К'во не видя
сред напрежьонките
Румен Леонидов в Струга

1. Румене, не знаем дали си видял Вавилон, но Струга - дори и да приложиш командировъчни, че си ходил - няма как да докажеш, че си видял. Я да вземем да ти я опишем. Въпреки че ни изкушаваш да започнем в предпочитания ти чалгаджийски стил - красота, бате, красота! - ще трябва да ни простиш романтичния порив.
В няколко думи Струга е: чисто като душата на българската поезия езеро, вечност на символите и знаците, които по-нежно от минаваща лодка създават усещане за небитие, изсмукваща притихналост на Охридските планини и какво ли още не е истинският мотив световните "лирикомани" да се съберат в Струга.
2. Докато си се чудил защо Игов е избран да осъществи антологията и какви са били съображенията му, явно си се чудил и на какъв език да говориш и пишеш. Е, поздравления! Избрал си най-сполучливия - на "готиния Захари", шофьора на автобуса, чийто мениджър (за твое най-голямо съжаление, а и за читателите на "Култура") си бил ти!!! Сега да отбележим ярките ти възрожденски българо-македонски или македоно-български текстуални кепабилитис: "длибокото", "ние, бугарите", "златниот венец", "Уйлям Мередит - дошел на празникот заедно с бугарската ни група"... И като за капак (на коя ли тенджера) обобщението: "Кофти беше, че не се сетихме да подготвим нещата си и в превод на английски, та присъстващите иностранци да не зяпат като невидели, в едно да се бият и живи, и умрели..."
3. Но като културни хора все пак разбрахме къде ти е бил проблемът, Румене. Проблемът ти е в тоя, който те е накиснал да бъдеш организатор на автобуса на българската поезия. Ти сам знаеш, че повече никога няма да се съгласиш на такова нещо. И какво включва все пак отчетът ти като мениджър? А и да ти признаем - не от всяка "центрофуга" става отчет! Не се пише за в. "Култура", и то за световно ивбонфоанско събитие, така!
- "80 перковци, пера и перца от цял свят напираха да си получат заветния ключ..."
- "Никой не може да обвини организаторите към свалигащината..."
- "Аз се въртях пред рецепцията като недообран евреин..."
- "Да лапат салама двете дами от часовия вестник, които чули-недочули, веднага обявиха поредното ни чужбинско участие за провал и пропуснат шанс..."
4. Румене, Румене, Румене, от много ангажименти си пропуснал и най-същественото - алтернативното участие на група млади автори на списание "Кръг", за първи път.
Търкулвайки се, в ролята на маргинално колело, списание "Кръг" се телепортира в гр. Струга, Македония, където се провеждаха ежегодните "Стружки вечери на поезията - Мередиани".
На международната културна среща присъстваха писатели от около 40 страни.
КРЪГотводите осъществиха ЛИТакция по улици и мостове, опитвайки се да комуникират с обикновените хора чрез вербален поетичен екомонолог и по този начин да преодолеят и компенсират абсолютната маргинална позиция на професионалния писател-отшелник.
И тъй като поезията - в постмодерен вариант - може да се тълкува като своеобразна рефлексия, то "Кръг" изпълни една от многото си подходящи трансформации - като нервна система, изтъкана от инстинкта на поетичното и креативното - и доказа адекватното си поливариантно ситуиране в един привидно едноизмерен свят.
И македонската телевизия, и в. "Дневник" отбелязаха алтернативното участие на този творчески екип на 38-те Стружки вечери на поезията!!!
5. Като автор на "класически парчета" не си ни лишил от удоволствието и в тази твоя статия да прочетем едно парче, което впрочем предложихме като текст за нова песен на Орхан Мурад (после ще доуточним комисионата!). И така - "парчето":
...мокри и потни,
мръсни и жадни
за душ и чисти дрешки,
И - от нас: Ех, съдбини човешки...

С искрени съболезнования, че е трябвало да преспи на отделно легло в твоя дом манчестерската млада поетеса, болна от астма и бъбреци, Белинда Бъртън,

Екип на списание "Кръг"

Забележка: Готиният Захари не е бил виновен, че е бил шофьор на поета Румен Леонидов.



Бел ред.: Скъпи млади колеги от списание "Кръг", може би сте прави да се сърдите, че в текста си Румен Леонидов ви е пропуснал (макар че, като четем текста ви, пропускът не ни се вижда много случаен); не сте прави обаче заради този пропуск да му вменявате още множество грехове, свеждащи се до най-банален опит (от ваша страна) да санкционирате езика му. И да го "нормирате"... Все пак нали всички сте поети... Или не е така?


(По повод
публикацията
в "Култура",
бр. 37, т.г.)