Всяка власт
трябва да бъде временна

Световноизвестният австрийски актьор бе в България през септември, за да изиграе Цезар във френско-канадския филм "Версенжеторикс". Към края на месеца ще дойде отново тук, за да довърши снимките си.
К

- Господин Брандауер, забавлявате ли се, играейки Цезар?
- Играя Цезар от 3 дни. И това ми доставя истинско удоволствие.
- Изненадаха ли ви с нещо снимките във "Версенжеторикс"?
- Нямаше изненади. Освен, дето си мислех - ето, идвам при много добри атмосферни условия, в хубаво време. Няколко пъти дори ми се обаждаха от продукцията, за да ми кажат колко е прекрасно времето в България. А когато дойдох, първият ден беше слънчев, после заваля. Но това изобщо няма значение, когато си в толкова хубав град като София и обкръжението ти е толкова красиво, че и дъждът не може да го загрози.
- Ако можехте, кого бихте избрали - друида, императора, бунтовника?
- Бих постъпил като Юлий Цезар. Бих се вгледал в друида. С онзи особен афинитет, с който героят ми се вглежда в него - по един мистичен, митичен начин. Моят Цезар търси подтекста на привличането и отхвърлянето.
- Може би защото е мъдър.
- Не знам дали истинският Цезар е бил мъдър. А и вие не знаете. Няма как да проверим. За съжаление, при такива фигури трябва да се доверим на писмените свидетелства. Така че аз не играя Юлий Цезар, а една представа за Юлий Цезар. Всичко това наистина ми доставя удоволствие. Но най-важно е посланието на филма: хората и отделните групи трябва да бъдат оставени на мира със собственото си развитие, такива, каквито са. А не някой да ги подчинява със сила. Пъстротата от етнически групи означава богат живот.
- Ако продължим в този дух, освен за Цезар, сещам се и за Нерон в "Кво вадис", кавалера Чипола в "Марио и Магьосника", предстои ви и ролята на Ленин... Защо играете толкова добре масови хипнотизатори?
- Не знам. Интересувам се от истории, а историята за Юлий Цезар и друидите е много интересна. Историята на Ленин - също. Във филма няма да се показва политическото му лице, а човешкото. Хубав страничен ефект от работата ми е, че научавам по нещо за живота и историята.
- Като че ли хипнозата или магията на властта е основен мотив във вашите роли. Не се ли чувствате и вие самият омагьосан от властта?
- Не, в никакъв случай, иначе нямаше да правя филми за нея. Смятам властта за нещо много опасно. Разбира се, не можем без йерархия и организация. Но хората, които притежават власт, трябва да я делят с другите. Властниците трябва да бъдат сменяеми, трябва да можем да ги отпращаме. Всяка власт трябва да бъде временна. Едва ли има управление, в което всичко функционира перфектно. Независимо дали работи добре или зле, всички имаме демокрация. И съм убеден, че обикновените граждани трябва непрекъснато да мислят по въпроса как можем да контролираме онези, на които за кратко сме дали власт.
- Нека се спрем малко повече на "Марио и Магьосника". Както е известно, в това свое произведение Томас Ман описва зараждащия се фашизъм. Вие екранизирахте "Марио и Магьосника" и в едноименния филм изиграхте ролята на кавалера Чипола. Ман завършва историята оптимистично - хипнозата на властта е ликвидирана с един "освобождаващ край"...
- Е, да, но Томас Ман написва тази книга през 1927 г. и, както знаем, оптимизмът му не бе оправдан. Но за мен важни са не диктаторите, а обикновените хора. Хитлер, да речем, изобщо не ме интересува. Занимава ме обикновеният гражданин, който не се съпротивява на падението. Във връзка с нацистка Германия например все още не мога да проумея как човек позволява десетилетия да го тъпчат. Разбирате ли? Затова не ме интересува властта, а хората, които я търпят.
- Предполагам, ще кажете, че същата тема ви е привлякла и в "Мефисто".
- Разбира се. Този филм е част от трилогията за нашето немско минало, която направихме заедно с моя приятел режисьора Ищван Сабо: "Мефисто", "Полковник Редл" и "Ясновидецът". Много се гордея с тази трилогия, смятам я не само за творческо постижение, а и за мирогледен пробив. Мисля, че чрез нея разказахме добре сто години централноевропейска история.
- Разбрахте ли къде е дяволът? В подчинението ли?
- Дяволът е у всички нас. Срещал съм доста малко ангели - може би майка ми, но и в това не съм сигурен. Всички носим дяволското в себе си - то е иманентна черта на човешкото съществуване. Добре би било да сме наясно с това. И да опитаме нещо просто: да си намерим общност, да си помагаме взаимно и да не изпускаме своите дяволи от бутилката.
- Смятате ли, че интелектуалците трябва непременно да раздават присъди? Задължително ли е според вас те да бъдат политически ангажирани, независимо дали са леви или десни?
- Не, не и не! Интелектуалците трябва да бъдат трудолюбиви. Но не бива да се впускат в играта на леките присъди. И трябва много да внимават, за да не оставят в неведение онези, които нямат техните позиции.
- Едва ли са мнозина актьорите по света, докоснали се до голямата литература като вас. Играли сте по Сенкевич, Ромен Ролан, Томас Ман, Карен Бликсен...
- И Шекспир, Молиер, Гьоте, Шилер - във виенския "Бургтеатър" и навсякъде, където се говори немски. В Лондон поставих една пиеса и на английски. Уверявам ви, работата ми е прекрасна.
- Но не е ли трудно екранизирането на голямата литература? От една страна, разполагате с хубава история, но пък от друга всеки я знае. Не се ли ограничавате по този начин?
- Вярвам (нека ми простят всички гении сред писателите, поетите и драматурзите), че всяко нещо прилича на друго. Фауст напомня за Гилгамеш. Гилгамеш е свързан с Пер Гинт. А Пер Гинт е родствен с Прометей... Какво е всъщност литературата? Тя е нашето размишление за това, откъде идваме, кои сме и къде отиваме. Размишление, непрекъснато и постоянно. Ето вижте - сега поемам въздух. Така съм вдишал за първи път като бебе. Второто вдишване вече е било повторение. И третото, и четвъртото, и петото... Е, трябва да се опитаме чрез тези еднакви вдишвания и издишвания да сътворим по възможност различни неща. Потресаващо е колко еднакви са всички истории, които разказваме. В човешката цивилизация има само две области, където няма никакъв прогрес: любовта и изкуството. Така е!
- Песимистите твърдят, че класическата литература и класическият театър скоро ще отмрат.
- Не. Класическият театър е винаги старомоден и модерен едновременно. Има старомодни хора, но няма старомодна литература. Тя може да е добра или лоша. Трябва да свикнем да не раздаваме лесни присъди. От всичко можеш да научиш нещо. Не съм от тези, които поставят оценки. Но се радвам, когато хората пристъпват отворено към мен. Ето, снимах в София, а през свободния ден се разходих из града. Видях открити, ведри хора. Бях и на бирения фестивал. Чувствах се прекрасно. Исках и музей да посетя. Но изведнъж си включвам телевизора - на екрана концерт на Николай Гяуров. И го предпочетох пред музея. Гяуров пее, показаха го като по-млад, като по-възрастен, в наши дни. И аз си рекох: ето един българин, който винаги може да се посочи като пример за това, как животът може да се изживее с огромна сила, с невероятна душевна красота. Той е пример за всички - не само тук, в България.
- Май не обичате много Холивуд и "Оскар"-ите?
- Няма такова нещо. Тъкмо обратното - филми с мое участие са били номинирани неведнъж, а "Отвъд Африка" на Сидни Полак (по Карен Бликсен) получи куп "Оскар"-и. Е, всяка награда е хубава. Що се отнася до американското кино, мисля, че то не е нито по-добро, нито по-лошо от европейското. Жалкото е само това, че световният език - английският, и световната сила - Съединените американски щати, пораждат известни комплекси в Европа. Тук говорим например за "европейски филм". Но такъв не съществува! Има български филми (за жалост, твърде малко в момента, както знаем), има немски филми, има португалски филми... Европейските кинематографисти не бива да живеят с комплекси. Те имат своята история, те имат своите истории - в Европа живеят толкова много етнически групи с безброй сюжети. Тъй че: повече кураж и никакви депресии!
- Съвсем разбираемо е, че преди 2000-та година се появяват различни визии за бъдещето. Задължително ли е границата между хилядолетията да бъде и духовна?
- Не, разбира се. Смяната на хилядолетието е просто смяна на един ден с друг. След сряда ще дойде четвъртък, или събота ще смени петък. Нищо повече! При това говорим за християнската смяна на хилядолетията. Но има толкова много други групи, които смятат времето по различен начин - евреите например броят от пет хиляди години. Вижте, такива дати ни трябват за празнуване. И дано ги отпразнуваме разумно. Но не бива да ги вземаме толкова дяволски насериозно. Важното е един ден България и всички страни около нея да станат част от разрастващата се Европа; да разберем, че Европа не може и без Русия. Всички ние искаме да се развиваме заедно. Искаме да имаме достойна история - да не се оставяме да ни засрамят древните гърци и римляните отпреди две хиляди години. Трябва да прегърнем идеята, че сме горди с родината си - българите с България, австрийците с Австрия. И който е горд с родината си, той разбира, че и друг може да се гордее със своята. Ето така можем да разговаряме, да пътуваме и да се обичаме!

Разговаря Бойко Василев
Интервюто е излъчено по БНТ в Екип 4
Разговор
с Клаус-Мария
Брандауер