Илинденци ’99
Габриеле Бергер (Австрия): "От една страна, този симпозиум е като всички други - срещаш колеги от други страни, обменяш идеи, водиш дискусии за изкуството. Специфичното тук е пейзажът - той силно доминира, а също България и българите, особено тези, които живеят тук."
Шантал Брюлот (Канада): "Исках да направя място за закрила. Правя семпли форми и тази работа замислих като по-"вътрешна". Исках да направя "дом", но по-скоро като органична форма, каквато имат някои животни. Заглавието е "Тайните са живи"..."
Мишел Аргуж (Франция): "Впечатленията ми са много добри, материалът е чудесен, хората са много мили. Другаде понякога има търкания между скулпторите и каменоделците, но тук връзката беше много добра. Работата ми "Хайку" е инспирирана от една спокойна картина: овце, налягали в сянката на две дървета, а овчарите спят до тях. Имаше една особена "японска" слятост във всички тях".
Жислен Вервий (Канада): "Исках да предам усещането за семейството, родната земя, връщането към дома. Исках да включа в работата си представата за "преминаването", "траекторията", за "пътя" на всеки човек - вътрешен и външен..."
Рафаел Вилар (Мексико): "Нямах предварителна идея, но като дойдох тук, материалът и пейзажът ме провокираха. Концепцията е свързана с баланса на две форми - многозначна композиция, за която всеки може да даде свое тълкувание".
Роберто Родригес (Мексико): "Опитах се да представя в работата си планината, нейния ритъм, начина, по който се "засичат" хълмовете. Тя е много стара, в нея има нещо свещено и нейните цветове, линии, текстура са много важни за мен."

Иван Русев - скулпторът, е известен с предпочитанията си към мрамора като материал за изпълнение на творческите си замисли. Иван Русев - деловият човек, от няколко години е свързан с мраморната кариера в пиринското село Илинденци. Иван Русев - инициаторът на фондация "Арт-център Илинденци", е моторът на симпозиум по скулптура с международно участие. Ако попитате хората в споменатото село за кого става дума, ще ви отговорят, че той е и почетен жител на Илинденци.
Пресечна точка на разноликите занимания и интереси на тази личност става една проява, която привлича и неколцина художници, повечето скулптори. Начинанието се реализира в сравнително тесен кръг, но може би точно това е причината да се действа оперативно, без да се губи излишна енергия в продължителни и често почти безплодни контакти с т.нар. съорганизатори. Подобен подход е използван и за финансирането на симпозиума. Зад творческото ателие в Илинденци стоят само казанлъшката фирма "Катекс" и Брибанк. Те несъмнено влагат сериозни суми, но за сметка на това добиват изключителното предимство да не делят с други моралното и рекламно удовлетворение от успеха на подкрепената идея. Освен меценатска роля, на практика стават съпритежатели на сериозна колекция, която струва много повече от дадените за нея финанси.
Ако гореспоменатите факти тълкуваме в психологически план, имаме основания да определим ежегодните артистични срещи в Илинденци като проява с непреднамерен (а може би нарочно търсен, но спонтанно постигнат) интимен характер, което им придава уникален и привлекателен облик. Световна практика е симпозиумите по скулптура да имат за организатори частни лица или фирми, но рядко спонсорите са малко на брой. И в двата случая определящи са по-скоро конкретните проявления на специфичната за всяка страна законова уредба, отнасяща се и до развитието на културата, а не възрожденският патос, който, слава Богу, е още жив в България. Но това е друга тема.
За художниците, които поне веднъж са участвали в пленер или в симпозиум, е ясно огромното значение на атмосферата, в която се провеждат те. Напълно естествено е въздействията на средата да бъдат различни за гостите от чужбина и за българските участници. Обикновено съществува някаква доминанта, която е еднакво близка за всички и ги предразполага да се изявят в най-добрата си светлина. Мисля, че няма да сгреша, ако като такава доминанта посоча къщата на Иван Русев, под чийто покрив живеят участниците в продължение на месец. Не зная как точно е било избрано преди време мястото й, но вероятно това е бил първият акт в осъществяването на мечтата в Илинденци да става среща на творци. Около къщата няма други постройки, тя се издига на високо място, от което се открива необятна шир, а зад нея нагоре по ската започва гората. И в непосредствена близост започва своеобразното скулптурно поле, в което разполагането на композициите е премислено според конкретната им семантика.
Шантал Брюлот, Канада
Естетиката на творбите от Илинденци може да бъде подведена под общия знаменател на природния мащаб. В близост до Къщата са Подслонът и Земята. Техни автори са съответно Шантал Брюлот от Канада и Цветослав Христов. (Правя уговорката, че ще използвам условни названия за някои от произведенията, тъй като те могат да бъдат възприети като знаци или като алегории. В случаите, когато заглавието е по автора, то ще бъде посочено в кавички.) Подслонът е типична паркова пластика, предназначена за терен с наклон, за да се забележи процеждащата се през малките отвори в основата светлина. Своеобразен контрапункт на реалната къща и на мраморния модел на ескимоското иглу е композицията на Цветослав Христов. Тя напомня за първичните нагъвания на земната повърхност, за раждането на континент. Разположеният в центъра къс мрамор е с грубо обработена повърхност, докато рамката около него е гладка - живеем в свят, в който човешката ръка умее да създава съвършенство. И все пак кой е по-силният - Земята или Човекът? Въпрос, предполагащ повече от един отговор.
Синджи Сакай, Япония
Японецът Синджи Сакай и българският колектив: Панчо Куртев, Илко Николов, Красимир Ангелов и Йоханес Артинян, предлагат противоположни трактовки при тълкуването на връзката човек - природа. Сакай майсторски подчертава структурата на мрамора, обработвайки така повърхността му, че да се открои всяка негова фибра. Подходът му обаче не е самоцелен. С големите геометрично прорязани каменни блокове той създава мислен триъгълник, далечна реминисценция на уникалните японски градини, олицетворяващи идеята за хармония. Арт група "7+1", БългарияЛайтмотивът в композицията на петимата наши скулптори е дисхармонията. За да я усетим, трябва да се изкачим по стръмен терен, на чийто връх сякаш има право да стъпи единствено Духът. И когато тръгнем надолу, вървим по протежението на цепнатина, в която буквално е вкопана каменната метафора на потъващата в недрата на земята съвременна цивилизация. Цепнатината е доста дълбока, но е сравнително тясна. Всеки би могъл да я прескочи. Засега.
Под спокойната сянка на дърветата е разположена творбата на Мишел Аргуж от Франция, наречена "Хайку". Идеята за непреходността определя съчетаването между строгостта на обемите, напомнящи стари надгробия, с изящната мека трактовка на пестеливия детайл в това абстрактно мраморно тристишие. Друг тип поетична настройка откриваме у Маноли Параскос от САЩ. Едната негова пластика е събирателен образ на хилядите Афродити, чието присъствие е белязало културата на Гърция. Тази многопластова фигура оживява с движението си пространството и ни напомня, че силата и очарованието на природата са неотменно свързани с женското начало.
Творбата на Константин Денев носи недвусмислено послание - "Водата". Авторът предлага на едно малко планинско ручейче закътано място, където то да събере повече сила, за да продължи пътя си към реката. А Жислен Вервий от Канада изсича върху един от камъните в своята композиция мотото: "Създадени по време на едно пътуване", предлагайки ни пластична перифраза за смисъла на разглежданата художествена проява.
Няколко композиции могат да бъдат обединени от гледна точка на сакралната идея, вложена в тях. В най-разгърнат вариант тя е въплътена в "Жертвеника" на Милан Андреев, чиито детайли символизират различни религиозни системи, които обаче не си противоречат, тъй като независимо от характера им това, което ги обединява, е Вярата. В споменатата тематична посока са и въздействащите като тотеми произведения на мексиканците Рафаел Вилар и Роберто Родригес, на Ян Тимар от Холандия и на австрийката Габриеле Бергер.
Логичен е въпросът в каква посока ще върви в следващите години симпозиумът. Реализираните досега повече от двайсет творби имат различни адреси - от една страна, преобладаващата за първото и присъща за малка част от второто издание връзка с конкретни обекти като мост, път, чешма и прочие, и от друга страна, абстрактно-философските взаимовръзки между живата и неживата природа, между Материята и Духа. И двете теми не са изчерпани. Те биха могли да породят множество артистични тълкувания извън елементарните ни представи за т.нар. синтез на скулптурата с архитектурата и благоустройството или с природната среда.
Възниква обаче един сериозен проблем - може ли да се предвиди какво количество каменни пластики би обогатило селището и планината около него с премерена доза духовност, така че да не разруши тяхната иманентна атмосфера? Ако днес Илинденци е арт-център в пълния смисъл на понятието, то дали не съществува опасността само след две-три години начинанието да попадне в клопката на самоповторението и на пренасищането? Не може да се отрече фактът, че местните хора изпитват искрен интерес към каменните пластики и с огромно уважение посрещат организаторите и участниците в проявата. Постепенно те ще свикнат с присъствието на изкуството, което засега е навярно за тях повече атракция, няма бързо да им омръзне да съжителстват с ваянията от "техния" мрамор, който до голяма степен определя бита им. Но какво би направила суровата планина и дали въобще ще бъдем в състояние да усетим безмълвната й реакция? Една идея е не само ценна като послание, но и работеща тогава, когато има ясни ограничения, всяка задача предполага точното определяне на пространствените й и времеви измерения. Поне така казва теорията на управлението.
Колкото до художниците, те са в най-изгодна ситуация. Поканата от фондацията за участие в симпозиума е въпрос на висока колегиална оценка, следователно - и на личен престиж. Илинденци им дава още неограничена свобода в избора на тема, предизвикателството и удоволствието да работят с великолепния мрамор "Мура", да изпълнят колкото на брой и колкото големи по размери произведения решат, да почувстват Пирина и пиринчани, да създадат, макар и само за месец, задружно многонационално общежитие.
В професионален план симпозиумът е перфектно осъществен и навярно бързо ще се утвърди като част от световната верига от авторитетни скулптурни прояви. Този силен старт трябва да бъде овладян разумно. Доколкото познавам творческия хъс и твърдостта на характера на някои от членовете на фондацията, вярвам процесът на узряване да бъде контролиран вещо от тях.

Весела Христова-Радоева