагата-интервю (на Магда Карабелова) за шест поколения жени в рода Мутафчиеви. Една американка (Барбара Рийвз-Елингтън) изглежда впечатлена от метаморфозата на класическата българска майка-светица (с вариант свекърва-вампир) в посткомунистическа (дали ще се научим да казваме някога постколониална?) жена-домакиня.Статията на Миглена Николчина "затваря" книгата, като й придава перспектива на писане отвъд тревогите "в търсене на изгубената идентичност". Да пишеш "бяло върху бяло" в нейната интерпретация изглежда тактика на себенамирането като увереност в неразделимата връзка между майки и дъщери, майка-и-дъщеря в природата на жената. Това донякъде обезсилва въпроса: майки или дъщери, защото му дава отговор - и майки, и дъщери.
Сборникът "Майки и дъщери" поставя остро въпроса за българския феминизъм като потребност от дискурсивно поле в българската култура. Няма съмнение, че това поле трябва да се създава в приемане-пробване на западните идеи. Но той поставя и един друг, "собствен" въпрос: феминизмът, дори в България, не може да бъде един дискурс, една теория, един език; дори когато майката е една, дъщерите трябва да бъдат много.

Милена Кирова











Думи
с/у думи




Майки
и дъщери.
Поколения
и посоки
в българския
феминизъм
.
Изд. Полис.
С. 1999