Страсти и безликост
Шампионската лига тръгна и човек, колкото и да си пада по футбола, няма как да не се запита: Българската национална телевизия наистина ли е национална или е просто футболна телевизия? Изобилието от мачове превърна синия екран в зелен терен; кажи-речи няма вечер, която да премине без страсти около гол-линията. Запалянковците се оказаха най-фаворизирания телевизионен рецепиент, феновете - най-обгрижваните зрители. Цар Футбол завладя "Сан Стефано" 29 с доброволно предателство отвътре.
Panem et circenses, хляб и зрелища. Този изглежда е девизът, който българската телевизия си е вменила да претвори на дело. Или поне втората му част, тъй като, известно е, никога не е била кой знае колко силна по първата: тя наистина е предимно зрелище, забавление, което от патоса на удоволствието извлича кредото на призванието. Но удоволствието не като програмно многообразие, а като еднообразие: мач, новини, филм и пак мач. Спортът, информацията и киното са любимците на екрана, докато всичко останало е изпратено в ъгъла (или в неподходящо за гледане време, което си е все същото).
Телевизията следователно (поне нашата) възприема себе си преди всичко като ретранслатор, като посредник. Нито Шампионската лига, нито новините (да не говорим за Фокс киномания) са нейно производство; тя само ги пре-предава, без да влага нищо от себе си. Коментарът и интерпретацията са табу, собственият поглед е нарочно ослепен: българската телевизия е безликост, обикновено техническо средство, чиято задача е не творчеството, а трансмисията. Страстта на нейното случване е в доброто превъртане на посредничеството, не в създаването на добра продукция; тя е инструмент и като всеки добър инструмент само стриктно изпълнява, изключвайки всяко своеволие.
Оттук предизвестеният разрив на БНТ с Елена Йончева. На нейната абсолютна инструменталност жива душа не й трябва - тя мърда, "шмекерува", извърта се, тълкува. Личност е. Но на трансмисията не са й необходими личности, а безличности. Патосът на скандала е в разминаването на разбиранията за правене на телевизия: ако ръководството провижда нейното осъществяване като незабележим, разтворим във визията посредник, то за репортерката тя е творчество, лично дело, което е невъзможно без инвестиция на талант и индивидуални качества. Това й убеждение обаче неминуемо (въ)одушевява телевизията, прави я лице, Боже опази! А там, където право да бъде лице има единствено властта, всяко друго лице е извън нормата, извън нормалността. Нестандартността на личността вади от равновесие стандартността на безличността, предизвестеният разрив е възстановяване на равновесието.
Следва поредният мач от Шампионската лига.

Митко Новков