Звукови емблеми
във филхармонията
1 октомври - Международен ден на музиката и по традиция - откриване на новия концертен сезон на Софийската филхармония. Тази година концертът беше посветен на 100-годишнината на големия български диригент Асен Найденов. Под диригентството на генералния музикален директор Емил Табаков бяха изпълнени две по свой начин емблематични творби: Рапсодия от Веселин Стоянов и Седма, Ленинградска симфония от Дмитрий Шостакович.
Рапсодията е творба, която носи атмосферата и стилистиката на 50-те години. В десетилетията тя обрастваше с идеология - използваха я като музикална формула на различни "жизнерадостни" полимероприятия. В последните години предразсъдъците по отношение на невинната музика отпаднаха и - ето я, в цялата й красота, пищност и жизненост - това, което талантът на композитора е сътворил въпреки официозния патос на времето. Чухме Рапсодията в по-съвременен прочит, с леко добродушно пародиране в бързите части - все пак, повече от 40 години след създаването й (1956) предполагат и известна дистанцираност от приетата тогава бодряческа естетика (а може би точно това е била и идеята на автора?).
Едва ли случайно Емил Табаков е избрал и другата емблематична творба - Ленинградската симфония на Шостакович, символ на борбата между доброто и злото в отиващия си век. Два така различни свята - пеещата лирика и радост на Рапсодията и разтърсващата трагедия на Седма симфония! В поразителния контраст между двете произведения, подредени в една програма, може да се прокара една тъничка, нездрава нишка: злото е трудно победимо (едва ли днес някой "чува" във финала на симфонията само ликуващата радост от победата), то може да се втурне в ежедневието и със замах да помете всяко подобие на радост... Поне такова беше внушението от чудесното изпълнение на Софийската филхармония.
Табаков прекрасно е прочел симфоничната драма: една страхотна човешка битка за мъчително извоювани късове светлина - до блясъка на финалното ликуване. Но ликуване, което не вещае край на страданието, а глътка въздух пред новото, нескончаемо усилие към светлината. Всичко - постигнато с ефектно използване на динамиките, с добро взаимодействие на отлично балансираните групи, с всеотдайно свирене на целия оркестър.
Уверен в себе си е Емил Табаков - пред новия сезон и преди предстоящото турне в Германия. Толкова уверен, че може да си позволи една така непопулярна за широката публика програма за откриване на концертен сезон. Залата, както винаги на концертите на филхармонията, беше пълна. Една тъничка върволица слушатели започнаха почти дискретно да се изнизват десетина минути преди развръзката. Повечето от втори балкон. Не ги виня, там най-мъчително се усеща липсата на климатична инсталация в обновената зала "България".
Наталия Илиева