София - Париж:
един час разлика

"Усетих, че разликата между Тук и Там не е години, а един час, просто разликата в часовото време", Николай Маджаров - Файчето.
"Концертите в Париж ми дадоха надежда, че имаме действително място в Европа, защото това, което правим, е споделено", Петър Дундаков.
"Всички хора танцуват свободни и равни", пишеше на платформата, на която групата "Тибетски сърца" беше поканена да свири на технопарада в Париж.

Какъв продукт
можем да изнесем навън, продукт, с който можем да бъдем адекватни и който можем да споделим със света? Мит ли е успехът на "Тибетски сърца" в Париж?
Не, не е мит! Трета година Радио Франс Ентернасионал - България работи в тази посока - представяне на български артисти във Франция. Не съм изненадана от това, което се случи. Давахме си сметка за възможностите на музикантите от "Тибетски сърца", когато предложихме групата да бъде представена на т. нар. електронни срещи в рамките на технопарада в Париж. На 16 септември "Тибетски сърца" свириха в два от най-модерните парижки клубове - "Л'Анфер" и "Батофар". Славата на първия датира от около 4 години. Вторият е съвсем нов. И двата са скъпи, защото предлагат на феновете на техно-музиката най-доброто, което може да се чуе в момента. Недопустимо е да бъде отбелязана грешка от страна на арт-мениджърите в селекцията на програмата. А те имаха представа само от последния албум на "Тибетски сърца". Никога не ги бяха виждали на живо, на концерт.
"Л'Анфер" ("Адът") се намира точно до кулата Монпарнас в Париж. А ритъмът на живот на това място просто трябва да се усети. Трудно е да се разкаже, защото все ще звучи забавено, все нещо ще липсва от енергията му. Заведенията са препълнени, независимо от това кой ден от седмицата е. Сред всичките бистра, ресторанти, барове, клубове символът за качество е именно "Л'Анфер".
"Батофар" също напълно отговаря на името си. Има и бато (кораб), има и фар. Клубът се намира във водите на Сена, до един от кейовете точно срещу голямата библиотека. Макар и неподвижен, яркочервеният кораб остава само в мечтите на повечето френски музиканти. Изборът на поканените артисти там зависи единствено от французина с испански произход Антоан Чао. Два дни по-късно имахме възможност да се убедим в нивото на музикантите, които той беше селекционирал за една от движещите се платформи.
Технопарадът. Миналата година са участватвали 200 хиляди души. 1 милион и 300 хиляди души средно са наблюдавали директно четирите излъчвания на М6. 11 месеца подготовка. 30 са движещите се платформи по улиците на Париж.
"Технопарад" '99. Най-мащабното техносъбитие във Франция, 18 септември, Париж. Участниците вече са над 700 хиляди. Броят на платформите вече е 40. Изпълнителите, поканени да свирят на тях покриват целия спектър в техномузиката. Колоната с платформите тръгва около 14 ч. от Плас дьо ла Репюблик. Къв 18 часа платформите вече достигат до Пелуз дьо Рьои, в югоизточната част на Париж, непосредствено до Боа дьо Венсен. Движението по улиците е спряно. Участниците в технопарада могат спокойно да следват платформите. Организатор отново е асоциацията "Технопол". Организацията на събитието струва пет милиона френски франка. За сравнение - Технопарадът миналата година е струвал на организаторите 2 милиона франка. Повече от 80 % от парите идават от спонсорство. "Възползвайте се максимално", пише по всички рекламни материали и по платформите. Думите са на Ерик Моран, президент на Технопол.
Технопол. От месец март 1996 година асоциацията Технопол събира най-значимите представители на френската електронна сцена. Цел на организацията - защита и признание на хаус- и технокултурата. В Технопол участват изпълнители, организатори на различни техносъбития от целия свят, музикални компании, звукозаписни компании, представители на медиите. По този начин асоциацията се налага като основен посредник с властите и медиите за решаването на всички проблеми, които технокултурата среща в развитието си. Технопол предлага също и юридическа помощ на всички организатори на техносъбития, станали жертва на дискриминация. Предлага се и пълна информация за възможностите, които законодателството предлага. Естествено, Технопол предлага и пълна информация за организирането на техносъбитията по света. В края на миналата година се ражда идеята за разширяване на рамките на технопарада. Така се създават т.нар. електронни срещи, които продължават една седмица и подгряват феновете на техномузиката за самия технопарад. Представители на Технопол в продължение на два месеца селекционират участниците.
Електронните срещи и РФИ. Радио Франс Ентернасионал предлага съдействие в организацията и представя своето "откритие" след поредния конкурс "Открития 99". Откритието се нарича Николос Макаидзе. Но истинските фаворити са "Тибетски сърца". Електронните срещи стартират на 14. На 16 са концертите на българската група. Водещ на първото парти е авторът на едно от най-популярните музикални предавания по РФИ, "Еклектик". "Единайсетминутното парче на "Тибетски сърца" е върхът", казва ми Уили.
Концертът. 22 часът. В клуба вече са бившият министър на културата Жак Ланг , продуценти, журналисти, мениджъри, десетки фенове на техномузиката. "Чуйте тази група! Те идват от България!", казва Уили. 23 часът. Организаторите: "Още! Моля ви, продължете! Иначе ще свърши партито!" 24 часът. Организаторите: "Още!"...
Технопарти в Париж. Снимка авторката
Парадът през погледа
на Петър Дундаков
- Как виждаш концертите ви в Париж от дистанцията на тези няколко дни в България, какво е различното в усещането ти?
-Би ми се искало да няма рязка амплитуда в усещането, но за съжаление с кацането на родна земя еуфорията от двете ни участия в Париж постепенно утихва. Това, което остава обаче след тези няколко дни, е надежда. Надежда, че младите българи имат своето място в Европа, независимо от икономическите и политическите граници, които навярно ще ни разделят още десетина, петнайсет години. Иска ми се да вярвам, че участието ни в технопарада няма да е инцидентно и в скоро време изявата на европейска сцена ще е нещо нормално за един български артист. Да има възможността да отиде, за да представи нещо, на един език, споделян от цялото човечество в края на века. Да бъде разбран. И да получи удовлетворение. Не от това, че е новият Майлс Дейвис или новият Свен Ват. А просто от това, че е един нормален човек, който живее в едно нормално общество, че може да прави това, което иска, и то да бъде споделено. За мен това е най-силното преживяване.
- Как видя технопарада в Париж? Възможно ли е това да се случи в България?
- Мисля, че движението Метрополис, в чиито партита ние почти всеки път участваме, прави много, за да имаме едно добре развито техно-движение. Често в Париж ни питаха с кого сме свирили. Казвахме им, че сме свирили заедно със Свен Ват, с Джеф Мийлс, с Джош Уинг. И отговорът ни звучеше респектиращо. В границите на България, за нашата изолация, мисля, че имаме добре развита техно-сцена. Съвсем отделен въпрос е участието на държавата в това развитие. В първия клуб, в който свирихме в Париж, беше бившият министър на културата на Франция, ръководителите на такива институции като Радио Франс Ентернасионал, МСМ, мениджъри, продуценти. Самият технопарад също е по инициатива на държавни институции. Държавата помага и регулира организирането на събитието.
У нас все още съществува представата, че техното е музика за тинейджъри. Да, това също е вярно, тя е музиката на новия българин. Но в България все още се гледа предубедено на тази музика. Създава се впечатление, че само деградета и наркомани я слушат. А тя просто е нормалната музика, адекватната музика в края на 20 век. Оказа се, че ние сме много по-екзотични в родината си с това, което правим, отколкото на Монпарнас, под един небостъргач.
- Френските структури сякаш много добре са си дали сметка за невероятната власт и популярност на тази музика. Как виждаш ситуацията в България? И къде се ситуирате вие като група?
- Ние се нуждаем от общностно чувство, форма на социализиране. За нас техно-музиката е интересно явление в чисто социален план. За много хора в България тази музика е свързана с промяна. Промяна в светогледните нагласи. Мисля, че ние като група много трудно бихме могли да бъдем ситуирани в контекста на българската музика. Голям проблем е откъде тръгваш. Това може би е проблем на традиции, на вградила се неавтентичност по линия на социалистическата култура. Тогава едно нещо се създава не за да съществува по линия на общуването, а на симулативно ниво. Вакуумното пространство от последните години ни уверява в това. Много са малко имената на наши изпълнители от миналото, които мога да назова като отправна точка. Едно от тях е ФСБ. По линия на космополитността. По линия на музика, която надхвърля локалното явление. Може би другият поток, който ни е повлиял, е ъндърграундът от края на 80-те години, групи като "Ревю" и "Нова генерация". В перестроечното време те бяха някакъв светъл лъч на надежда, че нещо може да се промени. Сега шоубизнесът у нас се движи от водки, цигари, роднинства. Важното в него е да те познават в блока, да ти направят път в гастронома. Просто шоубизнесът тук съществува симулативно.
- Давате ли си сметка за властта, която придобивате постепенно?
- Честно казано, до този момент чак толкова осезаемо не съм я усетил. Засега единственото, което усещам, е на ниво конфронтация.
- Конфронтация с кого?
- Говоря за конфронтация с "официалната" култура. Аз не вярвам на нещата, които пишат по вестниците. Не вярвам на концертите, които показват по телевизията. Не вярвам на албумите, които продават. Може би глаголът е малко силен. Но аз просто не ги разбирам. Не достигат до мен. Затова говоря за културно противоречие, което е борба между нагласи. И ето защо се радвам на нашите концерти във Франция. Защото те ни дават самочувствие, те ни легализират. За мен ценността на едно изкуство се съдържа в това, което прави контакта, възможността едно нещо да бъде споделено. А не някакъв факт, който остава затворен в себе си.
- Днес обаче светът е зарит с техно-музика. Как си обясняваш вашия успех, факта, че вие не сте "локално явление"?
- Мисля, че ние, българите, имаме един провинциален предразсъдък. Със самото влизане в Париж обаче се почувствах много повече сред приятели, отколкото тук. Ти просто отиваш, за да представиш своята музика и разбираш, че хората действително не се интересуват от това кой си ти. Те се интересуват от това, какво твоята музика им говори. Стопява се необходимостта тя да бъде легитимирана по друг начин.
- Стигнахме до проблема за българската музика и за българските изпълнители?
- От една страна, това е въпрос на икономическа интеграция на страната. А от друга - въпрос на културна нагласа, на културна интеграция. Това не е трудно. Защото същите неща, които вълнуват нас, вълнуват и всеки млад европеец. Всяка музика има своето място, но тя трябва да бъде съвременна. Около нас има само вечни ценности, вечни изпълнители, вечни институции... Ако добием нагласата, че културата се променя, може би ще отпадне основният ни проблем - съвременността.

Десислава Минчева
РФИ - България,
с любезното съдействие на Ер Франс