На 2 октомври т.г. се навършиха 110 години от рождението на големия скулптор Иван Лазаров. Възпитаник на Мюнхенската художествена академия, Лазаров е професор по скулптура в софийската Художествена академия от 1919 до смъртта си през 1952 година. Два пъти директор на Академията, той е един от основателите и първи директор на Института по изкуствознание при БАН. Сред най-ярките фигури в изкуството от 20-те, 30-те и 40-те години, Иван Лазаров оставя великолепни скулптури, паметни надгробия, монументални и декоративни пластики, както и многобройни ученици. Тук публикуваме със съкращения писмо на Иван Лазаров до Крум Кюлявков (по това време той е директор на Художествената академия) с надеждата, че днешният читател ще усети достойнството на твореца, сблъскал се с кретенизма на своето време.
К

Др. Кюлявков,
Когато преди няколко месеца, в навечерието на назначението ти за директор на Художествената академия, те срещнах и изказах задоволството си, че ти ще дойдеш при нас, ти ни в клин, ни в ръкав ми издекламира: "Който е против партията и аз ще бъда против него." Добре - казах си, - упорит партиец(...) Ти дойде с много амбиция - това се чувствуваше и в твоите изказвания пред студентите и пред персонала. Но... Ти забрави или не се сещаше, че дохаждаш в един институт учебен, не в казарма. Ти свари елита на нашия художествен свят и не можа да намериш формата, с която трябва да се отнесеш към него. Ти дойде с едно подозрение, че във всеки ще срещнеш противник. Ти не си направи труда да използуваш ония качества, които вие (партийците) сте свикнали да виждате в "масовика". Право е, че средата, всред която дойде, имаше дефекти. Но, запомни, тая среда нямаше лоши намерения. Аз познавам тая среда от 30 години и затова така категорично ти го казвам. Ти започна с най-наивните шокиращи мероприятия. Да сме дохаждали навреме. Пропусна да оставиш книга да се разписваме. Ти се вслуша в доносничеството на студентите, вместо да се погрижиш да стегнеш това нещастно поколение да може да използува младите си сили, за да може след време да се гордеем, че сме подготвили истински кадри за в бъдеще... Този страх в един културен институт е опасен. Той обезличава, но не гради и затова мисля, че никой партиец не върши здрава работа по тая линия. Освободи се от подозрителността си и недей гледа на хората с предубеждението или въз основа на мненията на твоите съветници... Ти с право спря вниманието си на дисциплината и целият академически съвет те подкрепи. Но не бяха ли това само едри, груби, бомбастично казани фрази. За дисциплина може да се говори, само когато тя обхваща от върха до низините. Ние трябваше да дохаждаме в 8 часа. Добре, но твоите помощници, за които обградихте специални помещения с надпис на вратата за часовете, когато те трябва да бъдат там, забавното беше, че никога не можеше да ги намери човек(...) Когато слушаш доносите на студентите, би трябвало да имаш търпението и съзнанието да изслушаш и учителя, срещу когото са оплакванията. Белмустаков, ако беше възпитан човек,(...) щеше да разбере, че аз не съм налагал на учениците да третират темата "Райна княгиня", а те искали да правят партизани. Те всъщност нищо не искаха и не знаеха и аз им дадох тая тема само за да дам тласък в творческата работа, която им предстоеше. После, другарю Кюлявков, вие можехте и трябваше да си направите труда да погледнете нашата програма, която вие сте я утвърдили, където изрично пише и "исторически сюжети". Аз зная какво ще ми отвърнете - Райна княгиня е в далечното минало, а ние разбираме в близкото минало - партизански теми. Тук наистина аз мога да се отчета в пропуск, но признавам, че в тия времена мъчно може да се догади какво мислят другите(...)
От трийсет години, откакто съм в Академията, не е бил произведен конкурс между студентите с определена дата и да не бъде разрешен такъв конкурс. Мотивът ти, че нямало пари и че нямало хубави работи е съвсем несъстоятелен. И тук трябваше да проявиш пример за дисциплина, за която само приказваш с надути фрази. Един конкурс ангажира ръководството на Академията и то не трябва и не може да държи младите в неведение. За тази работа време е имало, щом има време по два пъти да заставяш професорския персонал да слуша твоя доклад за политическото възпитание, в който уви, и двата пъти допусна неверни работи.
Така, др. Кюлявков, най-убедителното, а струва ми се, и комунистически е делата да схождат с приказките. Ти си назначен да оправиш този институт и всеки, който върши нещо против добрата работа в института, да го изхвърлиш. Нашият институт имаше слабости и има. Боя се, че твоята дейност ще засили тия слабости. Та ние при нашите "конференции" дойдохме до абсурди, какъвто санкционира Богомил Райнов, че при работата на етюда трябвало да се почне от подробностите към общото. Към това може да доведе само неспособният, неориентиран човек, на който е възложена една сериозна задача.(...) Много такива дребни неща има в нашата Академия, но... никой няма куража да ти ги каже. Подчинението от страх не може да даде резултат в нашия просветен институт(...)
Лаская се от мисълта, че ако всичко това, което ти пиша, имах възможност да ти го кажа, то щеше да бъде в твоя полза. Но ти не създаде тази атмосфера и това е твоят грях. Освободи се от мнителността, която е типично българска, за да получиш резултати. Недей вербува безгръбначни. Още в миналото са го казали, че в това отношение художниците са най-удобни. Но с безгръбначните не се върши работа.

Иван Лазаров
3 март 1951 г.