Видеофестивалстване
В края на миналата седмица интересуващите се от процесите в съвременното изкуство усетиха неговата буйна младост. Програмата изтощи и най-неуморимите почитатели. От една страна, беше дадено началото на международния фестивал "Видеоархеология". От друга, "Интерспейс" откри своя Медияарт форум с мощно нощно видео- и ди-джей "Sky party" в клуб "Вси светии".
Фестивалът "Видеоархеология" е куриран от Борис Костадинов, Илияна Недкова и Живка Валявичарска. Идеята е да се изследва настоящето и да се натрупат фрагменти от него като събирателен образ на времето от края на века. Като че ли в пълен синхрон с идеята, програмата предлага на зрителя истинско проучвателско предизвикателство - с многото и нестандартни места, на които се показват видеофилмите, с приблизителните часове на презентациите. Всъщност човек се чувства почти откривател, когато попадне на точното място в точното време. На места с това ентусиазмът се изчерпва - все пак гледането на почти едночасов пакет от филми на крак не е най-привлекателното нещо на света. Именно Гледането е основният проблем на видеопродукцията, която се рои с гигантски темпове - по-бързо от възможностите ни да възприемаме. "Видеоархеология" заедно със заглавието и стил на организация много точно отразява хаотичното положение, в което и зрители, и художници се намират спрямо морето от видеоарт. Човек има чувството, че всичко друго е по-важно от самите филми. Следващият фестивал (реален или въображаем) би могъл да се нарече "Археология на видеото" - този вид изкуство не по-малко се нуждае от систематизиране и анализ. Иначе това уж много комуникативно, лесно за пренасяне и достъпно изкуство започва да надвива консуматора. Резултатът е, че на различни места по света се появяват сходни продукти, а зрителят не знае дали гледа оригинала или копието. И гледа ли въобще или просто фестивалства.
"Sky party"-то показа друга страна от битието на видеопродукта. Вкарването му "в живота" (това е вторият подобен опит след този на Хубен Черкелов и Георги Тушев), подлагането му на миксации и допълването му с всякакви дискотечни ефекти разкри една драма. И видеоартът, а и въобще пластичните изкуства се борят за място сред другите по-разпространени форми на визуална култура като комерсиалната реклама например. В този смисъл "Sky party"-то може да се разглежда като феномен, но и като много точно напипване на практическата страна на живота.
Мария Василева


Изкуство
на борда