Никола Маринов в НХГ
Изложбата на Никола Маринов в Националната художествена галерия продължава програмата за съвместни проекти на НХГ с галерии извън столицата. Водеща е идеята да се видят заслужаващи внимание творби от техните фондове - малко известни или напълно непознати.
Този път поводът е 120 години от рождението на Никола Маринов (1879-1948). Инициативата е съвместна с галерията в Търговище, роден град на художника, където се намира и една от най-големите сбирки с негови произведения.
Юбилейната годишнина естествено напомни за поредното позабравено име на голям български майстор. А потокът посетители, надхвърлил само за седмица след откриването на изложбата внушително число, е красноречив факт за това колко популярно е изкуството на художника и колко дълго е чакана поредната среща с него.
Тази експозиция няма амбицията да представлява станалата обичайна за подобни чествания тежка ретроспектива. Творчеството на Никола Маринов е добре познато и проучено. Идеята сега е да си припомним за големия майстор чрез най-хубавото от неговото изкуство. Затова изложбата, включила стотина работи, е събрала от НХГ, ХГ-Търговище, СГХГ и от частни колекции всичко най-стойностно и значимо.
На Никола Маринов е отредена щастливата съдба да бъде признат още приживе. Наричат го най-чистия поет на красотата. А всъщност за изкуството на творци от неговата класа често думите се оказват слаби или не достигат. Несъмнено в негово лице нашето изкуство има своя голям майстор на акварела, утвърдил се при това в години, когато предпочитана от българските художници е маслената живопис. Един художник с виртуозна ръка и сърце на поет черпи пълно от европейската школа; винаги свързан с ума и сърцето с родната си земя, той оставя уникални в българското изкуство акварели - технически съвършени, пропити със светлина и лиризъм.
Акварелът остава любимата техника на художника. И естествено в паметта ни неговото име извиква преди всичко представата за онези безкрайни преливания и багрени съзвучия, присъщи само на четката на Никола Маринов. Неслучайно художникът открива свой собствен изказ в най-капризната техника на живописта. След здравата академична школовка в Торинската академия, след контактите с голямата европейска култура той има самочувствието да приеме подобно предизвикателство. Талантът му на живописец се допълва от една впечатляваща сръчност, за да превърне акварела в най-адекватния инструмент за изтънчената чувствителност на артиста. Оттук нататък следват внушителни серии, които могат да се обособят както тематично, така и чрез емоционалното си излъчване. Сюжетната им насоченост през годините не се мени драстично. По-скоро онова, което се променя, е пластичният език - в началото художникът, по-мек и вальорен, върви в посока към по-уверена и смела в експериментите ръка. И през цялото време почеркът е вариативен - или експресивно полага акварелната четка с маниера на маслената мазка ("Майка", 1917, "Помакинче", 1931, и т. н.), или разтваря формите в деликатни преливания ("От извора", 1922, "Изгнаница", 1920, и др.). Творецът не спира да се вълнува от родните сюжети, от пейзажите, от женските образи, или светските портрети на негови съвременници. Този тематичен диапазон е достатъчно широк и благодатен за решаване на чисто пластични и стилови проблеми. Но онова, което прави Никола Маринов несравним и единствен, е усещането му за човешкия емоционален свят. Защото при него водещи остават тревогите и настройката на човек, търсещ най-вече нравствените измерения на света около себе си.
"Майка с дете", 1917
Настоящата изложба в този смисъл е изчерпателна. Хронологично погледнато (макар в нея хронологичният принцип да не е водещ), тя обхваща целия творчески път на художника. Най-ранните произведения се отнасят към времето на обучението му в Италия (1898-1903), а късните са от последните години до 1948. Внушителен блок представляват работите от 20-те години. Именно те, с присъщата за автора чувствителност към родния сюжет и тематика - остават определящи за облика на изкуството му. Сред тях са любимите на художника образи - мадони, селянки на полето, момичета с цветя. Техният свят, струящ красота, е пресъздаден с лекота, в меки гами и плавно моделиране на формата. В такава посока, но по-ескизно работени, са серия малкоформатни пейзажи, напомнящи в характера си миниатюрата - толкова концентрирани и звънки в чистотата на тоновете са те. Доста по-различни са няколко малки композиции, рисувани в началото на века. В унисон с общите за европейското изкуство символистично-романтични навеи, с подчертана стилизация и декоративизъм, те остават нетипични за творчеството на Никола Маринов.
Като цяло акварелите органично се вписват в картината на българското изкуство от 20-те години с търсенията към родното и традицията. Те разкриват един изтънчен колорист, изключително чувствителен по отношение на материала. Без маниерност, спонтанно, съхранил свежестта на творческия импулс, Никола Маринов именно в тях се откроява толкова български и толкова европейски едновременно. Точно в тази култура и познаване на техниката, в таланта да подчини своенравното акварелно петно, превръщайки го в хармония и светлина, Никола Маринов, независимо от идващите след него талантливи ученици, е останал недостигнат.
Достойнство на изложбата са представените маслени творби на Никола Маринов. Те някак естествено са останали встрани от вниманието, насочвано към живописта му, възприемана преди всичко като акварел. Своеобразен акцент в експозицията, платната от 20-те и 30-те години, основателно изненадват професионалисти и познавачии. Различни като технологичен подход, те представят и един не безинтересен проблем в творчеството на художника. Съжителството на две съвършено различни техники, изискващи определено различна нагласа към материала, допълват представата за живописеца Никола Маринов.
От една страна, тези творби не правят изключение от общия сюжетен регистър - женските образи са пресъздадени със същата виртуозна ръка, със свобода и усет за колорита. Различното е в пластичното изграждане и цветовия строй. Там където в акварела се получава спонтанното преливане, тук се търсят сложни напластявания и фактури. Но дори в подобна експресивна пластична среда тези образи, типични за автора, остават енигматично затворени и абстрактни.
Образът на жената - идеализирана Мадона или конкретен модел пред статива - е оня ключ към натюрела на художника, който отвежда към неговото изкуство и нравствена философия. Една от водещите линии, свързана с темата майчинство, нарежда големи цикли, сходни в композиционната си постройка. В "Изгнанница" (1920), "Край люлката" (1915),"Майка"(1944) персонажите са изобразени в среда, която е винаги условна. Фигурата е "поставена" "някъде", в космическото неопределено. И единственият акцент, не в лицето, а в емоционалното състояние, повежда към размисъл за универсалните стойности на човешкия живот. Екстериорът или интериорът излизат извън конкретното, така както и образът - събирателен - е изведен до знак. Един обобщаващ акорд звучи в "Българска мадона" (1919). Тогава естествено налагащите се паралели с иконографията на православната Богородица с младенеца получават своето вярно тълкуване. В такава посока е обяснима и склонността на художника да търси идеализацията, като единствено възможна в този пластичен свят на странно затворени образи, с "някаква замислена и тиха идиличност" (Чавдар Мутафов, 1927).
Никола Маринов запазва и в портретите това свое виждане. Портретът на Ана Шаранкова, показан сега за първи път, е един от забележителните в творчеството му. Характерно за почерка на автора от 20-те години, образът излъчва вътрешно озарение и благородство. От този период са и най-хубавите портрети на Фредерика - съпругата на художника. Шедьовър е пленерният портрет, рисуван около 1915 г., който със свежестта на чувството и техническото изпълнение се нарежда сред най-проникновените в жанра.
Помислих си как се възприема Никола Маринов и изкуството му от съвременния човек, свикнал с убийствения ритъм и динамика на битието. Видях колко трудно се заглушават тонколоните "навън", пред Националната художествена галерия, когато евтиният купон точно при откриването на изложбата бе в разгара си. Но със задоволство прочетох в книгата за впечатления и това: "Днес в НХГ е празник... И днес пред НХГ "празнуват" хора. Слава богу, физиономиите на хората вътре и вън са различни - 16.09.99".
Знам, че големият класик днес има своята публика и това да е своеобразно потвърждение на думите на изтъкнатия български критик и естет Чавдар Мутафов: "Ако някога художниците биха останали без модели, а реалистите - без работа, изкуството на Никола Маринов би продължило да съществува. То би могло да бъде винаги едно недоразумение за некадърниците, за него биха могли да се водят спорове за и против, без да се дойде до същината му, и все пак никой не би могъл да го отрече."
Анелия Николаева


Изложба
Никола Маринов
(1879 - 1948)
120 години от рождението
на художника

септември - октомври,
НХГ